interactive GDPR 2016/0679 BG

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;

„обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;

3)	„ограничаване на обработването“ означава маркиране на съхранявани лични данни с цел ограничаване на обработването им в бъдеще;

„профилиране“ означава всяка форма на автоматизирано обработване на лични данни, изразяващо се в използването на лични данни за оценяване на определени лични аспекти, свързани с физическо лице, и по-конкретно за анализиране или прогнозиране на аспекти, отнасящи се до изпълнението на професионалните задължения на това физическо лице, неговото икономическо състояние, здраве, лични предпочитания, интереси, надеждност, поведение, местоположение или движение;

„псевдонимизация“ означава обработването на лични данни по такъв начин, че личните данни не могат повече да бъдат свързвани с конкретен субект на данни, без да се използва допълнителна информация, при условие че тя се съхранява отделно и е предмет на технически и организационни мерки с цел да се гарантира, че личните данни не са свързани с идентифицирано физическо лице или с физическо лице, което може да бъде идентифицирано;

6)	„регистър с лични данни“ означава всеки структуриран набор от лични данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии, независимо дали е централизиран, децентрализиран или разпределен съгласно функционален или географски принцип;

„администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка;

8)	„обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора;

„получател“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, пред която се разкриват личните данни, независимо дали е трета страна или не. Същевременно публичните органи, които могат да получават лични данни в рамките на конкретно разследване в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка, не се считат за „получатели“; обработването на тези данни от посочените публични органи отговаря на приложимите правила за защита на данните съобразно целите на обработването;

10)	„трета страна“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друг орган, различен от субекта на данните, администратора, обработващия лични данни и лицата, които под прякото ръководство на администратора или на обработващия лични данни имат право да обработват личните данни;

11)	„съгласие на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени;

12)	„нарушение на сигурността на лични данни“ означава нарушение на сигурността, което води до случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин;

13)

„генетични данни“ означава лични данни, свързани с наследени или придобити генетичните белези на дадено физическо лице, които дават уникална информация за отличителните черти или здравето на това физическо лице и които са получени, по-специално, от анализ на биологична проба от въпросното физическо лице;

14)

„биометрични данни“ означава лични данни, получени в резултат на специфично техническо обработване, които са свързани с физическите, физиологичните или поведенческите характеристики на дадено физическо лице и които позволяват или потвърждават уникалната идентификация на това физическо лице, като лицеви изображения или дактилоскопични данни;

15)	„данни за здравословното състояние“ означава лични данни, свързани с физическото или психическото здраве на физическо лице, включително предоставянето на здравни услуги, които дават информация за здравословното му състояние;

16)

„основно място на установяване“ означава:

по отношение на администратор, установен в повече от една държава членка — мястото, където се намира централното му управление в Съюза, освен в случаите, когато решенията по отношение на целите и средствата за обработването на лични данни се вземат на друго място на установяване на администратора в Съюза и на това място на установяване има правомощия за прилагане на тези решения, в който случай мястото на установяване, където са взети тези решения, се счита за основно място на установяване;

б)

по отношение на обработващ лични данни, установен в повече от една държава членка — мястото, където се намира централното му управление в Съюза, или ако обработващият лични данни няма централно управление в Съюза, мястото на установяване на обработващия лични данни в Съюза, където се осъществяват основните дейности по обработването в контекста на дейностите на дадено място на установяване на обработващия лични данни, доколкото обработващият има специфични задължения съгласно настоящия регламент;

17)	„представител“ означава физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което, назначено от администратора или обработващия лични данни в писмена форма съгласно член 27, представлява администратора или обработващия лични данни във връзка със съответните им задължения по настоящия регламент;

18)	„дружество“ означава физическо или юридическо лице, което осъществява икономическа дейност, независимо от правната му форма, включително партньорствата или сдруженията, които редовно осъществяват икономическа дейност;

19)	„група предприятия“ означава контролиращо предприятие и контролираните от него предприятия;

20)

„задължителни фирмени правила“ означава политики за защита на личните данни, които се спазват от администратор или обработващ лични данни, установен на територията на държава членка, при предаване или съвкупност от предавания на лични данни до администратор или обработващ лични данни в една или повече трети държави в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност;

21)	„надзорен орган“ означава независим публичен орган, създаден от държава членка съгласно член 51;

22)

„засегнат надзорен орган“ означава надзорен орган, който е засегнат от обработването на лични данни, тъй като:

a)	администраторът или обработващият лични данни е установен на територията на държавата членка на този надзорен орган;

б)	субектите на данни с местопребиваване в държавата членка на този надзорен орган са засегнати съществено или е вероятно да бъдат засегнати съществено от обработването; или

в)	до този надзорен орган е подадена жалба;

23)

„трансгранично обработване“ означава или:

a)	обработване на лични данни, което се осъществява в контекста на дейностите на местата на установяване в повече от една държава членка на администратор или обработващ лични данни в Съюза, като администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка; или

б)	обработване на лични данни, което се осъществява в контекста на дейностите на едно-единствено място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, но което засяга съществено или е вероятно да засегне съществено субекти на данни в повече от една държава членка;

24)

„относимо и обосновано възражение“ означава възражение срещу проект на решение относно това дали е налице нарушение на настоящия регламент или не, или дали предвижданото действие по отношение на администратора или обработващия лични данни отговаря на изискванията на настоящия регламент, което ясно доказва, че проектът за решение води до значителни рискове за основните права и свободи на субектите на данни и, където е приложимо, за свободното движение на лични данни в рамките на Съюза;

25)	„услуга на информационното общество“ означава услуга по смисъла на член 1, параграф 1, точка б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (19);

26)	„международна организация“ означава организация и нейните подчинени органи, регламентирани от международното публично право, или друг орган, създаден чрез или въз основа на споразумение между две или повече държави.

ГЛАВА II

Принципи

Член 13

Информация, предоставяна при събиране на лични данни от субекта на данните

1. Когато лични данни, свързани с даден субект на данни, се събират от субекта на данните, в момента на получаване на личните данни администраторът предоставя на субекта на данните цялата посочена по-долу информация:

a)	данните, които идентифицират администратора и координатите за връзка с него и, когато е приложимо, тези на представителя на администратора;

б)	координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо;

в)	целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването;

г)	когато обработването се извършва въз основа на член 6, параграф 1, буква е), законните интереси, преследвани от администратора или от трета страна;

д)	получателите или категориите получатели на личните данни, ако има такива;

е)

когато е приложимо, намерението на администратора да предаде личните данни на трета държава или на международна организация, както и наличието или отсъствието на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита или в случай на предаване на данни съгласно посоченото в членове 46 или 47, или член 49, параграф 1, втора алинея позоваване на подходящите или приложимите гаранции и средствата за получаване на копие от тях или на информация къде са налични.

2. Освен информацията, посочена в параграф 1, в момента на получаване на личните данни администраторът предоставя на субекта на данните следната допълнителна информация, която е необходима за осигуряване на добросъвестно и прозрачно обработване:

a)	срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определяне на този срок;

б)	съществуването на право да се изиска от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или право да се направи възражение срещу обработването, както и правото на преносимост на данните;

в)	когато обработването се основава на член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), съществуването на право на оттегляне на съгласието по всяко време, без да се засяга законосъобразността на обработването въз основа на съгласие, преди то да бъде оттеглено;

г)	правото на жалба до надзорен орган;

д)	дали предоставянето на лични данни е задължително или договорно изискване, или изискване, необходимо за сключването на договор, както и дали субектът на данните е длъжен да предостави личните данни и евентуалните последствия, ако тези данни не бъдат предоставени;

е)	съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

3. Когато администраторът възнамерява по-нататък да обработва личните данни за цел, различна от тази, за която са събрани, той предоставя на субекта на данните преди това по-нататъшно обработване информация за тази друга цел и всякаква друга необходима информация, както е посочено в параграф 2.

4. Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат, когато и доколкото субектът на данните вече разполага с информацията.

Член 14

Информация, предоставяна, когато личните данни идват от субекта на данните

1. Когато личните данни не са получени от субекта на данните, администраторът предоставя на субекта на данните следната информация:

a)	данните, които идентифицират администратора и координатите за връзка с него и, когато е приложимо, тези на представителя на администратора;

б)	координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо;

в)	целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването;

г)	съответните категории лични данни;

д)	получателите или категориите получатели на личните данни, ако има такива;

е)

когато е приложимо, намерението на администратора да предаде данните на трета държава или на международна организация, и наличието или отсъствието на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита или в случай на предаване на данни съгласно член 46 или 47, или член 49, параграф 1, втора алинея с позоваване на подходящите или приложимите гаранции и средствата за получаване на копие от тях или на информация къде са налични.

