interactive GDPR 2016/0679 BG

1. Субектът на данните има право да не бъде обект на решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, включващо профилиране, което поражда правни последствия за субекта на данните или по подобен начин го засяга в значителна степен.

2. Параграф 1 не се прилага, ако решението:

a)	е необходимо за сключването или изпълнението на договор между субект на данни и администратор;

б)	е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора, и в което се предвиждат също подходящи мерки за защита на правата и свободите, и легитимните интереси на субекта на данните; или

в)	се основава на изричното съгласие на субекта на данни.

3. В случаите, посочени в параграф 2, букви а) и в), администраторът прилага подходящи мерки за защита на правата и свободите и легитимните интереси на субекта на данните, най-малко правото на човешка намеса от страна на администратора, правото да изрази гледната си точка и да оспори решението.

4. Решенията по параграф 2 не се основават на специалните категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1, освен ако не се прилага член 9, параграф 2, буква а) или буква ж) и не са въведени подходящи мерки за защита на правата и свободите и легитимните интереси на субекта на данните.

Раздел 5

Ограничения

Член 25

Защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране

1. Като взема предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и породените от обработването рискове с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, администраторът въвежда, както към момента на определянето на средствата за обработване, така и към момента на самото обработване, подходящи технически и организационни мерки, например псевдонимизация, които са разработени с оглед на ефективното прилагане на принципите за защита на данните, например свеждане на данните до минимум, и интегриране на необходимите гаранции в процеса на обработване, за да се спазят изискванията на настоящия регламент и да се осигури защита на правата на субектите на данни.

2. Администраторът въвежда подходящи технически и организационни мерки, за да се гарантира, че по подразбиране се обработват само лични данни, които са необходими за всяка конкретна цел на обработването. Това задължение се отнася до обема на събраните лични данни, степента на обработването, периода на съхраняването им и тяхната достъпност. По-специално, подобни мерки гарантират, че по подразбиране без намеса от страна на физическото лице личните данни не са достъпни за неограничен брой физически лица.

3. Одобреният механизъм за сертифициране съгласно член 42 може да се използва като елемент, за да се докаже спазването на изискванията, предвидени в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 34

Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни

1. Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът, без ненужно забавяне, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни.

2. В съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1 от настоящия член, на ясен и прост език се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се посочват най-малко информацията и мерките, посочени в член 33, параграф 3, букви б), в) и г).

3. Посоченото в параграф 1 съобщение до субекта на данните не се изисква, ако някое от следните условия е изпълнено:

администраторът е предприел подходящи технически и организационни мерки за защита и тези мерки са били приложени по отношение на личните данни, засегнати от нарушението на сигурността на личните данни, по-специално мерките, които правят личните данни неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях, като например криптиране;

б)	администраторът е взел впоследствие мерки, които гарантират, че вече няма вероятност да се материализира високият риск за правата и свободите на субектите на данни, посочен в параграф 1;

в)	то би довело до непропорционални усилия. В такъв случай се прави публично съобщение или се взема друга подобна мярка, така че субектите на данни да бъдат в еднаква степен ефективно информирани.

4. Ако администраторът все още не е съобщил на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, надзорният орган може, след като отчете каква е вероятността нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск, да изиска от администратора да съобщи за нарушението или да реши, че е изпълнено някое от условията по параграф 3.

Раздел 3

Оценка на въздействието върху защитата на данните и предварителни консултации

Член 36

Предварителна консултация

1. Администраторът се консултира с надзорния орган преди обработването, когато оценката на въздействието върху защитата на данните съгласно член 35 покаже, че обработването ще породи висок риск, ако администраторът не предприеме мерки за ограничаване на риска.

2. Когато надзорният орган е на мнение, че планираното обработване, посочено в параграф 1, нарушава настоящия регламент, особено когато администраторът не е идентифицирал или ограничил риска в достатъчна степен, надзорният орган в срок до осем седмици след получаване на искането за консултация дава писмено становище на администратора или на обработващия лични данни, когато е приложимо, като може да използва всяко от правомощията си, посочени в член 58. Този срок може да бъде удължен с още шест седмици предвид сложността на планираното обработване. Надзорният орган информира администратора и, когато е приложимо, обработващия лични данни за такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането за консултация, включително за причините за забавянето. Тези срокове може да спрат да текат, докато надзорният орган получи всяка евентуално поискана от него информация за целите на консултацията.

