1.   Когато е целесъобразно, надзорните органи провеждат съвместни операции, включително съвместни разследвания и съвместни мерки за изпълнение, в които участват членове или персонал на надзорни органи от други държави членки.

2.   Когато администраторът или обработващият лични данни е установен в няколко държави членки или когато има вероятност от операции по обработване на данни да бъдат засегнати съществено значителен брой субекти на данни в повече от една държава членка, надзорният орган на всяка от тези държави членки има право да участва в съвместни операции. Надзорният орган, който е компетентен съгласно член 56, параграф 1 или параграф 4, кани надзорния орган на всяка от тези държави членки да участва в съответните съвместни операции и отговаря незабавно на искането на даден надзорен орган за участие.

3.   В съответствие с правото на държавата членка и с разрешението на командироващия надзорен орган надзорният орган може да предостави правомощия, в това число правомощия за разследване, на членовете или персонала на командироващия надзорен орган, участващи в съвместни операции, или, доколкото правото на държавата членка на надзорния орган домакин позволява, да разреши на членовете или персонала на командироващия надзорен орган да упражняват своите правомощия за разследване в съответствие с правото на държавата членка на командироващия надзорен орган. Тези правомощия за разследване могат да се упражняват единствено под ръководството и в присъствието на членове или персонал на надзорния орган домакин. Спрямо членовете и персонала на командироващия надзорен орган се прилага правото на държавата членка на надзорния орган домакин.

4.   Когато в съответствие с параграф 1 персонал на командироващ надзорен орган участва в операция в друга държава членка, държавата членка на надзорния орган домакин носи отговорност за действията на този персонал, включително отговорност за всякакви вреди, нанесени от него по време на операцията, в съответствие с правото на държавата членка, на чиято територия се провежда операцията.

5.   Държавата членка, на чиято територия е нанесена вредата, поправя тази вреда при условията, приложими към вреди, нанесени от собствения ѝ персонал. Държавата членка на командироващия надзорен орган, чиито служители са причинили вреди на лице на територията на друга държава членка, възстановява изцяло сумите, които последната е изплатила от тяхно име на лицата, които са имали правото да ги получат.

6.   Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 5, всяка държава членка се въздържа в случая, предвиден в параграф 1, да иска обезщетение от друга държава членка за вредите, посочени в параграф 4.

7.   Когато се планира съвместна операция и в срок от един месец даден надзорен орган не изпълни задължението, предвидено във второто изречение на параграф 2 от настоящия член, другите надзорни органи могат да приемат временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква становище или спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

1.   As autoridades de controlo conduzem, sempre que conveniente, operações conjuntas, incluindo investigações e medidas de execução conjuntas nas quais participem membros ou pessoal das autoridades de controlo de outros Estados-Membros.

2.   Nos casos em que o responsável pelo tratamento ou o subcontratante tenha estabelecimentos em vários Estados-Membros ou nos casos em que haja um número significativo de titulares de dados em mais do que um Estado-Membro que sejam suscetíveis de ser substancialmente afetados pelas operações de tratamento, uma autoridade de controlo de cada um desses Estados-Membros tem direito a participar nas operações conjuntas. A autoridade de controlo competente nos termos do artigo 56.o, n.o 1 ou n.o 4, convida a autoridade de controlo de cada um desses Estados-Membros a participar nas operações conjuntas e responde sem demora ao pedido de um autoridade de controlo para participar.

3.   As autoridades de controlo podem, nos termos do direito do seu Estado-Membro, e com a autorização da autoridade de controlo de origem, conferir poderes, nomeadamente poderes de investigação, aos membros ou ao pessoal da autoridade de controlo de origem implicados nas operações conjuntas ou, na medida em que o direito do Estado-Membro da autoridade de controlo de acolhimento o permita, autorizar os membros ou o pessoal da autoridade de controlo de origem a exercer os seus poderes de investigação nos termos do direito do Estado-Membro da autoridade de controlo de origem. Esses poderes de investigação podem ser exercidos apenas sob a orientação e na presença de membros ou pessoal da autoridade de controlo de acolhimento. Os membros ou pessoal da autoridade de controlo de origem estão sujeitos ao direito do Estado-Membro da autoridade de controlo de acolhimento.

4.   Se, nos termos do n.o 1, o pessoal da autoridade de controlo de origem exercer atividades noutro Estado-Membro, o Estado-Membro da autoridade de controlo de acolhimento assume a responsabilidade pelos seus atos, incluindo a responsabilidade por quaisquer danos por ele causados no decurso de tais atividades, de acordo com o direito do Estado-Membro em cujo território atuam.

5.   O Estado-Membro em cujo território forem causados os danos indemniza-os nas condições aplicáveis aos danos causados pelo seu próprio pessoal. O Estado-Membro da autoridade de controlo de origem cujo pessoal tenha causado danos a qualquer pessoa no território de outro Estado-Membro reembolsa integralmente esse outro Estado-Membro das somas que tenha pago aos seus representantes legais.

6.   Sem prejuízo do exercício dos seus direitos perante terceiros e com exceção do disposto no n.o 5, cada Estado-Membro renuncia, no caso previsto no n.o 1, a solicitar a outro Estado-Membro o reembolso do montante dos danos referido no n.o 4.

7.   Sempre que se tencione efetuar uma operação conjunta e uma autoridade de controlo não cumprir, no prazo de um mês, a obrigação estabelecida n.o 2, segunda frase, do presente artigo, as outras autoridades de controlo podem adotar uma medida provisória no território do respetivo Estado-Membro em conformidade com o artigo 55.o. Nesse caso, presume-se que é urgente intervir, nos termos do artigo 66.o, n.o 1, e solicitar um parecer ou uma decisão vinculativa urgente ao Comité, nos termos do artigo 66.o, n.o 2.