interactive GDPR 2016/0679 BG

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;

„обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;

3)	„ограничаване на обработването“ означава маркиране на съхранявани лични данни с цел ограничаване на обработването им в бъдеще;

„профилиране“ означава всяка форма на автоматизирано обработване на лични данни, изразяващо се в използването на лични данни за оценяване на определени лични аспекти, свързани с физическо лице, и по-конкретно за анализиране или прогнозиране на аспекти, отнасящи се до изпълнението на професионалните задължения на това физическо лице, неговото икономическо състояние, здраве, лични предпочитания, интереси, надеждност, поведение, местоположение или движение;

„псевдонимизация“ означава обработването на лични данни по такъв начин, че личните данни не могат повече да бъдат свързвани с конкретен субект на данни, без да се използва допълнителна информация, при условие че тя се съхранява отделно и е предмет на технически и организационни мерки с цел да се гарантира, че личните данни не са свързани с идентифицирано физическо лице или с физическо лице, което може да бъде идентифицирано;

6)	„регистър с лични данни“ означава всеки структуриран набор от лични данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии, независимо дали е централизиран, децентрализиран или разпределен съгласно функционален или географски принцип;

„администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка;

8)	„обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора;

„получател“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, пред която се разкриват личните данни, независимо дали е трета страна или не. Същевременно публичните органи, които могат да получават лични данни в рамките на конкретно разследване в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка, не се считат за „получатели“; обработването на тези данни от посочените публични органи отговаря на приложимите правила за защита на данните съобразно целите на обработването;

10)	„трета страна“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друг орган, различен от субекта на данните, администратора, обработващия лични данни и лицата, които под прякото ръководство на администратора или на обработващия лични данни имат право да обработват личните данни;

11)	„съгласие на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени;

12)	„нарушение на сигурността на лични данни“ означава нарушение на сигурността, което води до случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин;

13)

„генетични данни“ означава лични данни, свързани с наследени или придобити генетичните белези на дадено физическо лице, които дават уникална информация за отличителните черти или здравето на това физическо лице и които са получени, по-специално, от анализ на биологична проба от въпросното физическо лице;

14)

„биометрични данни“ означава лични данни, получени в резултат на специфично техническо обработване, които са свързани с физическите, физиологичните или поведенческите характеристики на дадено физическо лице и които позволяват или потвърждават уникалната идентификация на това физическо лице, като лицеви изображения или дактилоскопични данни;

15)	„данни за здравословното състояние“ означава лични данни, свързани с физическото или психическото здраве на физическо лице, включително предоставянето на здравни услуги, които дават информация за здравословното му състояние;

16)

„основно място на установяване“ означава:

по отношение на администратор, установен в повече от една държава членка — мястото, където се намира централното му управление в Съюза, освен в случаите, когато решенията по отношение на целите и средствата за обработването на лични данни се вземат на друго място на установяване на администратора в Съюза и на това място на установяване има правомощия за прилагане на тези решения, в който случай мястото на установяване, където са взети тези решения, се счита за основно място на установяване;

б)

по отношение на обработващ лични данни, установен в повече от една държава членка — мястото, където се намира централното му управление в Съюза, или ако обработващият лични данни няма централно управление в Съюза, мястото на установяване на обработващия лични данни в Съюза, където се осъществяват основните дейности по обработването в контекста на дейностите на дадено място на установяване на обработващия лични данни, доколкото обработващият има специфични задължения съгласно настоящия регламент;

17)	„представител“ означава физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което, назначено от администратора или обработващия лични данни в писмена форма съгласно член 27, представлява администратора или обработващия лични данни във връзка със съответните им задължения по настоящия регламент;

18)	„дружество“ означава физическо или юридическо лице, което осъществява икономическа дейност, независимо от правната му форма, включително партньорствата или сдруженията, които редовно осъществяват икономическа дейност;

19)	„група предприятия“ означава контролиращо предприятие и контролираните от него предприятия;

20)

„задължителни фирмени правила“ означава политики за защита на личните данни, които се спазват от администратор или обработващ лични данни, установен на територията на държава членка, при предаване или съвкупност от предавания на лични данни до администратор или обработващ лични данни в една или повече трети държави в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност;

21)	„надзорен орган“ означава независим публичен орган, създаден от държава членка съгласно член 51;

22)

„засегнат надзорен орган“ означава надзорен орган, който е засегнат от обработването на лични данни, тъй като:

a)	администраторът или обработващият лични данни е установен на територията на държавата членка на този надзорен орган;

б)	субектите на данни с местопребиваване в държавата членка на този надзорен орган са засегнати съществено или е вероятно да бъдат засегнати съществено от обработването; или

в)	до този надзорен орган е подадена жалба;

23)

„трансгранично обработване“ означава или:

a)	обработване на лични данни, което се осъществява в контекста на дейностите на местата на установяване в повече от една държава членка на администратор или обработващ лични данни в Съюза, като администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка; или

б)	обработване на лични данни, което се осъществява в контекста на дейностите на едно-единствено място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, но което засяга съществено или е вероятно да засегне съществено субекти на данни в повече от една държава членка;

24)

„относимо и обосновано възражение“ означава възражение срещу проект на решение относно това дали е налице нарушение на настоящия регламент или не, или дали предвижданото действие по отношение на администратора или обработващия лични данни отговаря на изискванията на настоящия регламент, което ясно доказва, че проектът за решение води до значителни рискове за основните права и свободи на субектите на данни и, където е приложимо, за свободното движение на лични данни в рамките на Съюза;

25)	„услуга на информационното общество“ означава услуга по смисъла на член 1, параграф 1, точка б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (19);

26)	„международна организация“ означава организация и нейните подчинени органи, регламентирани от международното публично право, или друг орган, създаден чрез или въз основа на споразумение между две или повече държави.