3. Когато се консултира с надзорния орган съгласно параграф 1, администраторът предоставя на надзорния орган следната информация:

a)	където е приложимо — информация за съответните отговорности на администратора, съвместните администратори и обработващите лични данни, които се занимават с обработването, по-конкретно при обработване на данни в рамките на група предприятия;

б)	целите на планираното обработване и средствата за него;

в)	предвидените мерки и гаранции за защита на правата и свободите на субектите на данни съгласно настоящия регламент;

г)	където е приложимо, координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните;

д)	оценката на въздействието върху защитата на данните по член 35; както и

е)	всякаква друга информация, поискана от надзорния орган.

4. Държавите членки се консултират с надзорния орган по време на изготвянето на предложения за законодателни мерки, които да бъдат приети от националните парламенти, или на регулаторни мерки, основани на такива законодателни мерки, които се отнасят до обработването.

5. Без да се засяга параграф 1, правото на държавите членки може да изисква от администраторите да се консултират с надзорния орган и да получават предварително разрешение от него във връзка с обработването от администратор за изпълнението на задача, осъществявана от администратора в полза на обществения интерес, включително обработване във връзка със социалната закрила и общественото здраве.

Раздел 4

Длъжностно лице по защита на данните

Член 41

Наблюдение на одобрените кодекси за поведение

1. Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган по членове 57 и 58, наблюдението на спазването на даден кодекс за поведение съгласно член 40 може да се осъществява от орган, който има съответното ниво на опит във връзка с предмета на кодекса и е акредитиран за тази цел от компетентния надзорен орган.

2. Посоченият в параграф 1 орган може да бъде акредитиран да наблюдава съответствието с кодекс за поведение, ако:

a)	е доказал в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган своята независимост и опит във връзка с предмета на кодекса;

б)	е установил процедури, даващи му възможност да направи оценка на допустимостта на съответните администратори и обработващи лични данни да прилагат кодекса, да наблюдава дали те спазват разпоредбите на кодекса и периодично да прави преглед на неговото функциониране;

в)

е установил процедури и структури за обработване на жалби за нарушения на кодекса или за начина, по който кодексът е бил приложен или се прилага от администратор или обработващ лични данни, и за прозрачното довеждане на тези процедури и структури до знанието на субектите на данни и обществеността; и

г)	демонстрира в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган, че задачите и задълженията му не водят до конфликт на интереси.

3. Компетентният надзорен орган представя проектокритериите за акредитацията на орган по параграф 1 от настоящия член на Комитета в съответствие с посочения в член 63 механизъм за съгласуваност.

4. Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган и разпоредбите на глава VIII, при наличие на адекватни предпазни мерки орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, предприема съответните действия в случай на нарушение на кодекса от страна на администратор или обработващ лични данни, включително като суспендира членството в кодекса или изключва от него съответния администратор или обработващ лични данни. Той информира компетентния надзорен орган за тези действия и за мотивите, с които са предприети.

5. Компетентният надзорен орган анулира акредитацията на орган по параграф 1, ако условията за акредитация не са били спазени или вече не се спазват или ако предприетите от органа действия нарушават настоящия регламент.

6. Настоящият член не се прилага по отношение на обработване, извършвано от публичните власти и органи.

Член 43

Сертифициращи органи

1. Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган съгласно членове 57 и 58, сертифициращите органи, притежаващи подходящ опит в областта на защитата на данните, след уведомяване на надзорния орган с цел, ако е необходимо, той да може да упражни правомощията си съгласно член 58, параграф 2, буква з), издават и подновяват сертификат.Държавите членки гарантират, че тези сертифициращи органи се акредитират от един или двама от следните органи:

a)	надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56;

б)	националния орган по акредитация, посочен в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (20) в съответствие с EN-ISO/IEC 17065/2012 и с допълнителните изисквания, определени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56.

2. Сертифициращите органи, посочени в параграф 1, се акредитират в съответствие с посочения параграф само ако:

a)	са доказали в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган своята независимост и опит във връзка с предмета на сертифицирането;

б)	са поели ангажимент да спазват критериите, посочени в член 42, параграф 5, и одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63;

в)	са установили процедури за издаването, периодичния преглед и отнемането на сертификат, печати и маркировки за защита на данните;

г)

са установили процедури и структури за обработване на жалби за нарушения на сертификата или за начина, по който сертификатът е бил приложен или се прилага от администратора или обработващия лични данни, и за прозрачното довеждане на тези процедури и структури до знанието на субектите на данни и обществеността; и

д)	демонстрират в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган, че задачите и задълженията им не водят до конфликт на интереси.

3. Акредитирането на сертифициращите органи, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се извършва на базата на критериите, одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63. В случай на акредитация съгласно параграф 1, буква б) от настоящия член, тези изисквания допълват изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 765/2008 и техническите правила, които описват методите и процедурите на сертифициращите органи.