2. Освен информацията, посочена в параграф 1, администраторът предоставя на субекта на данните следната информация, необходима за осигуряване на добросъвестно и прозрачно обработване на данните по отношение на субекта на данните:

а)	срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определяне на този срок;

б)	когато обработването се извършва въз основа на член 6, параграф 1, буква е), законните интереси, преследвани от администратора или от трета страна;

в)	съществуването на право да се изиска от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни, свързани със субекта на данните, или ограничаване на обработването, и правото да се направи възражение срещу обработването, както и правото на преносимост на данните;

г)	когато обработването се основава на член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), съществуването на право на оттегляне на съгласието по всяко време, без да се засяга законосъобразността на обработването въз основа на съгласие, преди то да бъде оттеглено;

д)	правото на жалба до надзорен орган;

е)	източника на личните данни и, ако е приложимо, дали данните са от публично достъпен източник;

ж)	съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

3. Администраторът предоставя информацията, посочена в параграфи 1 и 2:

a)	в разумен срок след получаването на личните данни, но най-късно в срок до един месец, като се отчитат конкретните обстоятелства, при които личните данни се обработват;

б)	ако данните се използват за връзка със субекта на данните, най-късно при осъществяване на първия контакт с този субект на данните; или

в)	ако е предвидено разкриване пред друг получател, най-късно при разкриването на личните данни за първи път.

4. Когато администраторът възнамерява да обработва личните данни по-нататък за цел, различна от тази, за която са събрани, той предоставя на субекта на данните преди това по-нататъшно обработване информация за тази друга цел и всякаква друга необходима информация, както е посочено в параграф 2.

5. Параграфи 1-4 не се прилагат, когато и доколкото:

a)	субектът на данните вече разполага с информацията;

б)

предоставянето на такава информация се окаже невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия; по-специално за обработване на данни за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели, при спазване на условията и гаранциите по член 89, параграф 1, или доколкото съществува вероятност задължението, посочено в параграф 1 от настоящия член, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване. В тези случаи администраторът взема подходящи мерки за защита на правата, свободите и законните интереси на субекта на данните, което включва и предоставяне на публичен достъп до информацията;

в)	получаването или разкриването е изрично разрешено от правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора и в което се предвиждат също подходящи мерки за защита на легитимните интереси на субекта на данните; или

г)	личните данни трябва да останат поверителни при спазване на задължение за опазване на професионална тайна, което се урежда от правото на Съюза или право на държава членка, включително законово задължение за поверителност.

Член 22

Автоматизирано вземане на индивидуални решения, включително профилиране

1. Субектът на данните има право да не бъде обект на решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, включващо профилиране, което поражда правни последствия за субекта на данните или по подобен начин го засяга в значителна степен.

2. Параграф 1 не се прилага, ако решението:

a)	е необходимо за сключването или изпълнението на договор между субект на данни и администратор;

б)	е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора, и в което се предвиждат също подходящи мерки за защита на правата и свободите, и легитимните интереси на субекта на данните; или

в)	се основава на изричното съгласие на субекта на данни.

3. В случаите, посочени в параграф 2, букви а) и в), администраторът прилага подходящи мерки за защита на правата и свободите и легитимните интереси на субекта на данните, най-малко правото на човешка намеса от страна на администратора, правото да изрази гледната си точка и да оспори решението.

4. Решенията по параграф 2 не се основават на специалните категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1, освен ако не се прилага член 9, параграф 2, буква а) или буква ж) и не са въведени подходящи мерки за защита на правата и свободите и легитимните интереси на субекта на данните.

Раздел 5

Ограничения

Член 28

Обработващ личните данни

1. Когато обработването се извършва от името на даден администратор, администраторът използва само обработващи лични данни, които предоставят достатъчни гаранции за прилагането на подходящи технически и организационни мерки по такъв начин, че обработването да протича в съответствие с изискванията на настоящия регламент и да осигурява защита на правата на субектите на данни.

2. Обработващият данни не включва друг обработващ данни без предварителното конкретно или общо писмено разрешение на администратора. В случай на общо писмено разрешение, обработващият данни винаги информира администратора за всякакви планирани промени за включване или замяна на други лица, обработващи данни, като по този начин даде възможност на администратора да оспори тези промени.

3. Обработването от страна на обработващия лични данни се урежда с договор или с друг правен акт съгласно правото на Съюза или правото на държава членка, който е задължителен за обработващия лични данни спрямо администратора, и който регламентира предмета и срока на действие на обработването, естеството и целта на обработването, вида лични данни и категориите субекти на данни и задълженията и правата на администратора. В този договор или друг правен акт се предвижда по-специално, че обработващият лични данни:

обработва личните данни само по документирано нареждане на администратора, включително що се отнася до предаването на лични данни на трета държава или международна организация, освен когато е длъжен да направи това по силата на правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо обработващия лични данни, като в този случай обработващият лични данни информира администратора за това правно изискване преди обработването, освен ако това право забранява такова информиране на важни основания от публичен интерес;

б)	гарантира, че лицата, оправомощени да обработват личните данни, са поели ангажимент за поверителност или са задължени по закон да спазват поверителност;

в)	взема всички необходими мерки съгласно член 32;

г)	спазва условията по параграфи 2 и 4 за включване на друг обработващ лични данни;

д)	като взема предвид естеството на обработването, подпомага администратора, доколкото е възможно, чрез подходящи технически и организационни мерки при изпълнението на задължението на администратора да отговори на искания за упражняване на предвидените в глава III права на субектите на данни;

е)	подпомага администратора да гарантира изпълнението на задълженията съгласно членове 32—36, като отчита естеството на обработване и информацията, до която е осигурен достъп на обработващия лични данни;

ж)	по избор на администратора заличава или връща на администратора всички лични данни след приключване на услугите по обработване и заличава съществуващите копия, освен ако правото на Съюза или правото на държава членка не изисква тяхното съхранение;

з)	осигурява достъп на администратора до цялата информация, необходима за доказване на изпълнението на задълженията, определени в настоящия член, и позволява и допринася за извършването на одити, включително проверки, от страна на администратора или друг одитор, оправомощен от администратора.

Предвид буква з) от първа алинея обработващият лични данни незабавно уведомява администратора, ако според него дадено нареждане нарушава настоящия регламент или други разпоредби на Съюза или на държавите членки относно защитата на данни.

4. Когато обработващ лични данни включва друг обработващ лични данни за извършването на специфични дейности по обработване от името на администратора, чрез договор или друг правен акт съгласно правото на Съюза или правото на държава членка на това друго лице се налагат същите задължения за защита на данните, както задълженията, предвидени в договора или друг правен акт между администратора и обработващия лични данни, както е посочено в параграф 3, по-специално да предостави достатъчно гаранции за прилагане на подходящи технически и организационни мерки, така че обработването да отговаря на изискванията на настоящия регламент. Когато другият обработващ лични данни не изпълни задължението си за защита на данните, първоначалният обработващ данните продължава да носи пълна отговорност пред администратора за изпълнението на задълженията на този друг обработващ лични данни.

5. Придържането на обработващия лични данни към одобрен кодекс за поведение, посочен в член 40 или одобрен механизъм за сертифициране, посочен в член 42 може да се използва като доказателство за предоставянето на достатъчно гаранции съгласно параграфи 1 и 4 от настоящия член.

6. Без да се засягат разпоредбите на индивидуален договор между администратора и обработващия лични данни, договорът или другият правен акт, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, може да се основават изцяло или отчасти на стандартни договорни клаузи, посочени в параграфи 7 и 8 от настоящия член, включително когато са част от сертифициране, предоставено на администратора или обработващия лични данни съгласно членове 42 и 43.

7. Комисията може да установява стандартни договорни клаузи по въпроси, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, и в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

8. Надзорният орган може да приема стандартни договорни клаузи по въпросите, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, и в съответствие с механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

9. Договорът или другият правен акт, посочен в параграфи 3 и 4, се изготвят в писмена форма, включително в електронна форма.

10. Без да се засягат членове 82, 83 и 84, ако обработващ лични данни наруши настоящия регламент, определяйки целите и средствата на обработването, обработващият личните данни се счита за администратор по отношение на това обработване.

Член 34

Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни

1. Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът, без ненужно забавяне, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни.

2. В съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1 от настоящия член, на ясен и прост език се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се посочват най-малко информацията и мерките, посочени в член 33, параграф 3, букви б), в) и г).