ГЛАВА II

Принципи

Член 33

Уведомяване на надзорния орган за нарушение на сигурността на личните данни

1. В случай на нарушение на сигурността на личните данни администраторът, без ненужно забавяне и когато това е осъществимо — не по-късно от 72 часа след като е разбрал за него, уведомява за нарушението на сигурността на личните данни надзорния орган, компетентен в съответствие с член 55, освен ако не съществува вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи риск за правата и свободите на физическите лица. Уведомлението до надзорния орган съдържа причините за забавянето, когато не е подадено в срок от 72 часа.

2. Обработващият лични данни уведомява администратора без ненужно забавяне, след като узнае за нарушаване на сигурността на лични данни.

3. В уведомлението, посочено в параграф 1, се съдържа най-малко следното:

a)	описание на естеството на нарушението на сигурността на личните данни, включително, ако е възможно, категориите и приблизителният брой на засегнатите субекти на данни и категориите и приблизителното количество на засегнатите записи на лични данни;

б)	посочване на името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните или на друга точка за контакт, от която може да се получи повече информация;

в)	описание на евентуалните последици от нарушението на сигурността на личните данни;

г)	описание на предприетите или предложените от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни, включително по целесъобразност мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици.

4. Когато и доколкото не е възможно информацията да се подаде едновременно, информацията може да се подаде поетапно без по-нататъшно ненужно забавяне.

5. Администраторът документира всяко нарушение на сигурността на личните данни, включително фактите, свързани с нарушението на сигурността на личните данни, последиците от него и предприетите действия за справяне с него. Тази документация дава възможност на надзорния орган да провери дали е спазен настоящият член.

Член 34

Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни

1. Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът, без ненужно забавяне, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни.

2. В съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1 от настоящия член, на ясен и прост език се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се посочват най-малко информацията и мерките, посочени в член 33, параграф 3, букви б), в) и г).

3. Посоченото в параграф 1 съобщение до субекта на данните не се изисква, ако някое от следните условия е изпълнено:

администраторът е предприел подходящи технически и организационни мерки за защита и тези мерки са били приложени по отношение на личните данни, засегнати от нарушението на сигурността на личните данни, по-специално мерките, които правят личните данни неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях, като например криптиране;

б)	администраторът е взел впоследствие мерки, които гарантират, че вече няма вероятност да се материализира високият риск за правата и свободите на субектите на данни, посочен в параграф 1;

в)	то би довело до непропорционални усилия. В такъв случай се прави публично съобщение или се взема друга подобна мярка, така че субектите на данни да бъдат в еднаква степен ефективно информирани.

4. Ако администраторът все още не е съобщил на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, надзорният орган може, след като отчете каква е вероятността нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск, да изиска от администратора да съобщи за нарушението или да реши, че е изпълнено някое от условията по параграф 3.

Раздел 3

Оценка на въздействието върху защитата на данните и предварителни консултации

Член 47

Задължителни фирмени правила

1. Компетентният надзорен орган одобрява задължителни фирмени правила в съответствие с механизма за съгласуваност, определен в член 63, ако те:

a)	са със задължителен характер, прилагат се спрямо и се привеждат в изпълнение от всеки съответен член на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, включително техните служители;

б)	изрично предоставят на субектите на данни приложими права по отношение на обработването на техните лични данни; и

в)	изпълняват изискванията, установени в параграф 2.

2. В посочените в параграф 1 задължителни фирмени правила се уточнява най-малко следното:

a)	структурата и координатите за връзка на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и на всеки техен член;

б)	предаването или съвкупността от предавания на данни, включително категориите лични данни, видът на обработването и неговите цели, видът на засегнатите субекти на данни, и се посочва въпросната трета държава или държави;

в)	тяхното правно обвързващо естество както на вътрешно, така и на външно равнище;

г)

прилагането на общите принципи за защита на данните, по-специално ограничението на целите, свеждането на данните до минимум, ограничените периоди на съхранение, качеството на данните, защитата на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, правното основание за обработването, обработването на специални категории лични данни, мерките за гарантиране сигурността на данните, както и изискванията по отношение на последващото предаване на данни на образувания, които не са обвързани от задължителните фирмени правила;

д)

правата на субектите на данни по отношение на обработването и средствата за упражняване на тези права, включително правото на субекта на данни да не бъде обект на решения, основани единствено на автоматизирано обработване, включително профилиране в съответствие с член 22, правото на подаване на жалба до компетентния надзорен орган и до компетентните съдилища на държавите членки в съответствие с член 79, както и правото на съдебна защита, и когато е приложимо — на обезщетение за нарушаване на задължителните фирмени правила;

е)