4. Сертифициращият органи, посочени в параграф 1 отговарят за правилната оценка, която води до сертифициране или отнемане на издаден сертификат, без да се засяга отговорността на администратора или обработващия лични данни за спазването на настоящия регламент. Акредитацията се издава за максимален срок от пет години и може да бъде подновена при същите условия, ако сертифициращият орган отговаря на изискванията, установени в настоящия член.

5. Сертифициращите органи, посочени в параграф 1 представят на компетентните надзорни органи мотивите за издаване или отнемане на съответния сертификат.

6. Изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и критериите, посочени в член 42, параграф 5, се оповестяват от надзорния орган в леснодостъпна форма. Надзорните органи също така информират Комитета относно тези изисквания и критерии. Комитетът обединява всички механизми за сертифициране и всички печати за защита на данните в регистър и осигурява публичен достъп до тях по подходящ начин.

7. Без да се засяга глава VIII, компетентният надзорен орган или националният орган по акредитация анулира акредитация на сертифициращ орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, ако не са били спазени или вече не се спазват условията за акредитация, или ако предприетите от сертифициращия орган действия нарушават настоящия регламент.

8. На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел уточняване на изискванията, които трябва да бъдат взети предвид по отношение на механизмите за сертифициране за защита на данните, посочени в член 42, параграф 1.

9. Комисията може чрез актове за изпълнение да определя технически стандарти за механизмите за сертифициране и за печатите и маркировките за защита на данните, както и механизми за насърчаване и признаване на тези механизми и на печатите и маркировките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

ГЛАВА V

Предаване на лични данни на трети държави или международни организации

Член 45

Предаване на данни въз основа на решение относно адекватното ниво на защита

1. Предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да има, ако Комисията реши, че тази трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или въпросната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква специално разрешение.

2. При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита по-специално следните елементи:

върховенството на закона, спазването на правата на човека и основните свободи, съответното законодателство — както общо, така и секторно, включително в областта на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, а също и прилагането на такова законодателство, правилата за защита на данните, професионалните правила и мерките за сигурност, включително правилата за последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация, които се спазват в тази държава или международна организация, съдебната практика, както и действителните и приложими права на субектите на данни и ефективната административна и съдебна защита за субектите на данни, чиито лични данни се предават;

б)

наличието и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или на които се подчинява дадена международна организация, отговорни за осигуряване и прилагане на правилата за защита на данните, включително адекватни правомощия за прилагане, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на държавите членки; и

в)	международните ангажименти, които съответната трета държава или международна организация е поела, или други задължения, произтичащи от правно обвързващи конвенции или инструменти, както и от участието ѝ в многостранни или регионални системи, по-конкретно по отношение на защитата на личните данни.

3. След оценка на адекватността на нивото на защита Комисията може чрез акт за изпълнение да реши, че дадена трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или дадена международна организация осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член. В акта за изпълнение се предвижда механизъм за периодичен преглед най-малко веднъж на четири години, при който се отчитат всички имащи отношение промени в третата държава или международната организация. В акта за изпълнение се уточнява неговото териториално и секторно приложение и, ако е приложимо, се посочват надзорният орган или органи, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

4. Комисията осъществява постоянно наблюдение на развитието в трети държави и международни организации, което би могло да повлияе на действието на решенията, приети съгласно параграф 3 от настоящия член, и на решенията, приети въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО.

5. Ако е налице съответната информация, по-специално след прегледа по параграф 3 от настоящия член, Комисията решава, че дадена трета държава, територия, или един или повече конкретни сектори в трета държава, или дадена международна организация е престанала да осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член, при което Комисията в необходимата степен отменя, изменя или спира прилагането на решението по параграф 3 от настоящия член чрез акт за изпълнение без обратна сила. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

При надлежно обосновани императивни причини по спешност Комисията незабавно приема приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 93, параграф 3.

6. Комисията започва консултации с третата държава или международната организация с цел да коригира положението, довело до решението, взето по силата на параграф 5.

7. Решението по параграф 5 от настоящия член не засяга предаването на лични данни на третата държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или на въпросната международна организация съгласно членове 46—49.

8. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своя уебсайт списък на трети държави, територии и конкретни сектори в трета държава и международни организации, за които е решила, че осигуряват или че вече не осигуряват адекватно ниво на защита.

9. Решенията, приети от Комисията въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени с решение на Комисията, прието в съответствие с параграфи 3 или 5 от настоящия член.

