interactive GDPR 2016/0679 BG

a)	обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“);

б)

събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите“);

в)	подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“);

г)	точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“);

д)

съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на съхранението“);

е)

обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност“);

2. Администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на параграф 1 („отчетност“).

Член 12

Прозрачна информация, комуникация и условия за упражняването на правата на субекта на данни

1. Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства.

2. Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните.

3. Администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

4. Ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.

5. Информацията по членове 13 и 14 и всяка комуникация и действия по членове 15—22 и член 34 се предоставят безплатно. Когато исканията на субект на данни са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може или:

а)	да наложи разумна такса, като взема предвид административните разходи за предоставяне на информацията или комуникацията или предприемането на исканите действия, или

б)	да откаже да предприеме действия по искането.

Администраторът носи тежестта на доказване на явно неоснователния или прекомерен характер на искането.

6. Без да се засягат разпоредбите на член 11, когато администраторът има основателни опасения във връзка със самоличността на физическото лице, което подава искане по членове 15—21, администраторът може да поиска предоставянето на допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните.

7. Информацията, която трябва да се предостави на субектите на данни съгласно членове 13 и 14, може да бъде предоставена в комбинация със стандартизирани икони, чрез което по лесно видим, разбираем и ясно четим начин да се представи смислен преглед на планираното обработване. Ако иконите се представят в електронен вид, те трябва да бъдат машинночитаеми.

8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел определяне на информацията, която да бъде представена под формата на икони, и на процедурите за предоставяне на стандартизирани икони.

Раздел 2

Информация и достъп до лични данни

Член 17

Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)

1. Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:

a)	личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

б)	субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;

в)	субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;

г)	личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

д)	личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;

е)	личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

2. Когато администраторът е направил личните данни обществено достояние и е задължен съгласно параграф 1 да изтрие личните данни, той, като отчита наличната технология и разходите по изпълнението, предприема разумни стъпки, включително технически мерки, за да уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е поискал изтриване от тези администратори на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни.

3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:

a)	за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;

б)

за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

в)	по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве в съответствие с член 9, параграф 2, букви з) и и), както и член 9, параграф 3;

г)

за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, доколкото съществува вероятност правото, установено в параграф 1, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване; или

д)	за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.

Член 27

Представители на администратори и обработващи лични данни, които не са установени в Съюза

1. В случаите когато се прилага член 3, параграф 2, администраторът или обработващият личните данни определя писмено представител в Съюза.

2. Задължението, установено в параграф 1 от настоящия член, не се прилага за:

а)

обработване, което е спорадично, не включва мащабно обработване на специални категории данни по член 9, параграф 1, нито обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения, посочени в член 10, и няма вероятност да породи риск за правата и свободите на физическите лица, като се имат предвид естеството, контекстът, обхватът и целите на обработването; или

б)	публичен орган или структура.

3. Представителят е установен в една от държавите членки, в която се намират субектите на данни, чиито лични данни се обработват във връзка с предлагането на стоки или услуги или чието поведение се наблюдава.

4. Администраторът или обработващият лични данни предоставя на представителя мандат, съгласно който по-специално надзорните органи и субектите на данни могат освен или вместо към администратора или обработващия лични данни да се обръщат към представителя по всички въпроси, свързани с обработването, с цел да се гарантира спазване на настоящия регламент.

5. Определянето на представител от администратора или обработващия лични данни не засяга правните действия, които биха могли да бъдат предприети срещу самия администратор или обработващ личните данни.

Член 28

Обработващ личните данни

1. Когато обработването се извършва от името на даден администратор, администраторът използва само обработващи лични данни, които предоставят достатъчни гаранции за прилагането на подходящи технически и организационни мерки по такъв начин, че обработването да протича в съответствие с изискванията на настоящия регламент и да осигурява защита на правата на субектите на данни.

2. Обработващият данни не включва друг обработващ данни без предварителното конкретно или общо писмено разрешение на администратора. В случай на общо писмено разрешение, обработващият данни винаги информира администратора за всякакви планирани промени за включване или замяна на други лица, обработващи данни, като по този начин даде възможност на администратора да оспори тези промени.