поемането от администратора или обработващия лични данни, установен на територията на държава членка, на отговорност за всяко нарушение на задължителните фирмени правила от който и да е член на съответната група, който не е установен в Съюза; администраторът или обработващият лични данни е изцяло или частично освободен от такава отговорност само ако докаже, че този член не носи отговорност за събитието, довело до причиняването на вреда;

ж)	начинът, по който информацията относно задължителните фирмени правила, по-специално относно разпоредбите, посочени в букви г), д) и е) от настоящия параграф, се предоставя на субектите на данни в допълнение към информацията по членове 13 и 14;

з)

задачите на всяко длъжностно лице за защита на данните, определено в съответствие с член 37, или всяко друго лице или образувание, натоварено да наблюдава спазването на задължителните фирмени правила в рамките на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, както и да наблюдава обучението и разглеждането на жалбите;

и)	процедурите по отношение на жалбите;

й)

механизмите в рамките на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност за осигуряване на проверка на спазването на задължителните фирмени правила. Тези механизми включват одити на защитата на данните и методи за осигуряване на коригиращи действия за защита на правата на субекта на данни. Резултатите от тази проверка следва да се съобщават на лицето или образуванието, посочено в буква з), и на управителния съвет на контролиращото предприятие на групата предприятия или на групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, и следва при поискване да се предоставят на компетентния надзорен орган;

к)	механизмите за докладване и записване на промени в правилата и докладването на надзорния орган за тези промени;

л)

механизмът за сътрудничество с надзорния орган с цел осигуряване на спазването на правилата от всеки член на групата предприятия или на групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, по-специално чрез предоставяне на надзорния орган на резултатите от проверките на мерките, посочени в буква й);

м)

механизмите за докладване на компетентния надзорен орган за всякакви правни изисквания, приложими към член на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, в трета държава, които е вероятно да доведат до значими неблагоприятни последици за гаранциите, предоставяни от задължителните фирмени правила; както и

н)	подходящото обучение за защита на данните за персонала, който постоянно или редовно има достъп до лични данни.

3. Комисията може да определя формáта и процедурите за обмена на информация между администраторите, обработващите лични данни и надзорните органи относно задължителните фирмени правила по смисъла на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

Член 52

Независимост

1. Всеки надзорен орган действа напълно независимо при изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си съгласно настоящия регламент.

2. При изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент членът или членовете на надзорния орган остават независими от външно влияние, било то пряко или непряко, и нито търсят, нито приемат инструкции от когото и да било.

3. Член или членовете на всеки надзорен орган се въздържат от всякакви несъвместими със задълженията им действия и по време на своя мандат не се ангажират с никакви несъвместими функции, независимо дали срещу възнаграждение или безвъзмездно.

4. Всяка държава членка гарантира, че на всеки надзорен орган са предоставени човешки, технически и финансови ресурси, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задачи и упражняването на неговите правомощия, включително на тези, които ще бъдат изпълнявани в контекста на взаимопомощта, сътрудничеството и участието в Комитета.

5. Всяка държава членка гарантира, че всеки надзорен орган избира и разполага със свой собствен персонал, който е подчинен изключително на члена или членовете на засегнатия надзорен орган.

6. Всяка държава членка гарантира, че всеки надзорен орган подлежи на финансов контрол, който не засяга неговата независимост и че той има отделен, публичен годишен бюджет, който може да бъде част от общия държавен или национален бюджет.

Член 60

Сътрудничество между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи

1. Водещият надзорен орган си сътрудничи с другите засегнати надзорни органи в съответствие с настоящия член и се стреми към постигането на консенсус. Водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи обменят всяка имаща отношение информация помежду си.

2. Водещият надзорен орган може да поиска по всяко време от другите засегнати надзорни органи да предоставят взаимопомощ съгласно член 61 и може да провежда съвместни операции съгласно член 62, по-специално за да извършва разследвания или да наблюдава изпълнението на мярка, засягаща администратор или обработващ лични данни, установен в друга държава членка.

3. Водещият надзорен орган незабавно предава информация за това на другите засегнати надзорни органи. Водещият надзорен орган незабавно представя на другите засегнати надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище и да вземе надлежно предвид вижданията им.

4. Ако някой от другите засегнати надзорни органи изрази относимо и обосновано възражение срещу проекта за решение в срок от четири седмици, след като е било поискано мнението му в съответствие с параграф 3 от настоящия член, водещият надзорен орган, в случай че не приема относимото и обосновано възражение или счита, че това възражение не е относимо или обосновано, отнася въпроса до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

5. Ако водещият надзорен орган възнамерява да приеме направено относимо и обосновано възражение, той изпраща на другите засегнати надзорни органи преработен проект за решението, за да получи тяхното становище. За този преработен проект на решението се следва процедурата, посочена в параграф 4, за срок от две седмици.

6. Когато нито един от другите засегнати органи не е възразил срещу проекта на решение, представен от водещия надзорен орган в посочения в параграфи 4 и 5 срок, се счита, че водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи са съгласни с този проект на решение и са обвързани от него.

7. Водещият надзорен орган приема решението и уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни, според случая, и информира другите засегнати надзорни органи и Комитета за въпросното решение, като включва резюме на съответните факти и основания. Надзорният орган, до когото е била подадена жалбата, информира жалбоподателя за решението.