Член 54

Правила за създаването на надзорния орган

1. Всяка държава членка урежда със закон всичко от по-долу посоченото:

a)	създаването на всеки надзорен орган;

б)	необходимите квалификации и условия за допустимост за назначаването на членовете на всеки надзорен орган;

в)	правилата и процедурите за назначаването на член или членовете на всеки надзорен орган;

г)

продължителността на мандата на члена или членовете на всеки надзорен орган, която е не по-малко от четири години, с изключение на първите назначения след 24 май 2016 г., някои от които може да са за по-кратък срок, когато това е необходимо, за да се защити независимостта на надзорния орган посредством процедура за постепенно назначаване;

д)	дали и ако да — за колко мандата — се допуска преназначаване на члена или членовете на всеки надзорен орган;

е)

условията, регламентиращи задълженията на члена или членовете и на персонала на всеки надзорен орган, забранените действия, функции и облаги, които са несъвместими с тези задължения по време на мандата и след неговото приключване, и правилата, от които се ръководи прекратяването на трудовите правоотношения.

2. Както по време на мандата си, така и след неговото приключване, членът или членовете и персоналът на всеки надзорен орган, в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка, са обвързани от задължението за опазване на професионална тайна по отношение на всяка поверителна информация, която е стигнала до тяхното знание в хода на изпълнението на техните задачи или упражняването на техните правомощия. По време на техния мандат това задължение за опазване на професионалната тайна се прилага по-специално по отношение на подаването на сигнали от физически лица за нарушения на настоящия регламент.

Раздел 2

Компетентност, задачи и правомощия

Член 56

Компетентност на водещия надзорен орган

1. Без да се засяга член 55, надзорният орган на основното място на установяване или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни е компетентен да действа като водещ надзорен орган за трансграничното обработване, извършвано от посочения администратор или обработващ лични данни в съответствие с процедурата по член 60.

2. Чрез дерогация от параграф 1 всеки надзорен орган е компетентен да разглежда внесена при него жалба или евентуални нарушения на настоящия регламент, ако случаят се отнася единствено до място на установяване в държавата членка на надзорния орган или засяга в значителна степен субекти на данни единствено в тази държава членка.

3. В посочените в параграф 2 от настоящия член случаи надзорният орган незабавно уведомява за тях водещия надзорен орган. В срок от три седмици след като е бил уведомен, водещият надзорен орган взема решение за това дали той самият ще разгледа или не случая в съответствие с процедурата, предвидена в член 60, като отчита дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е уведомил.

4. Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, се прилага процедурата по член 60. Надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, може да му предостави на проект за решение. Водещият надзорен орган отчита в максимална степен този проект при изготвянето на проекта за решение, посочен в член 60, параграф 3.

5. Ако водещият надзорен орган реши да не разгледа случая, надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, го разглежда в съответствие с членове 61 и 62.

6. За трансграничното обработване, което извършва, администраторът или обработващият лични данни комуникира единствено с водещия надзорен орган.

Член 64

Становище на Комитета

1. Комитетът дава становище, когато компетентен надзорен орган възнамерява да приеме някоя от мерките, изброени по-долу. За тази цел компетентният надзорен орган предава проекта за решение на Комитета, когато то:

а)	има за цел приемане на списък на операциите по обработване, които подлежат на изискването за оценка на въздействието по отношение на защитата на лични данни в съответствие с член 35, параграф 4;

б)	се отнася до въпрос съгласно член 40, параграф 7 дали проект на кодекс на поведение, негово изменение или допълнение съответства на настоящия регламент;

в)	има за цел одобряване на критериите за акредитиране на орган съгласно член 41, параграф 3 или на орган по сертифициране съгласно член 43, параграф 3;

г)	има за цел определяне на стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 46, параграф 2, буква г) и в член 28, параграф 8;

д)	има за цел даване на разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а); или

е)	има за цел одобряване на задължителни фирмени правила по смисъла на член 47.

2. Всеки надзорен орган, председателят на Комитета или Комисията може да поиска разглеждането на въпрос с общо приложение или с последици в повече от една държава членка от Комитета с цел получаване на становище, по-специално когато даден компетентен надзорен орган не изпълнява задълженията за взаимопомощ съгласно член 61 или за съвместни операции съгласно член 62.

3. В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, Комитетът дава становище по отнесения до него въпрос, при условие че все още не е давал становище по същия въпрос. Това становище се приема в срок от осем седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Този срок може да бъде удължен с още шест седмици с оглед на сложността на въпроса. По отношение на посочения в параграф 1 проект за решение, разпространен до членовете на Комитета в съответствие с параграф 5, за член, който не е представил възражение в посочения от председателя разумен срок, се счита, че е съгласен с проекта за решение.

4. Надзорните органи и Комисията предоставят без ненужно забавяне на Комитета, по електронен път и посредством стандартизиран формат, всяка информация, която е от значение, включително, според случая, обобщение на фактите, проекта за решение, основанията, които налагат приемането на такава мярка, и становищата на други засегнати надзорни органи.

