(1)   Ist für die Zwecke, für die ein Verantwortlicher personenbezogene Daten verarbeitet, die Identifizierung der betroffenen Person durch den Verantwortlichen nicht oder nicht mehr erforderlich, so ist dieser nicht verpflichtet, zur bloßen Einhaltung dieser Verordnung zusätzliche Informationen aufzubewahren, einzuholen oder zu verarbeiten, um die betroffene Person zu identifizieren.

(2)   Kann der Verantwortliche in Fällen gemäß Absatz 1 des vorliegenden Artikels nachweisen, dass er nicht in der Lage ist, die betroffene Person zu identifizieren, so unterrichtet er die betroffene Person hierüber, sofern möglich. In diesen Fällen finden die Artikel 15 bis 20 keine Anwendung, es sei denn, die betroffene Person stellt zur Ausübung ihrer in diesen Artikeln niedergelegten Rechte zusätzliche Informationen bereit, die ihre Identifizierung ermöglichen.

1.   Ако целите, за които администратор обработва лични данни, не изискват или вече не изискват идентифициране на субекта на данните от администратора, администраторът не е задължен да поддържа, да се сдобие или да обработи допълнителна информация, за да идентифицира субекта на данни с единствената цел да бъде спазен настоящият регламент.

2.   Когато в случаи, посочени в параграф 1 от настоящия член, администраторът може да докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данни, администраторът уведомява съответно субекта на данни, ако това е възможно. В такива случаи членове 15—20 не се прилагат, освен когато субектът на данни, с цел да упражни правата си по тези членове, предостави допълнителна информация, позволяваща неговото идентифициране.