8. Чрез дерогация от параграф 7, когато дадена жалба е оставена без разглеждане или отхвърлена, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема решението и уведомява жалбоподателя за него, като информира и администратора

9. Когато водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи постигнат съгласие определени части от жалбата да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, а по други части от тази жалба да се предприемат действия, за всяка от тези части се приема отделно решение. Водещият надзорен орган приема решението относно частта, за която се предприемат действия във връзка с администратора, уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка и информира жалбоподателя за това, а надзорният орган по жалбата приема решението относно частта, с която е свързано оставянето без разглеждане или отхвърлянето на тази жалба, уведомява за него жалбоподателя и информира за това администратора или обработващия лични данни.

10. След като е бил уведомен за решението на водещия надзорен орган съгласно параграфи 7 и 9, администраторът или обработващият лични данни взема необходимите мерки, за да осигури съответствие с решението по отношение на дейностите по обработването на всички места, на които е установен в Съюза. Администраторът или обработващият лични данни уведомява водещия надзорен орган за мерките, взети с цел осигуряване на съответствие с решението, а водещият орган информира другите засегнати надзорни органи.

11. Когато при изключителни обстоятелства засегнат надзорен орган има основания да счита, че са необходими спешни действия, за да се защитят интересите на субекти на данни, се прилага процедурата по спешност по член 66.

12. Водещият надзорен орган и другите засегнати надзорни органи си предават информацията, изисквана съгласно настоящия член, по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

Член 62

Съвместни операции на надзорни органи

1. Когато е целесъобразно, надзорните органи провеждат съвместни операции, включително съвместни разследвания и съвместни мерки за изпълнение, в които участват членове или персонал на надзорни органи от други държави членки.

2. Когато администраторът или обработващият лични данни е установен в няколко държави членки или когато има вероятност от операции по обработване на данни да бъдат засегнати съществено значителен брой субекти на данни в повече от една държава членка, надзорният орган на всяка от тези държави членки има право да участва в съвместни операции. Надзорният орган, който е компетентен съгласно член 56, параграф 1 или параграф 4, кани надзорния орган на всяка от тези държави членки да участва в съответните съвместни операции и отговаря незабавно на искането на даден надзорен орган за участие.

3. В съответствие с правото на държавата членка и с разрешението на командироващия надзорен орган надзорният орган може да предостави правомощия, в това число правомощия за разследване, на членовете или персонала на командироващия надзорен орган, участващи в съвместни операции, или, доколкото правото на държавата членка на надзорния орган домакин позволява, да разреши на членовете или персонала на командироващия надзорен орган да упражняват своите правомощия за разследване в съответствие с правото на държавата членка на командироващия надзорен орган. Тези правомощия за разследване могат да се упражняват единствено под ръководството и в присъствието на членове или персонал на надзорния орган домакин. Спрямо членовете и персонала на командироващия надзорен орган се прилага правото на държавата членка на надзорния орган домакин.

4. Когато в съответствие с параграф 1 персонал на командироващ надзорен орган участва в операция в друга държава членка, държавата членка на надзорния орган домакин носи отговорност за действията на този персонал, включително отговорност за всякакви вреди, нанесени от него по време на операцията, в съответствие с правото на държавата членка, на чиято територия се провежда операцията.

5. Държавата членка, на чиято територия е нанесена вредата, поправя тази вреда при условията, приложими към вреди, нанесени от собствения ѝ персонал. Държавата членка на командироващия надзорен орган, чиито служители са причинили вреди на лице на територията на друга държава членка, възстановява изцяло сумите, които последната е изплатила от тяхно име на лицата, които са имали правото да ги получат.

6. Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 5, всяка държава членка се въздържа в случая, предвиден в параграф 1, да иска обезщетение от друга държава членка за вредите, посочени в параграф 4.

7. Когато се планира съвместна операция и в срок от един месец даден надзорен орган не изпълни задължението, предвидено във второто изречение на параграф 2 от настоящия член, другите надзорни органи могат да приемат временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква становище или спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

Раздел 2

Съгласуваност

Член 64

Становище на Комитета

1. Комитетът дава становище, когато компетентен надзорен орган възнамерява да приеме някоя от мерките, изброени по-долу. За тази цел компетентният надзорен орган предава проекта за решение на Комитета, когато то:

а)	има за цел приемане на списък на операциите по обработване, които подлежат на изискването за оценка на въздействието по отношение на защитата на лични данни в съответствие с член 35, параграф 4;

б)	се отнася до въпрос съгласно член 40, параграф 7 дали проект на кодекс на поведение, негово изменение или допълнение съответства на настоящия регламент;

в)	има за цел одобряване на критериите за акредитиране на орган съгласно член 41, параграф 3 или на орган по сертифициране съгласно член 43, параграф 3;

г)	има за цел определяне на стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 46, параграф 2, буква г) и в член 28, параграф 8;

д)	има за цел даване на разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а); или

е)	има за цел одобряване на задължителни фирмени правила по смисъла на член 47.

2. Всеки надзорен орган, председателят на Комитета или Комисията може да поиска разглеждането на въпрос с общо приложение или с последици в повече от една държава членка от Комитета с цел получаване на становище, по-специално когато даден компетентен надзорен орган не изпълнява задълженията за взаимопомощ съгласно член 61 или за съвместни операции съгласно член 62.