5. Председателят на Комитета без ненужно забавяне информира по електронен път:

a)	членовете на Комитета и Комисията за всяка значима информация, която му е била съобщена, като използва стандартизиран формат. При необходимост секретариатът на Комитета предоставя писмен превод на съответната информация; и

б)	надзорния орган, посочен, според случая, в параграфи 1 и 2, и Комисията за становището и го оповестява публично.

6. Компетентният надзорен орган не приема проекта си за решение по параграф 1 в рамките на посочения в параграф 3 срок.

7. Надзорният орган, посочен в параграф 1, в най-голяма степен взема предвид становището на Комитета и в срок от две седмици след получаване на становището информира председателя на Комитета по електронен път дали ще запази или ще измени своя проект за решение и му представя изменения проект за решение, ако има такъв, като използва стандартизиран формат.

8. Когато засегнатият надзорен орган информира председателя на Комитета в посочения в параграф 7 от настоящия член срок, че възнамерява изцяло или отчасти да не се съобрази със становището на Комитета, като представи съответните основания, се прилага член 65, параграф 1.

Член 83

Общи условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“

1. Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи:

a)	естеството, тежестта и продължителността на нарушението, като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;

б)	дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;

в)	действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;

г)	степента на отговорност на администратора или обработващия лични данни като се вземат предвид технически и организационни мерки, въведени от тях в съответствие с членове 25 и 32;

д)	евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или обработващия лични данни;

е)	степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;

ж)	категориите лични данни, засегнати от нарушението;

з)	начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, по-специално дали и до каква степен администраторът или обработващият лични данни е уведомил за нарушението;

и)	когато на засегнатия администратор или обработващ лични данни преди са налагани мерки, посочени в член 58, параграф 2, във връзка със същия предмет на обработването, дали посочените мерки са спазени;

й)	придържането към одобрени кодекси на поведение съгласно член 40 или одобрени механизми за сертифициране съгласно член 42; и

к)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, като пряко или косвено реализирани финансови ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението.

3. Ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4. Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	задълженията на администратора и обработващия лични данни съгласно членове 8, 11, 25—39 и 42 и 43;

б)	задълженията на сертифициращия орган съгласно членове 42 и 43;

в)	задълженията на органа за наблюдение съгласно член 41, параграф 4.

5. Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9;

б)	правата на субектите на данни съгласно членове 12—22;

в)	предаването на лични данни на получател в трета държава или международна организация съгласно членове 44—49;

г)	всички задължения, произтичащи от правото на държавите членки, приети съгласно глава IX;

д)	неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1.

6. Неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

7. Без да се засягат корективните правомощия на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

8. Упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

9. Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че глобата да се инициира от компетентния назорен орган и да се налага от компетентните национални съдилища, като в същото време се гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от надзорните органи. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Посочените държави членки уведомяват Комисията за разпоредбите в правото си, които примат съгласно настоящия параграф, най-късно до 25 май 2018 г., и я уведомяват незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат.

whereas

(13) За да се гарантира съгласувано ниво на защита на физическите лица в целия Съюз и да се попречи на различията да възпрепятстват свободното движение на лични данни в рамките на вътрешния пазар, е необходим регламент, който да осигурява правна сигурност и прозрачност за икономическите оператори, включително за микропредприятията и малките и средните предприятия, и да предоставя на физическите лица във всички държави членки еднакви по степен законно приложими права и задължения и отговорности за администраторите и обработващите лични данни, както и да осигури последователно наблюдение на обработването на лични данни, еквивалентни санкции във всички държави членки и ефективно сътрудничество между надзорните органи на различните държави членки. За доброто функциониране на вътрешния пазар е необходимо свободното движение на лични данни в рамките на Съюза да не се ограничава, нито забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. За да се отчете особеното положение на микропредприятията и малките и средните предприятия, в настоящия регламент е включена дерогация за организации с по-малко от 250 служители по отношение на воденето на регистър. Освен това, институциите и органите на Съюза, както и държавите членки и техните надзорни органи се приканват да вземат предвид специфичните нужди на микропредприятията и малките и средните предприятия при прилагането на настоящия регламент. Разбирането на понятието за микропредприятия и малки и средни предприятия следва да се основава на член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (5).

