interactive GDPR 2016/0679 BG

whereas мярка:

• whereas (41) 2
• whereas (71) 2
• whereas (96) 1
• whereas (129) 6
• whereas (133) 1
• whereas (135) 1
• whereas (138) 1

definitions:

Член 6

Законосъобразност на обработването

1.   Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

a)	субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б)	обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в)	обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г)	обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д)	обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е)

обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

2.   Държавите членки могат да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на настоящия регламент по отношение на обработването, необходимо за спазването на параграф 1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в глава IX.

3.   Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

a)	правото на Съюза или

б)	правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в глава IX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел.

4.   Когато обработването за други цели, различни от тези, за които първоначално са били събрани личните данни, не се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните или на правото на Съюза или правото на държава членка, което представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество за гарантиране на целите по член 23, параграф 1, администраторът, за да се увери дали обработването за други цели е съвместимо с първоначалната цел, за която са били събрани личните данни, inter alia, взема под внимание:

a)	всяка връзка между целите, за които са били събрани личните данни, и целите на предвиденото по-нататъшно обработване;

б)	контекста, в който са били събрани личните данни, по-специално във връзка с отношенията между субекта на данните и администратора;

в)	естеството на личните данни, по-специално дали се обработват специални категории лични данни съгласно член 9 или се обработват лични данни, отнасящи се до присъди и нарушения, съгласно член 10;

г)	възможните последствия от предвиденото по-нататъшно обработване за субектите на данните;

д)	наличието на подходящи гаранции, които могат да включват криптиране или псевдонимизация.

Член 23

Ограничения

1.   В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:

a)	националната сигурност;

б)	отбраната;

в)	обществената сигурност;

г)	предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност;

д)	други важни цели от широк обществен интерес за Съюза или за държава членка, и по-специално важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност;

е)	защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства;

ж)	предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;

з)	функция по наблюдението, проверката или регламентирането, свързана, дори само понякога, с упражняването на официални правомощия в случаите, посочени в букви а)—д) и ж);

и)	защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица;

й)	изпълнението по гражданскоправни искове.

2.   По-специално, всяка законодателна мярка, посочена в параграф 1, съдържа специални разпоредби най-малко, където е целесъобразно, по отношение на:

a)	целите на обработването или категориите обработване;

б)	категориите лични данни;

в)	обхвата на въведените ограничения;

г)	гаранциите за предотвратяване на злоупотреби или незаконен достъп или предаване;

д)	спецификацията на администратора или категориите администратори;

е)	периодите на съхранение и приложимите гаранции, като се вземат предвид естеството, обхватът и целите на обработването или категориите обработване;

ж)	рисковете за правата и свободите на субектите на данни; и

з)	правото на субектите на данни да бъдат информирани за ограничаването, освен ако това би било в разрез с целта на ограничаването.

ГЛАВА IV

Администратор и обработващ лични данни

Раздел 1

Общи задължения

Член 34

Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни

1.   Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът, без ненужно забавяне, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни.

2.   В съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1 от настоящия член, на ясен и прост език се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се посочват най-малко информацията и мерките, посочени в член 33, параграф 3, букви б), в) и г).

3.   Посоченото в параграф 1 съобщение до субекта на данните не се изисква, ако някое от следните условия е изпълнено:

a)

администраторът е предприел подходящи технически и организационни мерки за защита и тези мерки са били приложени по отношение на личните данни, засегнати от нарушението на сигурността на личните данни, по-специално мерките, които правят личните данни неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях, като например криптиране;

б)	администраторът е взел впоследствие мерки, които гарантират, че вече няма вероятност да се материализира високият риск за правата и свободите на субектите на данни, посочен в параграф 1;

в)	то би довело до непропорционални усилия. В такъв случай се прави публично съобщение или се взема друга подобна мярка, така че субектите на данни да бъдат в еднаква степен ефективно информирани.

4.   Ако администраторът все още не е съобщил на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, надзорният орган може, след като отчете каква е вероятността нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск, да изиска от администратора да съобщи за нарушението или да реши, че е изпълнено някое от условията по параграф 3.

Раздел 3

Оценка на въздействието върху защитата на данните и предварителни консултации

Член 60

Сътрудничество между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи

1.   Водещият надзорен орган си сътрудничи с другите засегнати надзорни органи в съответствие с настоящия член и се стреми към постигането на консенсус. Водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи обменят всяка имаща отношение информация помежду си.