3. В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, Комитетът дава становище по отнесения до него въпрос, при условие че все още не е давал становище по същия въпрос. Това становище се приема в срок от осем седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Този срок може да бъде удължен с още шест седмици с оглед на сложността на въпроса. По отношение на посочения в параграф 1 проект за решение, разпространен до членовете на Комитета в съответствие с параграф 5, за член, който не е представил възражение в посочения от председателя разумен срок, се счита, че е съгласен с проекта за решение.

4. Надзорните органи и Комисията предоставят без ненужно забавяне на Комитета, по електронен път и посредством стандартизиран формат, всяка информация, която е от значение, включително, според случая, обобщение на фактите, проекта за решение, основанията, които налагат приемането на такава мярка, и становищата на други засегнати надзорни органи.

5. Председателят на Комитета без ненужно забавяне информира по електронен път:

a)	членовете на Комитета и Комисията за всяка значима информация, която му е била съобщена, като използва стандартизиран формат. При необходимост секретариатът на Комитета предоставя писмен превод на съответната информация; и

б)	надзорния орган, посочен, според случая, в параграфи 1 и 2, и Комисията за становището и го оповестява публично.

6. Компетентният надзорен орган не приема проекта си за решение по параграф 1 в рамките на посочения в параграф 3 срок.

7. Надзорният орган, посочен в параграф 1, в най-голяма степен взема предвид становището на Комитета и в срок от две седмици след получаване на становището информира председателя на Комитета по електронен път дали ще запази или ще измени своя проект за решение и му представя изменения проект за решение, ако има такъв, като използва стандартизиран формат.

8. Когато засегнатият надзорен орган информира председателя на Комитета в посочения в параграф 7 от настоящия член срок, че възнамерява изцяло или отчасти да не се съобрази със становището на Комитета, като представи съответните основания, се прилага член 65, параграф 1.

Член 65

Разрешаване на спорове от Комитета

1. С цел да осигури правилно и последователно прилагане на настоящия регламент в отделните случаи, Комитетът приема решение със задължителен характер в следните случаи:

когато в случаи по член 60, параграф 4 засегнат надзорен орган е повдигнал относимо и обосновано възражение срещу проект за решение на водещия орган или водещият орган е отхвърлил възражението като неотносимо или необосновано. Решението със задължителен характер се отнася за всички въпроси, които са предмет на относимото и обосновано възражение, особено когато има нарушение на настоящия регламент;

б)	когато има противоречиви виждания за това кой от засегнатите надзорни органи е компетентен за основното място на установяване;

в)	когато компетентният надзорен орган не е поискал становището на Комитета в случаите, посочени в член 64, параграф 1, или не се е съобразил със становището на Комитета, дадено по член 564. В този случай всеки засегнат надзорен орган или Комисията може да отнесе въпроса до Комитета.

2. Посоченото в параграф 1 решение се приема в срок от един месец от отнасянето на въпроса от мнозинство от две трети от членовете на Комитета. Посоченият срок може да бъде удължен с още един месец с оглед на сложността на въпроса. Решението по параграф 1 е обосновано, адресирано е до водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи и е със задължителен характер за тях.

3. Когато Комитетът не е бил в състояние да приеме решение в срока, посочен в параграф 2, той приема решението си в срок от две седмици от изтичането на втория месец, споменат в параграф 2, с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Когато членовете на Комитета са разделени поравно на две, решението се приема с решаващия глас на председателя.

4. Засегнатите надзорни органи не приемат решение по отнесения до Комитета въпрос съгласно параграф 1 в рамките на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3.

5. Председателят на Комитета уведомява без ненужно забавяне засегнатите надзорни органи за решението, посочено в параграф 1. Той уведомява и Комисията за него. Решението се публикува на уебсайта на Комитета без забавяне след като надзорният орган е уведомил за окончателното си решение, посочено в параграф 6.

6. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема окончателното си решение въз основа на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, без ненужно забавяне и най-късно един месец след като Комитетът е уведомил за решението си. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, информира Комитета за датата, на която администраторът или обработващият лични данни и субектът на данни са били уведомени за неговото окончателно решение. Окончателното решение на засегнатите надзорни органи се приема по реда на член 60, параграфи 7, 8 и 9. Окончателното решение се позовава на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и в него се уточнява, че посоченото в посочения параграф решение ще бъде публикувано на уебсайта на Комитета в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Към окончателното решение се прилага решението, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 66

Процедура по спешност

1. При извънредни обстоятелства, когато засегнат надзорен орган счита, че е налице спешна необходимост да се действа в защита на правата и свободите на субектите на данни, той може чрез дерогация от механизма за съгласуваност, предвиден в членове 63, 64 и 65, или процедурата, предвидена в член 60, да приеме незабавно временни мерки, водещи до правни последици на собствената му територия, с определен срок на валидност, който не надвишава три месеца. Надзорният орган съобщава незабавно тези мерки и мотивите за приемането им на другите засегнати надзорни органи, на Комитета и на Комисията.

2. Когато надзорен орган е предприел мярка съгласно параграф 1 и счита, че е необходимо спешно да бъдат приети окончателни мерки, той може да поиска от Комитета спешно становище или спешно решение със задължителен характер, като изтъкне причини за искането на такова становище или решение.

