1.   Ja nolūki, kādos pārzinis apstrādā personas datus, neprasa vai vairs neprasa pārzinim identificēt datu subjektu, pārzinim nav pienākuma saglabāt, iegūt vai apstrādāt papildu informāciju, lai identificētu datu subjektu, ja vienīgais nolūks ir ievērot šo regulu.

2.   Ja šā panta 1. punktā minētajos gadījumos pārzinis spēj uzskatāmi parādīt, ka viņš nevar identificēt datu subjektu, pārzinis, ja iespējams, attiecīgi informē datu subjektu. Šādos gadījumos 15.–20. pantu nepiemēro, izņemot gadījumos, kad datu subjekts, lai īstenotu savas tiesības saskaņā ar minētajiem pantiem, sniedz papildu informāciju, kas ļauj viņu identificēt.

1.   Ако целите, за които администратор обработва лични данни, не изискват или вече не изискват идентифициране на субекта на данните от администратора, администраторът не е задължен да поддържа, да се сдобие или да обработи допълнителна информация, за да идентифицира субекта на данни с единствената цел да бъде спазен настоящият регламент.

2.   Когато в случаи, посочени в параграф 1 от настоящия член, администраторът може да докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данни, администраторът уведомява съответно субекта на данни, ако това е възможно. В такива случаи членове 15—20 не се прилагат, освен когато субектът на данни, с цел да упражни правата си по тези членове, предостави допълнителна информация, позволяваща неговото идентифициране.