3. Обработването от страна на обработващия лични данни се урежда с договор или с друг правен акт съгласно правото на Съюза или правото на държава членка, който е задължителен за обработващия лични данни спрямо администратора, и който регламентира предмета и срока на действие на обработването, естеството и целта на обработването, вида лични данни и категориите субекти на данни и задълженията и правата на администратора. В този договор или друг правен акт се предвижда по-специално, че обработващият лични данни:

обработва личните данни само по документирано нареждане на администратора, включително що се отнася до предаването на лични данни на трета държава или международна организация, освен когато е длъжен да направи това по силата на правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо обработващия лични данни, като в този случай обработващият лични данни информира администратора за това правно изискване преди обработването, освен ако това право забранява такова информиране на важни основания от публичен интерес;

б)	гарантира, че лицата, оправомощени да обработват личните данни, са поели ангажимент за поверителност или са задължени по закон да спазват поверителност;

в)	взема всички необходими мерки съгласно член 32;

г)	спазва условията по параграфи 2 и 4 за включване на друг обработващ лични данни;

д)	като взема предвид естеството на обработването, подпомага администратора, доколкото е възможно, чрез подходящи технически и организационни мерки при изпълнението на задължението на администратора да отговори на искания за упражняване на предвидените в глава III права на субектите на данни;

е)	подпомага администратора да гарантира изпълнението на задълженията съгласно членове 32—36, като отчита естеството на обработване и информацията, до която е осигурен достъп на обработващия лични данни;

ж)	по избор на администратора заличава или връща на администратора всички лични данни след приключване на услугите по обработване и заличава съществуващите копия, освен ако правото на Съюза или правото на държава членка не изисква тяхното съхранение;

з)	осигурява достъп на администратора до цялата информация, необходима за доказване на изпълнението на задълженията, определени в настоящия член, и позволява и допринася за извършването на одити, включително проверки, от страна на администратора или друг одитор, оправомощен от администратора.

Предвид буква з) от първа алинея обработващият лични данни незабавно уведомява администратора, ако според него дадено нареждане нарушава настоящия регламент или други разпоредби на Съюза или на държавите членки относно защитата на данни.

4. Когато обработващ лични данни включва друг обработващ лични данни за извършването на специфични дейности по обработване от името на администратора, чрез договор или друг правен акт съгласно правото на Съюза или правото на държава членка на това друго лице се налагат същите задължения за защита на данните, както задълженията, предвидени в договора или друг правен акт между администратора и обработващия лични данни, както е посочено в параграф 3, по-специално да предостави достатъчно гаранции за прилагане на подходящи технически и организационни мерки, така че обработването да отговаря на изискванията на настоящия регламент. Когато другият обработващ лични данни не изпълни задължението си за защита на данните, първоначалният обработващ данните продължава да носи пълна отговорност пред администратора за изпълнението на задълженията на този друг обработващ лични данни.

5. Придържането на обработващия лични данни към одобрен кодекс за поведение, посочен в член 40 или одобрен механизъм за сертифициране, посочен в член 42 може да се използва като доказателство за предоставянето на достатъчно гаранции съгласно параграфи 1 и 4 от настоящия член.

6. Без да се засягат разпоредбите на индивидуален договор между администратора и обработващия лични данни, договорът или другият правен акт, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, може да се основават изцяло или отчасти на стандартни договорни клаузи, посочени в параграфи 7 и 8 от настоящия член, включително когато са част от сертифициране, предоставено на администратора или обработващия лични данни съгласно членове 42 и 43.

7. Комисията може да установява стандартни договорни клаузи по въпроси, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, и в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

8. Надзорният орган може да приема стандартни договорни клаузи по въпросите, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, и в съответствие с механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

9. Договорът или другият правен акт, посочен в параграфи 3 и 4, се изготвят в писмена форма, включително в електронна форма.

10. Без да се засягат членове 82, 83 и 84, ако обработващ лични данни наруши настоящия регламент, определяйки целите и средствата на обработването, обработващият личните данни се счита за администратор по отношение на това обработване.

Член 30

Регистри на дейностите по обработване

1. Всеки администратор и — когато това е приложимо — представител на администратор поддържа регистър на дейностите по обработване, за които отговоря. Този регистър съдържа цялата по-долу посочена информация:

a)	името и координатите за връзка на администратора и — когато това е приложимо — на всички съвместни администратори, на представителя на администратора и на длъжностното лице по защита на данните, ако има такива;

б)	целите на обработването;

в)	описание на категориите субекти на данни и на категориите лични данни;

г)	категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, включително получателите в трети държави или международни организации;

д)	когато е приложимо, предаването на лични данни на трета държава или международна организация, включително идентификацията на тази трета държава или международна организация, а в случай на предаване на данни, посочено в член 49, параграф 1, втора алинея, документация за подходящите гаранции;

е)	когато е възможно, предвидените срокове за изтриване на различните категории данни;

ж)	когато е възможно, общо описание на техническите и организационни мерки за сигурност, посочени в член 32, параграф 1.