3. Всеки надзорен орган може да поиска спешно становище или спешно решение със задължителен характер, според случая, от Комитета, когато компетентен надзорен орган не е предприел подходящи мерки в ситуация, в която е налице спешна необходимост от предприемане на действия с цел защита на правата и свободите на субектите на данни, като посочи причините за искането на такова становище или решение, както и за спешната нужда от предприемане на действия.

4. Чрез дерогация от член 64, параграф 3 и член 65, параграф 2, в срок от две седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета се приема спешно становище или спешно решение със задължителен характер, както са посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

Член 74

Задачи на председателя

1. Председателят има следните задачи:

a)	да свиква заседанията на Комитета и да изготвя дневния ред;

б)	да уведомява водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи за решенията, приети от Комитета съгласно член 58а;

в)	да осигурява своевременното изпълнение на задачите на Комитета, по-специално във връзка с механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

2. Комитетът определя разпределението на задачите между председателя и заместник-председателите в своя процедурен правилник.

Член 83

Общи условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“

1. Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи:

a)	естеството, тежестта и продължителността на нарушението, като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;

б)	дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;

в)	действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;

г)	степента на отговорност на администратора или обработващия лични данни като се вземат предвид технически и организационни мерки, въведени от тях в съответствие с членове 25 и 32;

д)	евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или обработващия лични данни;

е)	степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;

ж)	категориите лични данни, засегнати от нарушението;

з)	начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, по-специално дали и до каква степен администраторът или обработващият лични данни е уведомил за нарушението;

и)	когато на засегнатия администратор или обработващ лични данни преди са налагани мерки, посочени в член 58, параграф 2, във връзка със същия предмет на обработването, дали посочените мерки са спазени;

й)	придържането към одобрени кодекси на поведение съгласно член 40 или одобрени механизми за сертифициране съгласно член 42; и

к)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, като пряко или косвено реализирани финансови ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението.

3. Ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4. Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	задълженията на администратора и обработващия лични данни съгласно членове 8, 11, 25—39 и 42 и 43;

б)	задълженията на сертифициращия орган съгласно членове 42 и 43;

в)	задълженията на органа за наблюдение съгласно член 41, параграф 4.

5. Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9;

б)	правата на субектите на данни съгласно членове 12—22;

в)	предаването на лични данни на получател в трета държава или международна организация съгласно членове 44—49;

г)	всички задължения, произтичащи от правото на държавите членки, приети съгласно глава IX;

д)	неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1.

6. Неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

7. Без да се засягат корективните правомощия на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

8. Упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

9. Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че глобата да се инициира от компетентния назорен орган и да се налага от компетентните национални съдилища, като в същото време се гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от надзорните органи. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Посочените държави членки уведомяват Комисията за разпоредбите в правото си, които примат съгласно настоящия параграф, най-късно до 25 май 2018 г., и я уведомяват незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат.

whereas

(36) Основното място на установяване на администратор на данни в Съюза следва да бъде мястото в Съюза, където се намира централното му управление в Съюза, освен ако решенията относно целите и средствата за обработването на лични данни не се вземат на друго място на установяване на администратора на данни в Съюза, в който случай това друго място на установяване следва да се счита за основното място на установяване. Основното място на установяване на администратор в Съюза следва да се определя съгласно обективни критерии и следва да означава ефективното и действително упражняване на управленски дейности, определящи основните решения по отношение на целите и средствата за обработване на данни по силата на стабилни договорености. Този критерий не следва да зависи от това дали обработването на лични данни се извършва на това място. Наличието и употребата на технически средства и технологии за обработване на лични данни или дейностите по обработване не представляват сами по себе си основно място на установяване и следователно не са определящи критерии за понятието „основно място на установяване“. Основното място на установяване на обработващия лични данни следва да бъде мястото, където се намира централното му управление в Съюза, а ако няма централно управление в Съюза, мястото в Съюза, където се осъществяват основните дейности по обработването. В случаи, когато участват и администратор, и обработващ лични данни, компетентният водещ надзорен орган следва да остане надзорният орган на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на администратора, а надзорният орган на обработващия лични данни следва да се счита за засегнат надзорен орган и този надзорен орган следва да участва в процедурата за сътрудничество, предвидена в настоящия регламент. При всички положения надзорните органи на държавата членка или държавите членки, където е установен обработващият лични данни, не следва да се считат за засегнати надзорни органи, когато проектът за решение засяга единствено администратора. Когато обработването се извършва от група предприятия, основното място на установяване на контролиращото предприятие следва да се счита за основно място на установяване на групата предприятия, с изключение на случаите, в които целите и средствата на обработването на данни се определят от друго предприятие.