3. Посоченото в параграф 1 съобщение до субекта на данните не се изисква, ако някое от следните условия е изпълнено:

администраторът е предприел подходящи технически и организационни мерки за защита и тези мерки са били приложени по отношение на личните данни, засегнати от нарушението на сигурността на личните данни, по-специално мерките, които правят личните данни неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях, като например криптиране;

б)	администраторът е взел впоследствие мерки, които гарантират, че вече няма вероятност да се материализира високият риск за правата и свободите на субектите на данни, посочен в параграф 1;

в)	то би довело до непропорционални усилия. В такъв случай се прави публично съобщение или се взема друга подобна мярка, така че субектите на данни да бъдат в еднаква степен ефективно информирани.

4. Ако администраторът все още не е съобщил на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, надзорният орган може, след като отчете каква е вероятността нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск, да изиска от администратора да съобщи за нарушението или да реши, че е изпълнено някое от условията по параграф 3.

Раздел 3

Оценка на въздействието върху защитата на данните и предварителни консултации

Член 36

Предварителна консултация

1. Администраторът се консултира с надзорния орган преди обработването, когато оценката на въздействието върху защитата на данните съгласно член 35 покаже, че обработването ще породи висок риск, ако администраторът не предприеме мерки за ограничаване на риска.

2. Когато надзорният орган е на мнение, че планираното обработване, посочено в параграф 1, нарушава настоящия регламент, особено когато администраторът не е идентифицирал или ограничил риска в достатъчна степен, надзорният орган в срок до осем седмици след получаване на искането за консултация дава писмено становище на администратора или на обработващия лични данни, когато е приложимо, като може да използва всяко от правомощията си, посочени в член 58. Този срок може да бъде удължен с още шест седмици предвид сложността на планираното обработване. Надзорният орган информира администратора и, когато е приложимо, обработващия лични данни за такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането за консултация, включително за причините за забавянето. Тези срокове може да спрат да текат, докато надзорният орган получи всяка евентуално поискана от него информация за целите на консултацията.

3. Когато се консултира с надзорния орган съгласно параграф 1, администраторът предоставя на надзорния орган следната информация:

a)	където е приложимо — информация за съответните отговорности на администратора, съвместните администратори и обработващите лични данни, които се занимават с обработването, по-конкретно при обработване на данни в рамките на група предприятия;

б)	целите на планираното обработване и средствата за него;

в)	предвидените мерки и гаранции за защита на правата и свободите на субектите на данни съгласно настоящия регламент;

г)	където е приложимо, координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните;

д)	оценката на въздействието върху защитата на данните по член 35; както и

е)	всякаква друга информация, поискана от надзорния орган.

4. Държавите членки се консултират с надзорния орган по време на изготвянето на предложения за законодателни мерки, които да бъдат приети от националните парламенти, или на регулаторни мерки, основани на такива законодателни мерки, които се отнасят до обработването.

5. Без да се засяга параграф 1, правото на държавите членки може да изисква от администраторите да се консултират с надзорния орган и да получават предварително разрешение от него във връзка с обработването от администратор за изпълнението на задача, осъществявана от администратора в полза на обществения интерес, включително обработване във връзка със социалната закрила и общественото здраве.

Раздел 4

Длъжностно лице по защита на данните

Член 45

Предаване на данни въз основа на решение относно адекватното ниво на защита

1. Предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да има, ако Комисията реши, че тази трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или въпросната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква специално разрешение.

2. При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита по-специално следните елементи:

върховенството на закона, спазването на правата на човека и основните свободи, съответното законодателство — както общо, така и секторно, включително в областта на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, а също и прилагането на такова законодателство, правилата за защита на данните, професионалните правила и мерките за сигурност, включително правилата за последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация, които се спазват в тази държава или международна организация, съдебната практика, както и действителните и приложими права на субектите на данни и ефективната административна и съдебна защита за субектите на данни, чиито лични данни се предават;

б)

наличието и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или на които се подчинява дадена международна организация, отговорни за осигуряване и прилагане на правилата за защита на данните, включително адекватни правомощия за прилагане, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на държавите членки; и

в)	международните ангажименти, които съответната трета държава или международна организация е поела, или други задължения, произтичащи от правно обвързващи конвенции или инструменти, както и от участието ѝ в многостранни или регионални системи, по-конкретно по отношение на защитата на личните данни.

3. След оценка на адекватността на нивото на защита Комисията може чрез акт за изпълнение да реши, че дадена трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или дадена международна организация осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член. В акта за изпълнение се предвижда механизъм за периодичен преглед най-малко веднъж на четири години, при който се отчитат всички имащи отношение промени в третата държава или международната организация. В акта за изпълнение се уточнява неговото териториално и секторно приложение и, ако е приложимо, се посочват надзорният орган или органи, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

4. Комисията осъществява постоянно наблюдение на развитието в трети държави и международни организации, което би могло да повлияе на действието на решенията, приети съгласно параграф 3 от настоящия член, и на решенията, приети въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО.

5. Ако е налице съответната информация, по-специално след прегледа по параграф 3 от настоящия член, Комисията решава, че дадена трета държава, територия, или един или повече конкретни сектори в трета държава, или дадена международна организация е престанала да осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член, при което Комисията в необходимата степен отменя, изменя или спира прилагането на решението по параграф 3 от настоящия член чрез акт за изпълнение без обратна сила. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

При надлежно обосновани императивни причини по спешност Комисията незабавно приема приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 93, параграф 3.

6. Комисията започва консултации с третата държава или международната организация с цел да коригира положението, довело до решението, взето по силата на параграф 5.

7. Решението по параграф 5 от настоящия член не засяга предаването на лични данни на третата държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или на въпросната международна организация съгласно членове 46—49.

8. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своя уебсайт списък на трети държави, територии и конкретни сектори в трета държава и международни организации, за които е решила, че осигуряват или че вече не осигуряват адекватно ниво на защита.

9. Решенията, приети от Комисията въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени с решение на Комисията, прието в съответствие с параграфи 3 или 5 от настоящия член.

Член 46

Предаване на данни с подходящи гаранции

1. При липса на решение съгласно член 45, параграф 3, администраторът или обработващият лични данни може да предава лични данни на трета държава или международна организация само ако е предвидил подходящи гаранции и при условие че са налице приложими права на субектите на данни и ефективни правни средства за защита.

2. Подходящите гаранции, посочени в параграф 1, могат да бъдат предвидени, без да се изисква специално разрешение от надзорния орган, посредством:

a)	инструмент със задължителен характер и с изпълнителна сила между публичните органи или структури;

б)	задължителни фирмени правила в съответствие с член 47;

в)	стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2;

г)	стандартни клаузи за защита на данните, приети от надзорен орган и одобрени от Комисията съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2;

д)	одобрен кодекс за поведение съгласно член 40, заедно със задължителни ангажименти с изпълнителна сила на администратора или обработващия лични данни в третата държава да прилагат подходящите гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни; или

е)	одобрен механизъм за сертифициране съгласно член 42, заедно със задължителни и изпълними ангажименти на администратора или обработващия лични данни в третата държава да прилагат подходящите гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

3. При условие че компетентният надзорен орган е дал разрешение, подходящите гаранции, посочени в параграф 1, могат да бъдат предвидени по-специално и посредством:

a)	договорни клаузи между администратора или обработващия лични данни и администратора, обработващия лични данни или получателя на личните данни в третата държава или международната организация; или

б)	разпоредби, които да се включват в административните договорености между публичните органи или структури, съдържащи действителни и приложими права на субектите на данни.

4. Надзорният орган прилага механизма за съгласуваност по член 63 в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член.

5. Разрешенията, издадени от държава членка или надзорен орган въз основа на член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО, остават валидни, докато не бъдат изменени, заменени или отменени, ако е необходимо, от надзорния орган. Решенията, приети от Комисията въз основа на член 26, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени, ако е необходимо, с решение на Комисията, прието в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

Член 48

Предаване или разкриване на данни, което не е разрешено от правото на Съюза

Всяко решение на съд или трибунал и всяко решение на административен орган на трета държава, с което от администратор или обработващ лични данни се изисква да предаде или разкрие лични данни, могат да бъдат признати или да подлежат на изпълнение по какъвто и да било начин само ако се основават на международно споразумение, като договор за правна взаимопомощ, което е в сила между третата държава, отправила искането, и Съюза или негова държава членка, без да се засягат другите основания за предаване на данни съгласно настоящата глава.