2. Всеки обработващ лични данни и — когато това е приложимо — представителят на обработващия лични данни поддържа регистър на всички категории дейности по обработването, извършени от името на администратор, в който се съдържат:

a)	името и координатите за връзка на обработващия или обработващите лични данни и на всеки администратор, от чието име действа обработващият лични данни и — когато това е приложимо —на представителя на администратора или обработващия лични данни и на длъжностното лице по защита на данните;

б)	категориите обработване, извършвано от името на всеки администратор;

в)	когато е приложимо, предаването на лични данни на трета държава или международна организация, включително идентификацията на тази трета държава или международна организация, а в случай на предаване на данни, посочено в член 49, параграф 1, втора алинея, документация за подходящите гаранции;

г)	когато е възможно, общо описание на техническите и организационни мерки за сигурност, посочени в член 32, параграф 1.

3. Регистрите, посочени в параграфи 1 и 2, се поддържат в писмена форма, включително в електронен формат.

4. При поискване, администраторът или обработващият лични данни и — когато това е приложимо — представителят на администратора или на обработващия личните данни, осигуряват достъп до регистъра на надзорния орган.

5. Задълженията, посочени в параграфи 1 и 2, не се прилагат по отношение на предприятие или дружество с по-малко от 250 служители, освен ако има вероятност извършваното от тях обработване да породи риск за правата и свободите на субектите на данни, ако обработването не е спорадично или включва специални категории данни по член 9, параграф 1 или лични данни, свързани с присъди и нарушения, по член 10.

Член 37

Определяне на длъжностното лице по защита на данните

1. Администраторът и обработващият лични данни определят длъжностно лице по защита на данните във всички случаи, когато:

a)	обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции;

б)	основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни; или

в)	основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специалните категории данни съгласно член 9 и на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по член 10.

2. Група предприятия може да назначи едно длъжностно лице по защита на данните, при условие че от всяко предприятие има лесен достъп до длъжностно лице по защита на данните.

3. Когато администраторът или обработващият лични данни е обществен орган или структура, едно длъжностно лице по защита на данните може да бъде назначено за няколко такива органа или структури, като се отчита организационната им структура и размер.

4. В случаи, различни от посочените в параграф 1, администраторът или обработващият лични данни или сдружения и други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да определят — или ако това се иска от правото на Съюза или право на държава членка определят — длъжностно лице по защита на данните. Длъжностното лице по защита на данните може да действа в полза на такива сдружения и други структури, представляващи администратори или обработващи лични данни.

5. Длъжностното лице по защита на данните се определя въз основа на неговите професионални качества, и по-специално въз основа на експертните му познания в областта на законодателството и практиките в областта на защитата на данните и способността му да изпълнява задачите, посочени в член 39.

6. Длъжностното лице по защита на данните може да бъде член на персонала на администратора или на обработващия лични данни или да изпълнява задачите въз основа на договор за услуги.

7. Администраторът или обработващият лични данни публикува данните за контакт с длъжностното лице по защита на данните и ги съобщава на надзорния орган.

Член 38

Длъжност на длъжностното лице по защита на данните

1. Администраторът и обработващият лични данни гарантират, че длъжностното лице по защита на данните участва по подходящ начин и своевременно във всички въпроси, свързани със защитата на личните данни.

2. Администраторът и обработващият лични данни подпомагат длъжностното лице по защита на данните при изпълнението на посочените в член 39 задачи, като осигуряват ресурсите, необходими за изпълнението на тези задачи, и достъп до личните данни и операциите по обработване, а така също поддържат неговите експертни знания.

3. Администраторът и обработващият лични данни правят необходимото длъжностното лице по защита на данните да не получава никакви указания във връзка с изпълнението на тези задачи. Длъжностното лице по защита на данните не може да бъде освобождавано от длъжност, нито санкционирано от администратора или обработващия лични данни за изпълнението на своите задачи. Длъжностното лице по защита на данните се отчита пряко пред най-висшето ръководно ниво на администратора или обработващия лични данни.

4. Субектите на данни могат да се обръщат към длъжностното лице по защита на данните по всички въпроси, свързани с обработването на техните лични данни и с упражняването на техните права съгласно настоящия регламент.