2.   Водещият надзорен орган може да поиска по всяко време от другите засегнати надзорни органи да предоставят взаимопомощ съгласно член 61 и може да провежда съвместни операции съгласно член 62, по-специално за да извършва разследвания или да наблюдава изпълнението на мярка, засягаща администратор или обработващ лични данни, установен в друга държава членка.

3.   Водещият надзорен орган незабавно предава информация за това на другите засегнати надзорни органи. Водещият надзорен орган незабавно представя на другите засегнати надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище и да вземе надлежно предвид вижданията им.

4.   Ако някой от другите засегнати надзорни органи изрази относимо и обосновано възражение срещу проекта за решение в срок от четири седмици, след като е било поискано мнението му в съответствие с параграф 3 от настоящия член, водещият надзорен орган, в случай че не приема относимото и обосновано възражение или счита, че това възражение не е относимо или обосновано, отнася въпроса до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

5.   Ако водещият надзорен орган възнамерява да приеме направено относимо и обосновано възражение, той изпраща на другите засегнати надзорни органи преработен проект за решението, за да получи тяхното становище. За този преработен проект на решението се следва процедурата, посочена в параграф 4, за срок от две седмици.

6.   Когато нито един от другите засегнати органи не е възразил срещу проекта на решение, представен от водещия надзорен орган в посочения в параграфи 4 и 5 срок, се счита, че водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи са съгласни с този проект на решение и са обвързани от него.

7.   Водещият надзорен орган приема решението и уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни, според случая, и информира другите засегнати надзорни органи и Комитета за въпросното решение, като включва резюме на съответните факти и основания. Надзорният орган, до когото е била подадена жалбата, информира жалбоподателя за решението.

8.   Чрез дерогация от параграф 7, когато дадена жалба е оставена без разглеждане или отхвърлена, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема решението и уведомява жалбоподателя за него, като информира и администратора

9.   Когато водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи постигнат съгласие определени части от жалбата да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, а по други части от тази жалба да се предприемат действия, за всяка от тези части се приема отделно решение. Водещият надзорен орган приема решението относно частта, за която се предприемат действия във връзка с администратора, уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка и информира жалбоподателя за това, а надзорният орган по жалбата приема решението относно частта, с която е свързано оставянето без разглеждане или отхвърлянето на тази жалба, уведомява за него жалбоподателя и информира за това администратора или обработващия лични данни.

10.   След като е бил уведомен за решението на водещия надзорен орган съгласно параграфи 7 и 9, администраторът или обработващият лични данни взема необходимите мерки, за да осигури съответствие с решението по отношение на дейностите по обработването на всички места, на които е установен в Съюза. Администраторът или обработващият лични данни уведомява водещия надзорен орган за мерките, взети с цел осигуряване на съответствие с решението, а водещият орган информира другите засегнати надзорни органи.

11.   Когато при изключителни обстоятелства засегнат надзорен орган има основания да счита, че са необходими спешни действия, за да се защитят интересите на субекти на данни, се прилага процедурата по спешност по член 66.

12.   Водещият надзорен орган и другите засегнати надзорни органи си предават информацията, изисквана съгласно настоящия член, по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

Член 61

Взаимопомощ

1.   Надзорните органи си предоставят взаимно значима информация и помощ, за да изпълняват и прилагат настоящия регламент по съгласуван начин, и въвеждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта обхваща по-специално искания за информация и мерки за надзор, например искания за предоставяне на предварителни разрешения или провеждане на предварителни консултации, проверки и разследвания.

2.   Всеки надзорен орган предприема всички подходящи мерки, които са необходими, за да се отговори на искането на друг надзорен орган без ненужно забавяне и не по-късно от един месец след получаване на искането. Такива мерки могат да включват, по-специално, предаване на значима информация относно хода на дадено разследване.

3.   Исканията за помощ съдържат цялата необходима информация, включително целта на искането и причините за него. Обменената информация се използва единствено за целите, за които е поискана.

4.   Надзорен орган, до който е отправено искане, няма право да откаже да го изпълни, освен ако:

a)	не е компетентен относно предмета на искането или мерките, които се изисква да изпълни; или

б)	удовлетворяването на искането би било в нарушение на настоящия регламент или правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо надзорния орган, до който е отправено искането.