- = -

(39) Всяко обработване на лични данни следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. За физическите лица следва да е прозрачно по какъв начин отнасящи се до тях лични данни се събират, използват, консултират или обработват по друг начин, както и в какъв обхват се извършва или ще се извършва обработването на данните. Принципът на прозрачност изисква всяка информация и комуникация във връзка с обработването на тези лични данни да бъде лесно достъпна и разбираема и да се използват ясни и недвусмислени формулировки. Този принципа се отнася в особена степен за информацията, която получават субектите на данни за самоличността на администратора и целите на обработването, и за допълнителната информация, гарантираща добросъвестно и прозрачно обработване на данните по отношение на засегнатите физически лица и тяхното право да получат потвърждение и уведомление за съдържанието на свързани с тях лични данни, които се обработват. Физическите лица следва да бъдат информирани за рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни, и за начините, по които да упражняват правата си по отношение на обработването. По-специално, конкретните цели, за които се обработват лични данни, следва да бъдат ясни и законни и определени към момента на събирането на личните данни. Личните данни следва да са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото за целите, за които се обработват. Това налага по-специално да се гарантира, че срокът, за който личните данни се съхраняват, е ограничен до строг минимум. Личните данни следва да се обработват, единствено ако целта на обработването не може да бъде постигната в достатъчна степен с други средства. С цел да се гарантира, че срокът на съхранение на личните данни не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Следва да бъдат предприети всички разумни мерки, за да се гарантира, че неточните лични данни се коригират или заличават. Личните данни следва да се обработват по начин, който гарантира подходяща степен на сигурност и поверителност на личните данни, включително за предотвратяване на непозволен достъп до лични данни и до оборудване за тяхното обработване или за предотвратяване на използването им.

- = -

(85) Нарушаването на сигурността на лични данни може, ако не бъде овладяно по подходящ и навременен начин, да доведе до физически, материални или нематериални вреди за физическите лица, като загуба на контрол върху личните им данни или ограничаване на правата им, дискриминация, кражба на самоличност или измама с фалшива самоличност, финансови загуби, неразрешено премахване на псевдонимизацията, накърняване на репутацията, нарушаване на поверителността на лични данни, защитени от професионална тайна, или всякакви други значителни икономически или социални неблагоприятни последствия за засегнатите физически лица. Поради това, веднага след като установи нарушение на сигурността на личните данни, администраторът следва да уведоми надзорния орган за нарушението на сигурността на личните данни без ненужно забавяне и когато това е осъществимо — не по-късно от 72 часа след като е разбрал за него, освен ако администраторът не е в състояние да докаже в съответствие с принципа на отчетност, че няма вероятност нарушението на сигурността на личните данни да доведе до риск за правата и свободите на физическите лица. Когато такова уведомление не може да бъде подадено в срок от 72 часа, то следва да посочва причините за забавянето и че информацията може да се подаде поетапно без ненужно допълнително забавяне.

- = -

(124) Когато обработването на лични данни се извършва в контекста на дейностите на място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, а администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка, или когато обработване, което се осъществява в контекста на дейностите на едно-единствено място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, засяга съществено или е вероятно да засегне съществено субекти на данни в повече от една държава членка, надзорният орган на основното място на установяване на администратора или обработващия лични данни или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни следва да функционира като водещ орган. Той следва да си сътрудничи с други засегнати органи, тъй като администраторът или обработващият лични данни има място на установяване на територията на тяхната държава членка, тъй като субекти на данни с местопребиваване на тяхната територия са съществено засегнати или тъй като до тях е била подадена жалба. Също когато субект на данни, който не е с местопребиваване в тази държава членка, е подал жалба, надзорният орган, до който е подадена такава жалба, следва също да се счита за засегнат надзорен орган. В рамките на задачите му да дава насоки по всякакви въпроси, отнасящи се до прилагането на настоящия регламент, Комитетът следва да може да дава насоки по-специално относно критериите, които да се вземат предвид, за да се установи дали въпросното обработване засяга съществено субекти на данни в повече от една държава членка и относно това какво представлява едно относимо и обосновано възражение.

- = -

(125) Водещият орган следва да е компетентен да приема решения със задължителен характер относно мерките за прилагане на правомощията, които са му предоставени по силата на настоящия регламент. В качеството си на водещ орган надзорният орган следва да осигурява активно участие и да координира засегнатите надзорни органи в процеса на вземане на решения.Когато решението е за пълно или частично отхвърляне на жалба от субект на данни, това решение следва да се приема от надзорния орган, до който е подадена жалбата.

- = -

(126) Решението следва да се съгласува между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи и следва да е насочено към основното или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни и да бъде със задължителен характер за администратора или обработващия лични данни. Администраторът или обработващият лични данни следва да вземе необходимите мерки, за да осигури спазването на настоящия регламент и изпълнението на решението, за което водещият надзорен орган е уведомил основното място на установяване на администратора или обработващия лични данни по отношение на дейностите по обработване в Съюза.

- = -

(127) Всеки надзорен орган, който не функционира като водещ надзорен орган, следва да бъде компетентен да разглежда случаи на местно равнище, когато администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка, но предметът на конкретното обработване засяга единствено обработването, извършвано в една държава членка, и включва единствено субекти на данни в тази единствена държава членка, например когато предметът се отнася до обработването на лични данни на наети лица в контекста на специфично трудово правоотношение в държава членка. В такива случаи надзорният орган следва без отлагане да информира за случая водещия надзорен орган. След като бъде информиран, водещият надзорен орган следва да реши дали ще разгледа случая съгласно разпоредбата относно сътрудничеството между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи („обслужване на едно гише“) или информиралият го надзорен орган следва да разгледа случая на местно равнище. Когато взема това решение, водещият надзорен орган следва да отчете дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е информирал, за да се гарантира ефективно изпълнение на решението спрямо администратора или обработващия лични данни. Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, информиралият го надзорен орган следва да има възможността да представи проект за решение, което водещият надзорен орган следва да отчита в максимална степен при изготвянето на своя проект за решение в рамките на посочения механизъм „обслужване на едно гише“.