Член 49

Дерогации в особени случаи

1. При липса на решение относно адекватното ниво на защита съгласно член 45, параграф 3 или на подходящи гаранции съгласно член 46, включително задължителни фирмени правила, предаване или съвкупност от предавания на лични данни на трета държава или международна организация се извършва само при едно от следните условия:

a)	субектът на данните изрично е дал съгласието си за предлаганото предаване на данни, след като е бил информиран за свързаните с предаването възможни рискове за субекта на данните поради липсата на решение относно адекватното ниво на защита и на подходящи гаранции;

б)	предаването е необходимо за изпълнението на договор между субекта на данните и администратора или за изпълнението на преддоговорни мерки, взети по искане на субекта на данните;

в)	предаването е необходимо за сключването или изпълнението на договор, сключен в интерес на субекта на данните между администратора и друго физическо или юридическо лице;

г)	предаването е необходимо поради важни причини от обществен интерес;

д)	предаването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции;

е)	предаването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на други лица, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие;

ж)

предаването се извършва от регистър, която съгласно правото на Съюза или правото на държавите членки е предназначена да предоставя информация на обществеността и е достъпна за справка от обществеността по принцип или от всяко лице, което може да докаже, че има законен интерес за това, но само доколкото условията за справка, установени в правото на Съюза или правото на държавите членки, са изпълнени в конкретния случай.

Когато предаването не може да се основава на разпоредба на членове 45 или 46, включително разпоредби относно задължителни фирмени правила, и не е приложима нито една от дерогациите в особени случаи, посочени в първата алинея на настоящия параграф, предаването на данни на трета държава или международна организация може да се извършва само ако предаването не е повторяемо, засяга само ограничен брой субекти на данни, необходимо е за целите на неоспоримите законни интереси, преследвани от администратора, над които не стоят интересите или правата и свободите на субекта на данни и администраторът е оценил всички обстоятелства, свързани с предаването на данните, и въз основа на тази оценка е предоставил подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни. Администраторът уведомява надзорния орган за предаването на данни. В допълнение към предоставянето на информацията, посочена в членове 13 и 14, администраторът информира субекта на данни за предаването, както и за преследваните неоспоримите законни интереси.

2. Предаването съгласно параграф 1, първа алинея, буква ж) не трябва да включва всички лични данни или всички категории лични данни, съдържащи се в регистъра. Когато регистърът е предназначен за справка от лица, които имат законен интерес, предаването се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите.

3. Параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) и параграф 1, втора алинея не се прилагат за дейности, извършвани от публичните органи при упражняването на техните публични правомощия.

4. Общественият интерес, посочен в параграф 1, първа алинея, буква г) се признава в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

5. При липсата на решение относно адекватното ниво на защита, правото на Съюза или правото на държава членка може, по важни причини от обществен интерес, изрично да определи ограничения за предаването на специални категории данни на трета държава или международна организация. Държавите членки съобщават тези разпоредби на Комисията.

6. Администраторът или обработващият лични данни документира оценката, както и подходящите гаранции по параграф 1, втора алинея от настоящия член в регистрите, посочени в член 30.

Член 56

Компетентност на водещия надзорен орган

1. Без да се засяга член 55, надзорният орган на основното място на установяване или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни е компетентен да действа като водещ надзорен орган за трансграничното обработване, извършвано от посочения администратор или обработващ лични данни в съответствие с процедурата по член 60.

2. Чрез дерогация от параграф 1 всеки надзорен орган е компетентен да разглежда внесена при него жалба или евентуални нарушения на настоящия регламент, ако случаят се отнася единствено до място на установяване в държавата членка на надзорния орган или засяга в значителна степен субекти на данни единствено в тази държава членка.

3. В посочените в параграф 2 от настоящия член случаи надзорният орган незабавно уведомява за тях водещия надзорен орган. В срок от три седмици след като е бил уведомен, водещият надзорен орган взема решение за това дали той самият ще разгледа или не случая в съответствие с процедурата, предвидена в член 60, като отчита дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е уведомил.

4. Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, се прилага процедурата по член 60. Надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, може да му предостави на проект за решение. Водещият надзорен орган отчита в максимална степен този проект при изготвянето на проекта за решение, посочен в член 60, параграф 3.

5. Ако водещият надзорен орган реши да не разгледа случая, надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, го разглежда в съответствие с членове 61 и 62.

6. За трансграничното обработване, което извършва, администраторът или обработващият лични данни комуникира единствено с водещия надзорен орган.

Член 57

Задачи

1. Без да се засягат останалите задачи, определени с настоящия регламент, на своята територия всеки надзорен орган:

a)	наблюдава и осигурява прилагането на настоящия регламент;

б)	насърчава обществената информираност и разбиране на рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването. Обръща се специално внимание на дейностите, специално насочени към децата;

в)	дава становища, в съответствие с правото на държавата членка, на националния парламент, правителството и други институции и органи относно законодателните и административните мерки, свързани със защитата на правата и свободите на физическите лица по отношение на обработването;

г)	насърчава информираността на администраторите и обработващите лични данни за задълженията им по силата на настоящия регламент;

д)	при поискване предоставя информация на всеки субект на данни във връзка с упражняването на правата му по силата на настоящия регламент и ако е необходимо, си сътрудничи за тази цел с надзорните органи в други държави членки;

е)

разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган;

ж)	сътрудничи си с други надзорни органи, включително чрез обмен на информация и взаимопомощ, с оглед осигуряване на съгласувано прилагане и изпълнение на настоящия регламент;

з)	извършва проучвания относно прилагането на настоящия регламент, включително въз основа на информация, получена от друг надзорен или публичен орган;

и)	наблюдава съответното развитие, по-специално в областта на информационните и комуникационни технологии и търговските практики, дотолкова доколкото то оказва влияние върху защитата на личните данни;

й)	приема стандартните договорни клаузи, посочени в член 28, параграф 8 и член 46, параграф 2, буква г);

к)	съставя и поддържа списък във връзка с изискването за оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно член 35, параграф 4;

л)	дава становища по операциите за обработване на данни, посочени в член 36, параграф 2;

м)	насърчава съставянето на кодекси за поведение съгласно член 40 и предоставя становище и одобрява кодексите за поведение, които осигуряват достатъчно гаранции съгласно член 40, параграф 5;

н)	насърчава създаването на механизми за сертифициране за защита на данните и на печати и маркировки за защита на данните съгласно член 42, параграф 1, и одобрява критериите за сертифициране съгласно член 42, параграф 5;

о)	когато е приложимо, извършва периодичен преглед на сертификатите, издадени в съответствие с член 42, параграф 7;

п)	изготвя и публикува критериите за акредитация на органите за наблюдение на кодексите за поведение съгласно член 41 и на сертифициращите органи съгласно член 43;

р)	извършва акредитацията на органите за наблюдение на кодексите за поведение съгласно член 41 и на сертифициращите органи съгласно член 43;

с)	дава разрешение за договорните клаузи и разпоредбите, посочени в член 46, параграф 3;

т)	одобрява задължителните фирмени правила съгласно член 47;

у)	допринася за дейностите на Комитета;

ф)	поддържа вътрешен регистър на нарушенията на настоящия регламент, както и на предприетите мерки в съответствие с член 58, параграф 2; и

х)	изпълнява други задачи, свързани със защитата на лични данни.

2. Всеки надзорен орган улеснява подаването на жалбите, посочени в параграф 1, буква е), чрез мерки като например формуляр за подаване на жалби, който може да бъде попълнен и по електронен път, без да се изключват други средства за комуникация.

3. Изпълнението на задачите от страна на всеки надзорен орган е безплатно за субекта на данни и — когато това е приложимо — за длъжностното лице за защита на данните.

4. Когато исканията са очевидно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, надзорният орган може да наложи разумна такса, основана на административните разходи, или да откаже да предприеме действия по искането. Надзорният орган носи тежестта на доказване на очевидно неоснователния или прекомерния характер на искането.

Член 58

Правомощия

1. Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия за разследване:

a)	да разпорежда на администратора и на обработващия лични данни и, когато е приложимо — на представителя на администратора или на обработващия лични данни, да предоставят всяка информация, която той поиска за изпълнението на своите задачи;

б)	да провежда разследвания под формата на одити във връзка със защитата на данните;

в)	да извършва преглед на сертификатите, издадени в съответствие с член 42, параграф 7;

г)	да уведомява администратора или обработващия лични данни за предполагаемо нарушение на настоящия регламент;

д)	да получава от администратора и обработващия лични данни достъп до всички лични данни и до цялата информация, от която се нуждае за изпълнението на своите задачи;

е)	да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка.

2. Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия:

a)	да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на настоящия регламент;

б)	да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент;

в)	да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент;

г)	да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок;

д)	да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни;

е)	да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;

ж)	да разпорежда коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно член 17, параграф 2 и член 19;

з)	да отнема сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат, издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват;

и)	да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;

й)	да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация;

3. Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия да дава разрешения и становища:

a)	да дава становища на администратора в съответствие с процедурата по предварителна консултация, посочена в член 36;

б)	да издава по собствена инициатива или при поискване становища до националния парламент, правителството на държавата членка или, в съответствие с правото на държавата членка — до други институции и органи, както и до обществеността по всякакви въпроси, свързани със защитата на лични данни;

в)	да дава разрешение за обработването, посочено в член 36, параграф 5, ако съгласно правото на държавата членка се изисква такова предварително разрешение;

г)	да дава становища и да одобрява проекти на кодекси за поведение съгласно член 40, параграф 5;

д)	да акредитира сертифициращи органи съгласно член 43;

е)	да издава сертификати и да одобрява критериите за сертифициране в съответствие с член 42, параграф 5;

ж)	да приема стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 28, параграф 8 и в член 46, параграф 2, буква г);

з)	да дава разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а);

и)	да дава разрешение за административните договорености, посочени в член 46, параграф 3, буква б);

й)	да одобрява задължителните фирмени правила съгласно член 47.

4. Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата.

5. Всяка държава членка урежда със закон нейният надзорен орган да има правомощието да довежда нарушенията на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и по целесъобразност да инициира или по друг начин да участва в съдебни производства, с цел осигуряване на изпълнението на настоящия регламент.

6. Всяка държава членка може да урежда със закон нейният надзорен орган да има допълнителни правомощия освен посочените в параграфи 1, 2 и 3. Упражняването на тези правомощия не нарушава ефективното действие на глава VII.

Член 60

Сътрудничество между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи

1. Водещият надзорен орган си сътрудничи с другите засегнати надзорни органи в съответствие с настоящия член и се стреми към постигането на консенсус. Водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи обменят всяка имаща отношение информация помежду си.

2. Водещият надзорен орган може да поиска по всяко време от другите засегнати надзорни органи да предоставят взаимопомощ съгласно член 61 и може да провежда съвместни операции съгласно член 62, по-специално за да извършва разследвания или да наблюдава изпълнението на мярка, засягаща администратор или обработващ лични данни, установен в друга държава членка.

3. Водещият надзорен орган незабавно предава информация за това на другите засегнати надзорни органи. Водещият надзорен орган незабавно представя на другите засегнати надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище и да вземе надлежно предвид вижданията им.

4. Ако някой от другите засегнати надзорни органи изрази относимо и обосновано възражение срещу проекта за решение в срок от четири седмици, след като е било поискано мнението му в съответствие с параграф 3 от настоящия член, водещият надзорен орган, в случай че не приема относимото и обосновано възражение или счита, че това възражение не е относимо или обосновано, отнася въпроса до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

5. Ако водещият надзорен орган възнамерява да приеме направено относимо и обосновано възражение, той изпраща на другите засегнати надзорни органи преработен проект за решението, за да получи тяхното становище. За този преработен проект на решението се следва процедурата, посочена в параграф 4, за срок от две седмици.

6. Когато нито един от другите засегнати органи не е възразил срещу проекта на решение, представен от водещия надзорен орган в посочения в параграфи 4 и 5 срок, се счита, че водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи са съгласни с този проект на решение и са обвързани от него.

7. Водещият надзорен орган приема решението и уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни, според случая, и информира другите засегнати надзорни органи и Комитета за въпросното решение, като включва резюме на съответните факти и основания. Надзорният орган, до когото е била подадена жалбата, информира жалбоподателя за решението.

8. Чрез дерогация от параграф 7, когато дадена жалба е оставена без разглеждане или отхвърлена, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема решението и уведомява жалбоподателя за него, като информира и администратора

9. Когато водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи постигнат съгласие определени части от жалбата да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, а по други части от тази жалба да се предприемат действия, за всяка от тези части се приема отделно решение. Водещият надзорен орган приема решението относно частта, за която се предприемат действия във връзка с администратора, уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка и информира жалбоподателя за това, а надзорният орган по жалбата приема решението относно частта, с която е свързано оставянето без разглеждане или отхвърлянето на тази жалба, уведомява за него жалбоподателя и информира за това администратора или обработващия лични данни.

10. След като е бил уведомен за решението на водещия надзорен орган съгласно параграфи 7 и 9, администраторът или обработващият лични данни взема необходимите мерки, за да осигури съответствие с решението по отношение на дейностите по обработването на всички места, на които е установен в Съюза. Администраторът или обработващият лични данни уведомява водещия надзорен орган за мерките, взети с цел осигуряване на съответствие с решението, а водещият орган информира другите засегнати надзорни органи.

11. Когато при изключителни обстоятелства засегнат надзорен орган има основания да счита, че са необходими спешни действия, за да се защитят интересите на субекти на данни, се прилага процедурата по спешност по член 66.

12. Водещият надзорен орган и другите засегнати надзорни органи си предават информацията, изисквана съгласно настоящия член, по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

Член 61

Взаимопомощ

1. Надзорните органи си предоставят взаимно значима информация и помощ, за да изпълняват и прилагат настоящия регламент по съгласуван начин, и въвеждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта обхваща по-специално искания за информация и мерки за надзор, например искания за предоставяне на предварителни разрешения или провеждане на предварителни консултации, проверки и разследвания.

2. Всеки надзорен орган предприема всички подходящи мерки, които са необходими, за да се отговори на искането на друг надзорен орган без ненужно забавяне и не по-късно от един месец след получаване на искането. Такива мерки могат да включват, по-специално, предаване на значима информация относно хода на дадено разследване.

3. Исканията за помощ съдържат цялата необходима информация, включително целта на искането и причините за него. Обменената информация се използва единствено за целите, за които е поискана.

4. Надзорен орган, до който е отправено искане, няма право да откаже да го изпълни, освен ако:

a)	не е компетентен относно предмета на искането или мерките, които се изисква да изпълни; или

б)	удовлетворяването на искането би било в нарушение на настоящия регламент или правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо надзорния орган, до който е отправено искането.

5. Надзорният орган, до който е отправено искането, информира искащия надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка на предприетите мерки в отговор на искането. Надзорният орган, до който е отправено искането, излага мотивите си в случай на отказ да изпълни искането по силата на параграф 4.

6. Надзорните органи, до които са отправени искания, по правило предоставят информацията, поискана от други надзорни органи, по електронен път, като използват стандартизиран формат.

7. Надзорните органи, до които са отправени искания, не събират такси за действията, които са предприели в отговор на искане за взаимопомощ. Надзорните органи могат да постигнат съгласие с други надзорни органи относно правила за предоставяне на обезщетение един на друг за конкретни разходи, свързани с предоставянето на взаимопомощ при извънредни обстоятелства.

8. Когато в рамките на един месец от получаване на искането на друг надзорен орган надзорният орган не предостави информацията, посочена в параграф 5 от настоящия член, искащият надзорен орган може да приеме временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55, параграф 1. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

9. Комисията може посредством актове за изпълнение да определи формата и процедурите за взаимопомощ по настоящия член, както и договореностите за обмена на информация по електронен път между надзорните органи и между надзорните органи и Комитета, и по-специално стандартизирания формат, посочен в параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

Член 62

Съвместни операции на надзорни органи

1. Когато е целесъобразно, надзорните органи провеждат съвместни операции, включително съвместни разследвания и съвместни мерки за изпълнение, в които участват членове или персонал на надзорни органи от други държави членки.

2. Когато администраторът или обработващият лични данни е установен в няколко държави членки или когато има вероятност от операции по обработване на данни да бъдат засегнати съществено значителен брой субекти на данни в повече от една държава членка, надзорният орган на всяка от тези държави членки има право да участва в съвместни операции. Надзорният орган, който е компетентен съгласно член 56, параграф 1 или параграф 4, кани надзорния орган на всяка от тези държави членки да участва в съответните съвместни операции и отговаря незабавно на искането на даден надзорен орган за участие.

3. В съответствие с правото на държавата членка и с разрешението на командироващия надзорен орган надзорният орган може да предостави правомощия, в това число правомощия за разследване, на членовете или персонала на командироващия надзорен орган, участващи в съвместни операции, или, доколкото правото на държавата членка на надзорния орган домакин позволява, да разреши на членовете или персонала на командироващия надзорен орган да упражняват своите правомощия за разследване в съответствие с правото на държавата членка на командироващия надзорен орган. Тези правомощия за разследване могат да се упражняват единствено под ръководството и в присъствието на членове или персонал на надзорния орган домакин. Спрямо членовете и персонала на командироващия надзорен орган се прилага правото на държавата членка на надзорния орган домакин.

4. Когато в съответствие с параграф 1 персонал на командироващ надзорен орган участва в операция в друга държава членка, държавата членка на надзорния орган домакин носи отговорност за действията на този персонал, включително отговорност за всякакви вреди, нанесени от него по време на операцията, в съответствие с правото на държавата членка, на чиято територия се провежда операцията.