5.   Надзорният орган, до който е отправено искането, информира искащия надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка на предприетите мерки в отговор на искането. Надзорният орган, до който е отправено искането, излага мотивите си в случай на отказ да изпълни искането по силата на параграф 4.

6.   Надзорните органи, до които са отправени искания, по правило предоставят информацията, поискана от други надзорни органи, по електронен път, като използват стандартизиран формат.

7.   Надзорните органи, до които са отправени искания, не събират такси за действията, които са предприели в отговор на искане за взаимопомощ. Надзорните органи могат да постигнат съгласие с други надзорни органи относно правила за предоставяне на обезщетение един на друг за конкретни разходи, свързани с предоставянето на взаимопомощ при извънредни обстоятелства.

8.   Когато в рамките на един месец от получаване на искането на друг надзорен орган надзорният орган не предостави информацията, посочена в параграф 5 от настоящия член, искащият надзорен орган може да приеме временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55, параграф 1. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

9.   Комисията може посредством актове за изпълнение да определи формата и процедурите за взаимопомощ по настоящия член, както и договореностите за обмена на информация по електронен път между надзорните органи и между надзорните органи и Комитета, и по-специално стандартизирания формат, посочен в параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

Член 62

Съвместни операции на надзорни органи

1.   Когато е целесъобразно, надзорните органи провеждат съвместни операции, включително съвместни разследвания и съвместни мерки за изпълнение, в които участват членове или персонал на надзорни органи от други държави членки.

2.   Когато администраторът или обработващият лични данни е установен в няколко държави членки или когато има вероятност от операции по обработване на данни да бъдат засегнати съществено значителен брой субекти на данни в повече от една държава членка, надзорният орган на всяка от тези държави членки има право да участва в съвместни операции. Надзорният орган, който е компетентен съгласно член 56, параграф 1 или параграф 4, кани надзорния орган на всяка от тези държави членки да участва в съответните съвместни операции и отговаря незабавно на искането на даден надзорен орган за участие.

3.   В съответствие с правото на държавата членка и с разрешението на командироващия надзорен орган надзорният орган може да предостави правомощия, в това число правомощия за разследване, на членовете или персонала на командироващия надзорен орган, участващи в съвместни операции, или, доколкото правото на държавата членка на надзорния орган домакин позволява, да разреши на членовете или персонала на командироващия надзорен орган да упражняват своите правомощия за разследване в съответствие с правото на държавата членка на командироващия надзорен орган. Тези правомощия за разследване могат да се упражняват единствено под ръководството и в присъствието на членове или персонал на надзорния орган домакин. Спрямо членовете и персонала на командироващия надзорен орган се прилага правото на държавата членка на надзорния орган домакин.

4.   Когато в съответствие с параграф 1 персонал на командироващ надзорен орган участва в операция в друга държава членка, държавата членка на надзорния орган домакин носи отговорност за действията на този персонал, включително отговорност за всякакви вреди, нанесени от него по време на операцията, в съответствие с правото на държавата членка, на чиято територия се провежда операцията.

5.   Държавата членка, на чиято територия е нанесена вредата, поправя тази вреда при условията, приложими към вреди, нанесени от собствения ѝ персонал. Държавата членка на командироващия надзорен орган, чиито служители са причинили вреди на лице на територията на друга държава членка, възстановява изцяло сумите, които последната е изплатила от тяхно име на лицата, които са имали правото да ги получат.

6.   Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 5, всяка държава членка се въздържа в случая, предвиден в параграф 1, да иска обезщетение от друга държава членка за вредите, посочени в параграф 4.