- = -

(39) Всяко обработване на лични данни следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. За физическите лица следва да е прозрачно по какъв начин отнасящи се до тях лични данни се събират, използват, консултират или обработват по друг начин, както и в какъв обхват се извършва или ще се извършва обработването на данните. Принципът на прозрачност изисква всяка информация и комуникация във връзка с обработването на тези лични данни да бъде лесно достъпна и разбираема и да се използват ясни и недвусмислени формулировки. Този принципа се отнася в особена степен за информацията, която получават субектите на данни за самоличността на администратора и целите на обработването, и за допълнителната информация, гарантираща добросъвестно и прозрачно обработване на данните по отношение на засегнатите физически лица и тяхното право да получат потвърждение и уведомление за съдържанието на свързани с тях лични данни, които се обработват. Физическите лица следва да бъдат информирани за рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни, и за начините, по които да упражняват правата си по отношение на обработването. По-специално, конкретните цели, за които се обработват лични данни, следва да бъдат ясни и законни и определени към момента на събирането на личните данни. Личните данни следва да са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото за целите, за които се обработват. Това налага по-специално да се гарантира, че срокът, за който личните данни се съхраняват, е ограничен до строг минимум. Личните данни следва да се обработват, единствено ако целта на обработването не може да бъде постигната в достатъчна степен с други средства. С цел да се гарантира, че срокът на съхранение на личните данни не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Следва да бъдат предприети всички разумни мерки, за да се гарантира, че неточните лични данни се коригират или заличават. Личните данни следва да се обработват по начин, който гарантира подходяща степен на сигурност и поверителност на личните данни, включително за предотвратяване на непозволен достъп до лични данни и до оборудване за тяхното обработване или за предотвратяване на използването им.

- = -

(42) Когато обработването се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните, администраторът следва да може да докаже, че субектът на данните е дал съгласието си за операцията по обработване. По-специално, в случай на писмена декларация по друг въпрос, с гаранциите следва да се обезпечи, че субектът на данни е информиран за това, че дава съгласието си, и в каква степен го дава. В съответствие с Директива 93/13/EИО на Съвета (10) следва да бъде осигурена предварително съставена от администратора декларация за съгласие в разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, която не следва да съдържа неравноправни клаузи. За да бъде съгласието информирано, субектът на данни следва да знае поне самоличността на администратора и целите на обработването, за които са предназначени личните данни. Съгласието не следва да се разглежда като свободно дадено, ако субектът на данни няма истински и свободен избор и не е в състояние да откаже или да оттегли съгласието си, без това да доведе до вредни последици за него.

- = -

(46) Обработването на лични данни следва да се счита за законосъобразно и когато е необходимо, за да се защити интерес от първостепенно значение за живота на субекта на данните или на друго физическо лице. Обработването на лични данни единствено въз основа на жизненоважен интерес на друго физическо лице следва да се състои по принцип, само когато обработването не може явно да се базира на друго правно основание. Някои видове обработване могат да обслужват както важни области от обществен интерес, така и жизненоважните интереси на субекта на данните, например когато обработването е необходимо за хуманитарни цели, включително за наблюдение на епидемии и тяхното разпространение или при спешни хуманитарни ситуации, по-специално в случай на природни или причинени от човека бедствия.

- = -

(49) Обработването на лични данни в степен, която е строго необходима и пропорционална на целите на гарантирането на мрежовата и информационната сигурност, т.е. способността на дадена мрежа или информационна система да издържа, със съответно равнище на доверие, на случайни събития или неправомерни или злонамерени действия, които повлияват на наличността, автентичността, целостта и поверителността на съхраняваните или предаваните лични данни, както и на сигурността на свързаните услуги, предлагани или достъпни посредством тези мрежи и системи, от страна на публични органи, екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (ЕНРКИ), екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), доставчици на мрежи и услуги за електронни съобщения и доставчици на технологии и услуги за сигурност, представлява законен интерес на съответния администратор на данни. Това може да включва например предотвратяването на непозволен достъп до електронни съобщителни мрежи и разпространение на зловреден софтуер и спиране на атаки с цел отказване на услугите и вреди за компютрите и електронните съобщителни системи.

- = -

(58) Принципът на прозрачност изисква всяка информация както за обществеността, така и за субекта на данните да бъде в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма и да се използват ясни и недвусмислени формулировки, а в допълнение когато е необходимо, да се използва и визуализация. Тази информация може да бъде представена в електронна форма, например чрез уебсайт, когато е адресирана до обществеността. Това важи в особена степен за ситуации, където нарастването на участниците и технологичната сложност на тази практика правят трудно за субекта на данни да узнае и разбере дали се събират свързани с него лични данни, от кого и с каква цел, като в случая на онлайн рекламите. Като се има предвид, че на децата се полага специална защита, когато обработването е насочено към дете, всяка информация и комуникация следва да се предоставя с ясни и недвусмислени формулировки, които да бъдат лесноразбираеми за детето.