5. Държавата членка, на чиято територия е нанесена вредата, поправя тази вреда при условията, приложими към вреди, нанесени от собствения ѝ персонал. Държавата членка на командироващия надзорен орган, чиито служители са причинили вреди на лице на територията на друга държава членка, възстановява изцяло сумите, които последната е изплатила от тяхно име на лицата, които са имали правото да ги получат.

6. Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 5, всяка държава членка се въздържа в случая, предвиден в параграф 1, да иска обезщетение от друга държава членка за вредите, посочени в параграф 4.

7. Когато се планира съвместна операция и в срок от един месец даден надзорен орган не изпълни задължението, предвидено във второто изречение на параграф 2 от настоящия член, другите надзорни органи могат да приемат временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква становище или спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

Раздел 2

Съгласуваност

Член 64

Становище на Комитета

1. Комитетът дава становище, когато компетентен надзорен орган възнамерява да приеме някоя от мерките, изброени по-долу. За тази цел компетентният надзорен орган предава проекта за решение на Комитета, когато то:

а)	има за цел приемане на списък на операциите по обработване, които подлежат на изискването за оценка на въздействието по отношение на защитата на лични данни в съответствие с член 35, параграф 4;

б)	се отнася до въпрос съгласно член 40, параграф 7 дали проект на кодекс на поведение, негово изменение или допълнение съответства на настоящия регламент;

в)	има за цел одобряване на критериите за акредитиране на орган съгласно член 41, параграф 3 или на орган по сертифициране съгласно член 43, параграф 3;

г)	има за цел определяне на стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 46, параграф 2, буква г) и в член 28, параграф 8;

д)	има за цел даване на разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а); или

е)	има за цел одобряване на задължителни фирмени правила по смисъла на член 47.

2. Всеки надзорен орган, председателят на Комитета или Комисията може да поиска разглеждането на въпрос с общо приложение или с последици в повече от една държава членка от Комитета с цел получаване на становище, по-специално когато даден компетентен надзорен орган не изпълнява задълженията за взаимопомощ съгласно член 61 или за съвместни операции съгласно член 62.

3. В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, Комитетът дава становище по отнесения до него въпрос, при условие че все още не е давал становище по същия въпрос. Това становище се приема в срок от осем седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Този срок може да бъде удължен с още шест седмици с оглед на сложността на въпроса. По отношение на посочения в параграф 1 проект за решение, разпространен до членовете на Комитета в съответствие с параграф 5, за член, който не е представил възражение в посочения от председателя разумен срок, се счита, че е съгласен с проекта за решение.

4. Надзорните органи и Комисията предоставят без ненужно забавяне на Комитета, по електронен път и посредством стандартизиран формат, всяка информация, която е от значение, включително, според случая, обобщение на фактите, проекта за решение, основанията, които налагат приемането на такава мярка, и становищата на други засегнати надзорни органи.

5. Председателят на Комитета без ненужно забавяне информира по електронен път:

a)	членовете на Комитета и Комисията за всяка значима информация, която му е била съобщена, като използва стандартизиран формат. При необходимост секретариатът на Комитета предоставя писмен превод на съответната информация; и

б)	надзорния орган, посочен, според случая, в параграфи 1 и 2, и Комисията за становището и го оповестява публично.

6. Компетентният надзорен орган не приема проекта си за решение по параграф 1 в рамките на посочения в параграф 3 срок.

7. Надзорният орган, посочен в параграф 1, в най-голяма степен взема предвид становището на Комитета и в срок от две седмици след получаване на становището информира председателя на Комитета по електронен път дали ще запази или ще измени своя проект за решение и му представя изменения проект за решение, ако има такъв, като използва стандартизиран формат.

8. Когато засегнатият надзорен орган информира председателя на Комитета в посочения в параграф 7 от настоящия член срок, че възнамерява изцяло или отчасти да не се съобрази със становището на Комитета, като представи съответните основания, се прилага член 65, параграф 1.

Член 65

Разрешаване на спорове от Комитета

1. С цел да осигури правилно и последователно прилагане на настоящия регламент в отделните случаи, Комитетът приема решение със задължителен характер в следните случаи:

когато в случаи по член 60, параграф 4 засегнат надзорен орган е повдигнал относимо и обосновано възражение срещу проект за решение на водещия орган или водещият орган е отхвърлил възражението като неотносимо или необосновано. Решението със задължителен характер се отнася за всички въпроси, които са предмет на относимото и обосновано възражение, особено когато има нарушение на настоящия регламент;

б)	когато има противоречиви виждания за това кой от засегнатите надзорни органи е компетентен за основното място на установяване;

в)	когато компетентният надзорен орган не е поискал становището на Комитета в случаите, посочени в член 64, параграф 1, или не се е съобразил със становището на Комитета, дадено по член 564. В този случай всеки засегнат надзорен орган или Комисията може да отнесе въпроса до Комитета.

2. Посоченото в параграф 1 решение се приема в срок от един месец от отнасянето на въпроса от мнозинство от две трети от членовете на Комитета. Посоченият срок може да бъде удължен с още един месец с оглед на сложността на въпроса. Решението по параграф 1 е обосновано, адресирано е до водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи и е със задължителен характер за тях.

3. Когато Комитетът не е бил в състояние да приеме решение в срока, посочен в параграф 2, той приема решението си в срок от две седмици от изтичането на втория месец, споменат в параграф 2, с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Когато членовете на Комитета са разделени поравно на две, решението се приема с решаващия глас на председателя.

4. Засегнатите надзорни органи не приемат решение по отнесения до Комитета въпрос съгласно параграф 1 в рамките на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3.

5. Председателят на Комитета уведомява без ненужно забавяне засегнатите надзорни органи за решението, посочено в параграф 1. Той уведомява и Комисията за него. Решението се публикува на уебсайта на Комитета без забавяне след като надзорният орган е уведомил за окончателното си решение, посочено в параграф 6.

6. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема окончателното си решение въз основа на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, без ненужно забавяне и най-късно един месец след като Комитетът е уведомил за решението си. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, информира Комитета за датата, на която администраторът или обработващият лични данни и субектът на данни са били уведомени за неговото окончателно решение. Окончателното решение на засегнатите надзорни органи се приема по реда на член 60, параграфи 7, 8 и 9. Окончателното решение се позовава на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и в него се уточнява, че посоченото в посочения параграф решение ще бъде публикувано на уебсайта на Комитета в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Към окончателното решение се прилага решението, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 66

Процедура по спешност

1. При извънредни обстоятелства, когато засегнат надзорен орган счита, че е налице спешна необходимост да се действа в защита на правата и свободите на субектите на данни, той може чрез дерогация от механизма за съгласуваност, предвиден в членове 63, 64 и 65, или процедурата, предвидена в член 60, да приеме незабавно временни мерки, водещи до правни последици на собствената му територия, с определен срок на валидност, който не надвишава три месеца. Надзорният орган съобщава незабавно тези мерки и мотивите за приемането им на другите засегнати надзорни органи, на Комитета и на Комисията.

2. Когато надзорен орган е предприел мярка съгласно параграф 1 и счита, че е необходимо спешно да бъдат приети окончателни мерки, той може да поиска от Комитета спешно становище или спешно решение със задължителен характер, като изтъкне причини за искането на такова становище или решение.

3. Всеки надзорен орган може да поиска спешно становище или спешно решение със задължителен характер, според случая, от Комитета, когато компетентен надзорен орган не е предприел подходящи мерки в ситуация, в която е налице спешна необходимост от предприемане на действия с цел защита на правата и свободите на субектите на данни, като посочи причините за искането на такова становище или решение, както и за спешната нужда от предприемане на действия.

4. Чрез дерогация от член 64, параграф 3 и член 65, параграф 2, в срок от две седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета се приема спешно становище или спешно решение със задължителен характер, както са посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

Член 78

Право на ефективна съдебна защита срещу надзорен орган

1. Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган.

2. Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея.

3. Производствата срещу надзорен орган се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган.

4. Когато се образува производство срещу решението на надзорен орган, което е било предхождано от становище или решение на Комитета в съответствие с механизма за съгласуваност, надзорният орган предава това становище или решение на съда.

Член 83

Общи условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“

1. Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи:

a)	естеството, тежестта и продължителността на нарушението, като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;

б)	дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;

в)	действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;

г)	степента на отговорност на администратора или обработващия лични данни като се вземат предвид технически и организационни мерки, въведени от тях в съответствие с членове 25 и 32;

д)	евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или обработващия лични данни;

е)	степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;

ж)	категориите лични данни, засегнати от нарушението;

з)	начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, по-специално дали и до каква степен администраторът или обработващият лични данни е уведомил за нарушението;

и)	когато на засегнатия администратор или обработващ лични данни преди са налагани мерки, посочени в член 58, параграф 2, във връзка със същия предмет на обработването, дали посочените мерки са спазени;

й)	придържането към одобрени кодекси на поведение съгласно член 40 или одобрени механизми за сертифициране съгласно член 42; и

к)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, като пряко или косвено реализирани финансови ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението.

3. Ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4. Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	задълженията на администратора и обработващия лични данни съгласно членове 8, 11, 25—39 и 42 и 43;

б)	задълженията на сертифициращия орган съгласно членове 42 и 43;

в)	задълженията на органа за наблюдение съгласно член 41, параграф 4.

5. Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9;

б)	правата на субектите на данни съгласно членове 12—22;

в)	предаването на лични данни на получател в трета държава или международна организация съгласно членове 44—49;

г)	всички задължения, произтичащи от правото на държавите членки, приети съгласно глава IX;

д)	неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1.

6. Неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

7. Без да се засягат корективните правомощия на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

8. Упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

9. Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че глобата да се инициира от компетентния назорен орган и да се налага от компетентните национални съдилища, като в същото време се гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от надзорните органи. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Посочените държави членки уведомяват Комисията за разпоредбите в правото си, които примат съгласно настоящия параграф, най-късно до 25 май 2018 г., и я уведомяват незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат.

Член 92

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегирането на правомощия, посочено в член 12, параграф 8 и член 43, параграф 8, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 24 май 2016 г.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 12, параграф 8 и член 43, параграф 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за отмяна се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 12, параграф 8 и член 43, параграф 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца от нотифицирането за акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 99

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Прилага се от 25 май 2018 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 27 април 2016 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

J.A. HENNIS-PLASSCHAERT

(1) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 90.

(2) ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 127.

(3) Позиция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 8 април 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 14 април 2016 г.

(4) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(5) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (C(2003) 1422) (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(6) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(7) Директива (EС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (вж. страница 89 от настоящия брой на Официален вестник).

(8) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(9) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(10) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(11) Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70).

(12) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(14) Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90).

(15) Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

(16) Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(17) ОВ C 192, 30.6.2012 г., стр. 7.

(18) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(19) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(20) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(21) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

whereas

(36) Основното място на установяване на администратор на данни в Съюза следва да бъде мястото в Съюза, където се намира централното му управление в Съюза, освен ако решенията относно целите и средствата за обработването на лични данни не се вземат на друго място на установяване на администратора на данни в Съюза, в който случай това друго място на установяване следва да се счита за основното място на установяване. Основното място на установяване на администратор в Съюза следва да се определя съгласно обективни критерии и следва да означава ефективното и действително упражняване на управленски дейности, определящи основните решения по отношение на целите и средствата за обработване на данни по силата на стабилни договорености. Този критерий не следва да зависи от това дали обработването на лични данни се извършва на това място. Наличието и употребата на технически средства и технологии за обработване на лични данни или дейностите по обработване не представляват сами по себе си основно място на установяване и следователно не са определящи критерии за понятието „основно място на установяване“. Основното място на установяване на обработващия лични данни следва да бъде мястото, където се намира централното му управление в Съюза, а ако няма централно управление в Съюза, мястото в Съюза, където се осъществяват основните дейности по обработването. В случаи, когато участват и администратор, и обработващ лични данни, компетентният водещ надзорен орган следва да остане надзорният орган на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на администратора, а надзорният орган на обработващия лични данни следва да се счита за засегнат надзорен орган и този надзорен орган следва да участва в процедурата за сътрудничество, предвидена в настоящия регламент. При всички положения надзорните органи на държавата членка или държавите членки, където е установен обработващият лични данни, не следва да се считат за засегнати надзорни органи, когато проектът за решение засяга единствено администратора. Когато обработването се извършва от група предприятия, основното място на установяване на контролиращото предприятие следва да се счита за основно място на установяване на групата предприятия, с изключение на случаите, в които целите и средствата на обработването на данни се определят от друго предприятие.

- = -

(71) Субектът на данни следва да има право да не бъде обект на решение, което може да включва мярка, за оценка на свързани с него лични аспекти единствено въз основа на автоматично обработване, и което поражда правни последствия за него или го засяга също толкова значително, като например автоматичен отказ на онлайн искания за кредит или електронни практики за набиране на персонал без човешка намеса. Това обработване включва „профилиране“, което се състои от всякакви форми на автоматизирано обработване на лични данни за оценка на личните аспекти във връзка с дадено физическо лице, по-специално анализирането или прогнозирането на различни аспекти, имащи отношение към резултатите в работата на субекта на данни, икономическото състояние, здравето, личните предпочитания или интереси, благонадеждността или поведението, местоположението или движенията, когато то поражда правни последствия по отношение на лицето или го засяга също толкова значително. Въпреки това, вземането на решения въз основа на такова обработване, включително профилиране, следва да бъде позволено, когато е изрично разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, под чиято юрисдикция е администраторът, включително за целите на наблюдението и предотвратяването на измами и укриването на данъци, осъществявани в съответствие с разпоредбите, стандартите и препоръките на институциите на Съюза или националите надзорни органи, и за гарантиране на сигурността и надеждността на услугите, предоставяни от администратора, или когато е необходимо за сключването или изпълнението на договор между субект на данни и администратор, или когато субектът на данни е дал изричното си съгласие. Във всеки случай такова обработване следва да подлежи на подходящи гаранции, които следва да включват конкретна информация за субекта на данните и правото на човешка намеса, на изразяване на мнение, на получаване на обяснение за решението, взето в резултат на такава оценка и на обжалване на решението. Такава мярка не следва да се отнася до дете.

- = -

(103) Комисията може да реши, с действие по отношение на целия Съюз, че определени трети държави или територия или конкретен сектор в трета държава, или дадена международна организация предоставя адекватно ниво на защита на данните, като по този начин осигури правна сигурност и еднообразно прилагане навсякъде в Съюза по отношение на третата държава или международна организация, за които се смята, че предоставят такова ниво на защита. В тези случаи предаването на лични данни на такава трета държава или международна организация може да се извършва, без да е необходимо допълнително разрешение. Комисията може също така да реши да отмени такова решение, след като е отправила предизвестие и е предоставила пълна обосновка на третата държава или международната организация.

- = -

(104) В съответствие с основните ценности, въз основа на които е създаден Съюзът, по-специално защитата на правата на човека, в оценката си на третата държава или на територия или на конкретен сектор в третата държава, Комисията следва да вземе предвид как се зачитат в конкретната трета държава принципите на правовата държава, достъпът до правосъдие и международните норми и стандарти за правата на човека, както и нейното общо и секторно право, включително законодателството ѝ в областта на обществената сигурност, отбраната и националната сигурност, а също и общественият ред и наказателното право. При приемането на решение относно адекватното ниво на защита за територия или конкретен сектор в трета държава, следва да се вземат предвид ясни и обективни критерии, като например специфични дейности по обработване и обхватът на приложимите правни стандарти и на действащото законодателство в третата държава. Третата държава следва да предостави гаранции, които осигуряват адекватно ниво на защита, което по същество е равностойно на нивото, гарантирано в рамките на Съюза, по-специално когато личните данни се обработват в един или няколко конкретни сектора. Третата държава следва по-специално да осигури ефективен независим надзор в областта на защитата на данните и да предвиди механизми за сътрудничество с органи по защита на данните на държавите членки, а на субектите на данните следва да бъдат предоставени действителни и приложими права и ефективни средства за административна и съдебна защита.

- = -

(107) Комисията може да приеме, че дадена трета държава или територия или конкретен сектор в трета държава, или дадена международна организация вече не осигурява адекватно ниво на защита на данните. В резултат на това предаването на лични данни на тази трета държава или международна организация следва да бъде забранено, докато не бъдат изпълнени изискванията по настоящия регламент относно предаването на данни с подходящи гаранции, включително задължителни фирмени правила и дерогации в особени случаи. В такъв случай следва да се предвиди провеждане на консултации между Комисията и такива трети държави или международни организации. Комисията следва своевременно да уведоми третата държава или международната организация за основанията и да започне консултации с нея с цел да намери решение на този проблем.

- = -

(108) При липсата на решение относно адекватното ниво на защита администраторът или обработващият лични данни следва да предприеме мерки, за да компенсира липсата на защита на данни в дадена трета държава чрез подходящи гаранции за субекта на данните. Такива подходящи гаранции може да се състоят в използването на задължителни фирмени правила, стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията, стандартни клаузи за защита на данните, приети от надзорен орган, или договорни клаузи, разрешени от надзорен орган. Тези гаранции следва да осигуряват спазването на изискванията относно защитата на данните и на правата на субектите на данни, подходящи при обработване в рамките на Съюза, включително наличието на приложими права на субектите на данни и на ефективни средства за правна защита, включително с цел получаване на ефективна административна или съдебна защита и предявяване на искове за обезщетение в Съюза или в трета държава. Те следва да се отнасят по-специално до спазването на общите принципи, свързани с обработването на лични данни, и до принципите за защита на данните на етапа на изготвяне и по подразбиране. Данни може да се предават и от публични органи или организации на публични органи или организации в трети държави или на международни организации със съответните задължения или функции, включително въз основа на разпоредбите, които ще бъдат включени в административните договорености, като например меморандум за разбирателство, с които да се предоставят приложими и действителни права за субектите на данни. Следва да се получи разрешение от компетентния надзорен орган, когато гаранциите са предвидени в административни договорености, които нямат задължителен характер.