7.   Когато се планира съвместна операция и в срок от един месец даден надзорен орган не изпълни задължението, предвидено във второто изречение на параграф 2 от настоящия член, другите надзорни органи могат да приемат временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква становище или спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

Раздел 2

Съгласуваност

Член 64

Становище на Комитета

1.   Комитетът дава становище, когато компетентен надзорен орган възнамерява да приеме някоя от мерките, изброени по-долу. За тази цел компетентният надзорен орган предава проекта за решение на Комитета, когато то:

а)	има за цел приемане на списък на операциите по обработване, които подлежат на изискването за оценка на въздействието по отношение на защитата на лични данни в съответствие с член 35, параграф 4;

б)	се отнася до въпрос съгласно член 40, параграф 7 дали проект на кодекс на поведение, негово изменение или допълнение съответства на настоящия регламент;

в)	има за цел одобряване на критериите за акредитиране на орган съгласно член 41, параграф 3 или на орган по сертифициране съгласно член 43, параграф 3;

г)	има за цел определяне на стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 46, параграф 2, буква г) и в член 28, параграф 8;

д)	има за цел даване на разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а); или

е)	има за цел одобряване на задължителни фирмени правила по смисъла на член 47.

2.   Всеки надзорен орган, председателят на Комитета или Комисията може да поиска разглеждането на въпрос с общо приложение или с последици в повече от една държава членка от Комитета с цел получаване на становище, по-специално когато даден компетентен надзорен орган не изпълнява задълженията за взаимопомощ съгласно член 61 или за съвместни операции съгласно член 62.

3.   В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, Комитетът дава становище по отнесения до него въпрос, при условие че все още не е давал становище по същия въпрос. Това становище се приема в срок от осем седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Този срок може да бъде удължен с още шест седмици с оглед на сложността на въпроса. По отношение на посочения в параграф 1 проект за решение, разпространен до членовете на Комитета в съответствие с параграф 5, за член, който не е представил възражение в посочения от председателя разумен срок, се счита, че е съгласен с проекта за решение.

4.   Надзорните органи и Комисията предоставят без ненужно забавяне на Комитета, по електронен път и посредством стандартизиран формат, всяка информация, която е от значение, включително, според случая, обобщение на фактите, проекта за решение, основанията, които налагат приемането на такава мярка, и становищата на други засегнати надзорни органи.

5.   Председателят на Комитета без ненужно забавяне информира по електронен път:

a)	членовете на Комитета и Комисията за всяка значима информация, която му е била съобщена, като използва стандартизиран формат. При необходимост секретариатът на Комитета предоставя писмен превод на съответната информация; и

б)	надзорния орган, посочен, според случая, в параграфи 1 и 2, и Комисията за становището и го оповестява публично.

6.   Компетентният надзорен орган не приема проекта си за решение по параграф 1 в рамките на посочения в параграф 3 срок.

7.   Надзорният орган, посочен в параграф 1, в най-голяма степен взема предвид становището на Комитета и в срок от две седмици след получаване на становището информира председателя на Комитета по електронен път дали ще запази или ще измени своя проект за решение и му представя изменения проект за решение, ако има такъв, като използва стандартизиран формат.

8.   Когато засегнатият надзорен орган информира председателя на Комитета в посочения в параграф 7 от настоящия член срок, че възнамерява изцяло или отчасти да не се съобрази със становището на Комитета, като представи съответните основания, се прилага член 65, параграф 1.

Член 66

Процедура по спешност

1.   При извънредни обстоятелства, когато засегнат надзорен орган счита, че е налице спешна необходимост да се действа в защита на правата и свободите на субектите на данни, той може чрез дерогация от механизма за съгласуваност, предвиден в членове 63, 64 и 65, или процедурата, предвидена в член 60, да приеме незабавно временни мерки, водещи до правни последици на собствената му територия, с определен срок на валидност, който не надвишава три месеца. Надзорният орган съобщава незабавно тези мерки и мотивите за приемането им на другите засегнати надзорни органи, на Комитета и на Комисията.

2.   Когато надзорен орган е предприел мярка съгласно параграф 1 и счита, че е необходимо спешно да бъдат приети окончателни мерки, той може да поиска от Комитета спешно становище или спешно решение със задължителен характер, като изтъкне причини за искането на такова становище или решение.

3.   Всеки надзорен орган може да поиска спешно становище или спешно решение със задължителен характер, според случая, от Комитета, когато компетентен надзорен орган не е предприел подходящи мерки в ситуация, в която е налице спешна необходимост от предприемане на действия с цел защита на правата и свободите на субектите на данни, като посочи причините за искането на такова становище или решение, както и за спешната нужда от предприемане на действия.

4.   Чрез дерогация от член 64, параграф 3 и член 65, параграф 2, в срок от две седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета се приема спешно становище или спешно решение със задължителен характер, както са посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.