- = -

(68) С цел допълнително засилване на контрола над собствените данни, когато обработването на лични данни става по автоматичен начин, субектът на данните следва да има и правото да получава отнасящите се до него лични данни, които той е предоставил на администратора, в структуриран, широко използван, пригоден за машинно четене и оперативно съвместим формат, и да ги предава на друг администратор. Администраторите следва да бъдат насърчавани да разработват оперативно съвместими формати, които позволяват преносимост на данните. Това право следва да се прилага, когато субектът на данни е предоставил личните данни въз основа на собственото си съгласие или обработването е необходимо поради договорно задължение. Правото не следва да се прилага, когато обработването се базира на правно основание, различно от съгласие или договор. Поради самото си естество това право не следва да бъде упражнявано по отношение на администратори, обработващи данни в изпълнение на обществените си задължения. Ето защо това право не следва да се прилага, когато обработването на личните данни е необходимо за спазване на правно задължение, на което е подчинен администраторът, или за изпълнение на задача от обществен интерес, или при упражняване на официално правомощие, предоставено на администратора. Правото на субекта на данни да предава или получава отнасящи се до него лични данни не следва да поражда задължение за администраторите да възприемат или поддържат технически съвместими системи за обработване. Когато в определен пакет от лични данни е засегнат повече от един субект на данни, правото личните данни да бъдат получавани следва да не засяга правата и свободите на други субекти на данни в съответствие с настоящия регламент. Освен това, това право не следва да засяга правото на субекта на данни на изтриване на лични данни и ограниченията на това право, както е посочено в настоящия регламент, и по-специално не следва да включва изтриването на лични данни относно субекта на данните, които той е предоставил в изпълнение на договор, в степента и за сроковете, за които личните данни са необходими за изпълнението на този договор. Когато това е технически осъществимо, субектът на данни следва да има право на пряко прехвърляне на личните данни от един администратор към друг.

- = -

(84) За да се подобри спазването на настоящия регламент, когато има вероятност операциите по обработването да доведат до висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът следва да отговаря за изготвянето на оценка на въздействието върху защитата на личните данни, за да се оценят по-специално произходът, естеството, спецификата и степента на този риск. Резултатите от оценката следва да бъдат взети предвид, когато се определят съответните мерки, за да се докаже, че обработването на лични данни отговаря на изискванията на настоящия регламент. Когато в оценка на въздействието върху защитата на личните данни е указано, че операциите по обработването водят до висок риск, който администраторът не може да ограничи с подходящи мерки от гледна точка на налични технологии и разходи за прилагане, преди обработването следва да се осъществи консултация с надзорния орган.

- = -

(94) Когато в оценката на въздействието върху защитата на данните е указано, че при липса на гаранции, мерки за сигурност и механизми за ограничаване на риска обработването би довело до висок риск за правата и свободите на физическите лица, и администраторът счита, че рискът не може да бъде ограничен с разумни средства от гледна точка на наличните технологии и разходи за прилагане, преди началото на дейностите по обработването следва да се осъществи консултация с надзорния орган. Има вероятност такъв висок риск да бъде породен от определени видове обработване и от степента и честотата на обработване, които могат да доведат и до нанасяне на вреди или до възпрепятстване на упражняването на правата и свободите на физическото лице. Надзорният орган следва да отговори на искането за консултация в рамките на определен срок. Въпреки това отсъствието на отговор от надзорния орган в рамките на този срок не следва да препятства евентуалната намеса на надзорния орган в съответствие със задълженията и правомощията му, установени в настоящия регламент, включително правомощието да забранява операции по обработване. Като част от този процес на консултации, на надзорния орган може да се представи резултатът от оценка на въздействието върху защитата на данните, извършена във връзка с въпросното обработване, и по-конкретно мерките, предвидени за ограничаване на възможните рискове за правата и свободите на физическите лица.

- = -

(117) Създаването в държавите членки на надзорни органи, оправомощени да изпълняват задачите и упражняват своите правомощия при пълна независимост, е първостепенен елемент от защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Държавите членки следва да могат да създават повече от един надзорен орган, за да отговаря на тяхната конституционна, организационна и административна структура.

- = -

(127) Всеки надзорен орган, който не функционира като водещ надзорен орган, следва да бъде компетентен да разглежда случаи на местно равнище, когато администраторът или обработващият лични данни е установен в повече от една държава членка, но предметът на конкретното обработване засяга единствено обработването, извършвано в една държава членка, и включва единствено субекти на данни в тази единствена държава членка, например когато предметът се отнася до обработването на лични данни на наети лица в контекста на специфично трудово правоотношение в държава членка. В такива случаи надзорният орган следва без отлагане да информира за случая водещия надзорен орган. След като бъде информиран, водещият надзорен орган следва да реши дали ще разгледа случая съгласно разпоредбата относно сътрудничеството между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи („обслужване на едно гише“) или информиралият го надзорен орган следва да разгледа случая на местно равнище. Когато взема това решение, водещият надзорен орган следва да отчете дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е информирал, за да се гарантира ефективно изпълнение на решението спрямо администратора или обработващия лични данни. Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, информиралият го надзорен орган следва да има възможността да представи проект за решение, което водещият надзорен орган следва да отчита в максимална степен при изготвянето на своя проект за решение в рамките на посочения механизъм „обслужване на едно гише“.