- = -

(112) Тези дерогации следва да се прилагат по-специално за предаванията на данни, които се изискват и са необходими по важни причини от обществен интерес, например при международен обмен на данни между органи по защита на конкуренцията, данъчни или митнически власти, органи за финансов надзор, между служби, компетентни по въпросите на социалната сигурност или общественото здраве, например в случай на проследяване на контакти при заразни болести или с цел намаляване и/или премахване на употребата на допинг в спорта. Предаването на лични данни следва също да се разглежда като законосъобразно, когато е необходимо за защитата на интерес от съществено значение за жизненоважни интереси на субекта на данни или на друго лице, включително физическата неприкосновеност или живота, ако субектът на данните не е в състояние да даде съгласие. При липсата на решение относно адекватното ниво на защита, правото на Съюза или правото на държава членка може, по важни причини от обществен интерес, изрично да определи ограничения за предаването на специални категории от данни на трета държава или международна организация. Държавите членки следва да съобщават тези разпоредби на Комисията. Всяко предаване на международна хуманитарна организация на лични данни на субект на данни, който е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие, с оглед на изпълнението на задължение по силата на Женевските конвенции, или прилагането на международното хуманитарно право, приложимо в условията на военни конфликти, може да се счита за необходимо поради важна причина от обществен интерес или защото е от жизненоважен интерес за субекта на данни.

- = -

(114) Във всеки случай, когато Комисията не е взела решение относно адекватното ниво на защита на данните в трета държава, администраторът или обработващият данни следва да използва решения, които предоставят приложими и действителни права на субектите на данни по отношение на обработването на техните данни в Съюза след предаването на тези данни, така че те да продължат да се ползват от основните права и гаранциите.

- = -

(125) Водещият орган следва да е компетентен да приема решения със задължителен характер относно мерките за прилагане на правомощията, които са му предоставени по силата на настоящия регламент. В качеството си на водещ орган надзорният орган следва да осигурява активно участие и да координира засегнатите надзорни органи в процеса на вземане на решения.Когато решението е за пълно или частично отхвърляне на жалба от субект на данни, това решение следва да се приема от надзорния орган, до който е подадена жалбата.

- = -

(126) Решението следва да се съгласува между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи и следва да е насочено към основното или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни и да бъде със задължителен характер за администратора или обработващия лични данни. Администраторът или обработващият лични данни следва да вземе необходимите мерки, за да осигури спазването на настоящия регламент и изпълнението на решението, за което водещият надзорен орган е уведомил основното място на установяване на администратора или обработващия лични данни по отношение на дейностите по обработване в Съюза.

- = -

(127) Всеки надзорен орган, който не функционира като водещ надзорен орган, следва да бъде компетентен да разглежда случаи на местно равнище, когато администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка, но предметът на конкретното обработване засяга единствено обработването, извършвано в една държава членка, и включва единствено субекти на данни в тази единствена държава членка, например когато предметът се отнася до обработването на лични данни на наети лица в контекста на специфично трудово правоотношение в държава членка. В такива случаи надзорният орган следва без отлагане да информира за случая водещия надзорен орган. След като бъде информиран, водещият надзорен орган следва да реши дали ще разгледа случая съгласно разпоредбата относно сътрудничеството между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи („обслужване на едно гише“) или информиралият го надзорен орган следва да разгледа случая на местно равнище. Когато взема това решение, водещият надзорен орган следва да отчете дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е информирал, за да се гарантира ефективно изпълнение на решението спрямо администратора или обработващия лични данни. Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, информиралият го надзорен орган следва да има възможността да представи проект за решение, което водещият надзорен орган следва да отчита в максимална степен при изготвянето на своя проект за решение в рамките на посочения механизъм „обслужване на едно гише“.

- = -

(129) За да се гарантира последователно наблюдение и прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, надзорните органи следва да имат еднакви задачи и ефективни правомощия във всяка държава членка, включително правомощия за разследване, корективни правомощия и правомощия за налагане на санкции, правомощия за даване на разрешения и становища, особено в случаи на жалби от физически лица, и без да се засягат правомощията на прокуратурата съгласно правото на държавата членка — правомощието да довеждат нарушения на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и да встъпват в съдебни производства. Тези правомощия следва да включват и правомощието за налагане на временно или окончателно ограничаване, включително забрана, на обработването на данни. Държавите членки могат да посочат други конкретни задачи, свързани със защитата на лични данни съгласно настоящия регламент. Надзорните органи следва да упражняват правомощията си в съответствие с подходящите процедурни гаранции, определени в правото на Съюза и правото на държава членка, независимо, справедливо и в разумен срок. По-специално всяка мярка следва да бъде подходяща, необходима и пропорционална с оглед на осигуряването на съответствие с настоящия регламент, като се отчитат обстоятелствата при всеки конкретен случай, зачита се правото на всяко лице да бъде изслушано преди да бъде взета каквато и да е конкретна мярка, която би го засегнала неблагоприятно, и се избягват излишни разходи и прекалени неудобства за засегнатите лица. Правомощията за разследване по отношение на достъпа до помещения следва да се упражняват в съответствие със специфичните изисквания на процесуалното право на държавите членки, като например изискването за получаване на предварително съдебно разрешение. Всяка мярка със задължителен характер на надзорен орган следва да бъде в писмен вид, да бъде ясна и недвусмислена, да посочва надзорния орган, който е издал мярката, датата на издаване на мярката, да е подписана от ръководителя или член на надзорния орган, упълномощен от него, да посочва основанията за мярката и да се позовава на правото на ефективни правни средства за защита. Това не следва да възпрепятства поставянето на допълнителни изисквания съгласно процесуалното право на държавите членки. Приемането на такова решение със задължителен характер предполага, че то може да подлежи на съдебен контрол в държавата членка на надзорния орган, приел решението.

- = -

(136) При прилагането на механизма за съгласуваност Комитетът следва да излезе със становище в рамките на определен срок, ако такова решение бъде взето с мнозинство от неговите членове или ако това бъде поискано от засегнат надзорен орган или от Комисията. На Комитета следва също да бъде делегирано правомощието да приема решения със задължителен характер в случай на спорове между надзорни органи. За целта той следва по принцип да взема с мнозинство от две трети от своите членове решения със задължителен характер в точно определени случаи, когато има противоречиви становища сред надзорните органи, по-специално в механизма за сътрудничество, между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи по съществото на спора, по-специално дали е налице нарушение на настоящия регламент.

- = -

(143) Всяко физическо или юридическо лице има правото да внася иск за отмяна на решения на Комитета пред Съда при условията, предвидени в член 263 от ДФЕС. Като адресати на тези решения, засегнатите надзорни органи, които желаят да ги оспорят, трябва да внесат иск в срок от два месеца от датата, на която са били уведомени за тях, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Когато решенията на Комитета засягат пряко и лично администратора, обработващия личните данни или жалбоподателя, те могат да внесат иск за отмяна на тези решения в срок от два месеца от публикуването им на уебсайта на Комитета, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Без да се засяга това право по член 263 от ДФЕС, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице. Подобно решение се отнася по-специално за упражняването на правомощията за разследване, даване на разрешение и корективните правомощия на надзорния орган или оставянето без разглеждане или отхвърлянето на жалби. Същевременно правото на ефективни правни средства на защита не обхваща мерки, взети от надзорните органи, които не са с правно задължителен характер, като становища или консултации, предоставени от надзорния орган. Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка. Тези съдилища следва да разполагат с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор.

- = -

(144) Когато сезиран съд, в който е заведено съдебно производство срещу решение на надзорен орган, има основания да счита, че пред компетентен съд в друга държава членка е образувано производство, засягащо същото обработване, напр. свързано със същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ личните данни, или същото основание, той следва да установи контакт с този съд, за да потвърди наличието на такова свързано производство. Когато свързано производство е висящо пред съд на друга държава членка, всеки съд, освен първия сезиран съд, може да спре производството или може, по молба на една от страните, да се откаже от компетентност в полза на първия сезиран съд, при условие че този съд е компетентен по отношение на въпросното производство и правото му допуска съединяване на такива свързани производства. Производствата се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

- = -

dal 2004 diritto e informatica