- = -

(129) За да се гарантира последователно наблюдение и прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, надзорните органи следва да имат еднакви задачи и ефективни правомощия във всяка държава членка, включително правомощия за разследване, корективни правомощия и правомощия за налагане на санкции, правомощия за даване на разрешения и становища, особено в случаи на жалби от физически лица, и без да се засягат правомощията на прокуратурата съгласно правото на държавата членка — правомощието да довеждат нарушения на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и да встъпват в съдебни производства. Тези правомощия следва да включват и правомощието за налагане на временно или окончателно ограничаване, включително забрана, на обработването на данни. Държавите членки могат да посочат други конкретни задачи, свързани със защитата на лични данни съгласно настоящия регламент. Надзорните органи следва да упражняват правомощията си в съответствие с подходящите процедурни гаранции, определени в правото на Съюза и правото на държава членка, независимо, справедливо и в разумен срок. По-специално всяка мярка следва да бъде подходяща, необходима и пропорционална с оглед на осигуряването на съответствие с настоящия регламент, като се отчитат обстоятелствата при всеки конкретен случай, зачита се правото на всяко лице да бъде изслушано преди да бъде взета каквато и да е конкретна мярка, която би го засегнала неблагоприятно, и се избягват излишни разходи и прекалени неудобства за засегнатите лица. Правомощията за разследване по отношение на достъпа до помещения следва да се упражняват в съответствие със специфичните изисквания на процесуалното право на държавите членки, като например изискването за получаване на предварително съдебно разрешение. Всяка мярка със задължителен характер на надзорен орган следва да бъде в писмен вид, да бъде ясна и недвусмислена, да посочва надзорния орган, който е издал мярката, датата на издаване на мярката, да е подписана от ръководителя или член на надзорния орган, упълномощен от него, да посочва основанията за мярката и да се позовава на правото на ефективни правни средства за защита. Това не следва да възпрепятства поставянето на допълнителни изисквания съгласно процесуалното право на държавите членки. Приемането на такова решение със задължителен характер предполага, че то може да подлежи на съдебен контрол в държавата членка на надзорния орган, приел решението.

- = -

(135) За да се гарантира последователното прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, следва да се създаде механизъм за съгласуваност за осъществяване на сътрудничество между надзорните органи. Този механизъм следва по-специално да се прилага, когато даден надзорен орган възнамерява да приеме мярка, целяща да породи правни последици по отношение на операции по обработване на данни, които засягат съществено значителен брой субекти на данни в няколко държави членки. Той следва да се прилага също, когато засегнатият надзорен орган или Комисията поиска този въпрос да бъде разгледан чрез механизма за съгласуваност. Този механизъм следва да действа, без да се засягат мерките, които Комисията може да предприеме в изпълнение на своите правомощия съгласно Договорите.

- = -

(136) При прилагането на механизма за съгласуваност Комитетът следва да излезе със становище в рамките на определен срок, ако такова решение бъде взето с мнозинство от неговите членове или ако това бъде поискано от засегнат надзорен орган или от Комисията. На Комитета следва също да бъде делегирано правомощието да приема решения със задължителен характер в случай на спорове между надзорни органи. За целта той следва по принцип да взема с мнозинство от две трети от своите членове решения със задължителен характер в точно определени случаи, когато има противоречиви становища сред надзорните органи, по-специално в механизма за сътрудничество, между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи по съществото на спора, по-специално дали е налице нарушение на настоящия регламент.

- = -

(138) Прилагането на такъв механизъм следва да бъде условие за законосъобразността на мярка, целяща да породи правни последици, издадена от надзорния орган в случаите, когато прилагането му е задължително. В други случаи с трансгранично значение следва да се прилага механизмът за сътрудничество между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи и могат да се осъществяват взаимопомощ и съвместни операции между засегнатите надзорни органи на двустранна или многостранна основа, без да се задейства механизмът за съгласуваност.

- = -

(143) Всяко физическо или юридическо лице има правото да внася иск за отмяна на решения на Комитета пред Съда при условията, предвидени в член 263 от ДФЕС. Като адресати на тези решения, засегнатите надзорни органи, които желаят да ги оспорят, трябва да внесат иск в срок от два месеца от датата, на която са били уведомени за тях, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Когато решенията на Комитета засягат пряко и лично администратора, обработващия личните данни или жалбоподателя, те могат да внесат иск за отмяна на тези решения в срок от два месеца от публикуването им на уебсайта на Комитета, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Без да се засяга това право по член 263 от ДФЕС, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице. Подобно решение се отнася по-специално за упражняването на правомощията за разследване, даване на разрешение и корективните правомощия на надзорния орган или оставянето без разглеждане или отхвърлянето на жалби. Същевременно правото на ефективни правни средства на защита не обхваща мерки, взети от надзорните органи, които не са с правно задължителен характер, като становища или консултации, предоставени от надзорния орган. Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка. Тези съдилища следва да разполагат с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор.

- = -

dal 2004 diritto e informatica