- = -

(130) Когато надзорният орган, до когото е подадена жалбата, не е водещият надзорен орган, водещият надзорен орган следва да работи в тясно сътрудничество с надзорния орган, до когото е подадена жалбата, в съответствие с разпоредбите за сътрудничество и съгласуваност, установени в настоящия регламент. В такива случаи, когато взема мерки, предназначени да породят правни последици, включително налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, водещият надзорен орган следва да отчита във възможно най-голяма степен становището на надзорния орган, до когото е подадена жалбата и който следва да запази компетентността за провеждане на разследване на територията на собствената си държава членка, като си сътрудничи с компетентния надзорен орган.

- = -

(141) Всеки субект на данни следва да има право да подаде жалба до един надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно си местопребиваване, както и право на ефективни правни средства за защита в съответствие с член 47 от Хартата, ако счита, че правата му по настоящия регламент са нарушени или ако надзорният орган не предприема действия по подадена жалба, изцяло или частично отхвърля или оставя без разглеждане жалба или не предприема действия, когато такива са необходими, за да се защитят правата на субекта на данни. Разследването въз основа на жалби следва да се извършва под съдебен контрол и в целесъобразна за конкретния случай степен. Надзорният орган следва да информира субекта на данните за напредъка и резултата от жалбата в разумен срок. Ако случаят изисква допълнително разследване или координиране с друг надзорен орган, на субекта на данните следва да бъде предоставена междинна информация. За да се улесни подаването на жалбите, всеки надзорен орган следва да вземе мерки, като например осигуряване на формуляр за подаване на жалби, който да може да бъде попълнен и по електронен път, без да се изключват други средства за комуникация.

- = -

(148) За да се укрепи прилагането на правилата на настоящия регламент, освен или вместо подходящи мерки, наложени от надзорния орган съгласно настоящия регламент, при нарушение на регламента следва да се налагат санкции, включително административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. При леки нарушения или ако глобата, която може да бъде наложена, представлява несъразмерна тежест за физическо лице, вместо глоба може да бъде отсъдено порицание. Следва обаче да се отдаде надлежно внимание на естеството, тежестта и продължителността на нарушението, умишления характер на нарушението, действията за смекчаване на последиците от претърпените вреди, степента на отговорност или евентуални предишни нарушения от подобен характер, начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, спазването на мерките, наложени на администратора или на обработващия лични данни, придържането към кодекс на поведение и всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори. Налагането на санкции, включително административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, следва да подлежи на подходящи процедурни мерки за защита в съответствие с общите принципи на правото на Съюза и Хартата, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

- = -

(150) С цел да се засилят и хармонизират административните наказания за нарушения на настоящия регламент, всеки надзорен орган следва да има правомощието да налага административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. В настоящия регламент следва да се посочат нарушенията и максималният размер и критериите за определяне на съответните административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, които следва да се определят от компетентния надзорен орган във всеки отделен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с конкретната ситуация, по-специално при надлежно отчитане на естеството, тежестта и продължителността на нарушението и на последиците от него, както и на мерките, предприети, за да се гарантира спазване на задълженията по настоящия регламент и за да се предотвратят или смекчат последиците от нарушението. Когато имуществената санкция се налага на предприятие, понятието „предприятие“ следва да се разбира като предприятие в съответствие с членове 101 и 102 от ДФЕС за тези цели. При налагане на административни наказания „глоба“ и „имуществена санкция“ на лица, които не са предприятие, надзорният орган следва да има предвид общото равнище на доход в съответната държава членка, както и икономическото състояние на лицето, за да определи подходящия размер на глобата. Механизмът за съгласуваност може да се използва също за утвърждаването на съгласувано прилагане на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. Държавите членки следва да определят дали и до каква степен публичните органи следва да подлежат на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. Налагането на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ или отправянето на предупреждение не засяга упражняването на други правомощия на надзорните органи или прилагането на други санкции по настоящия регламент.

- = -

(170) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно осигуряване на еквивалентно ниво на защита на физическите лица и свободното движение на лични данни навсякъде в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

- = -

dal 2004 diritto e informatica