5. Длъжностното лице по защита на данните е длъжно да спазва секретността или поверителността на изпълняваните от него задачи в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка.

6. Длъжностното лице по защита на данните може да изпълнява и други задачи и задължения. Администраторът или обработващият лични данни прави необходимото тези задачи и задължения да не водят до конфликт на интереси.

Член 40

Кодекси за поведение

1. Държавите членки, надзорните органи, Комитетът и Комисията насърчават изготвянето на кодекси за поведение, които имат за цел да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни сектори и конкретните нужди на микропредприятията, малките и средните предприятия.

2. Сдруженията и други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да изготвят кодекси за поведение или да изменят или допълват такива кодекси с цел да бъде уточнено прилагането на настоящия регламент, като по отношение на:

a)	добросъвестното и прозрачно обработване;

б)	законните интереси, преследвани от администраторите в конкретни аспекти;

в)	събирането на лични данни;

г)	псевдонимизацията на лични данни;

д)	информирането на обществеността и на субектите на данни;

е)	упражняването на правата на субектите на данни;

ж)	информирането и закрилата на децата и начина за получаване на съгласие от носещите родителска отговорност за детето;

з)	мерките и процедурите, посочени в членове 24 и 25, и мерките за осигуряване на посочената в член 32 сигурност на обработването;

и)	уведомяването на надзорните органи за нарушения на сигурността на личните данни и съобщаването за такива нарушения на сигурността на личните данни на субектите на данни;

й)	предаването на лични данни на трети държави или международни организации; или

к)	извънсъдебните производства и другите процедури за разрешаване на спорове между администраторите и субектите на данни по отношение на обработването, без да се засягат правата на субектите на данни съгласно членове 77 и 79.

3. Освен спазването на настоящия регламент от администратора или обработващия лични данни, към които се прилага настоящият регламент, кодекси за поведение, одобрени съгласно параграф 5 от настоящия член и общовалидни съгласно параграф 9 от настоящия член, могат също така да се прилагат към администратори или обработващи лични данни, непопадащи в обхвата на настоящия регламент съгласно член 3, с цел да се осигурят подходящи гаранции в рамките на предаването на лични данни на трети държави или международни организации съгласно условията, посочени в член 46, параграф 2, буква д). Тези администратори или обработващи лични данни поемат задължителни ангажименти с изпълнителна сила, чрез договорни или други инструменти със задължителен характер, да прилагат тези подходящи гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

4. Кодексът за поведение, посочен в параграф 2 от настоящия член съдържа механизми, които позволяват на посочения в член 41, параграф 1 орган да извършва задължителното наблюдение на спазването на неговите разпоредби от администраторите или обработващите лични данни, които приемат да го прилагат, без да се засягат задълженията и правомощията на надзорните органи, компетентни по силата на член 55 или 56.

5. Сдруженията и другите структури, посочени в параграф 2 от настоящия член, които възнамеряват да изготвят кодекс за поведение или да изменят или допълнят съществуващ кодекс, представят проекта на кодекс, негово изменение или допълнение на надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 Надзорният орган дава становище дали проектът за кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент и одобрява този проект на кодекс, негово изменение или допълнение, ако установи, че той осигурява достатъчно подходящи гаранции.

6. Когато проектът на кодекс, негово изменение или допълнение е одобрено в съответствие с параграф 5 и когато съответният кодекс за поведение няма отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган регистрира и публикува кодекса.

7. Ако проект на кодекс за поведение има отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган, който е компетентен съгласно член 55, преди одобряването на проекта на кодекс, негово изменение или допълнение, го представя, по посочената в член 63 процедура, на Комитета, който дава становище дали проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент, или, в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, осигуряват подходящи гаранции.

8. Ако посоченото в параграф 7 становище потвърди, че проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент или, в случаите, посочени в параграф 3, осигуряват подходящи гаранции, Комитетът представя становището си на Комисията.

9. Комисията може чрез актове за изпълнение да реши дали одобрения кодек за поведение, негово изменение или допълнение, който ѝ е представен по силата на параграф 8 от настоящия член, е общовалиден в рамките на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

10. Комисията осигурява подходяща публичност на одобрените кодекси, за които е решено, че са общовалидни в съответствие с параграф 9.

11. Комитетът събира всички одобрени кодекси за поведение, техните изменения и допълнения в регистър и ги прави обществено достъпни чрез всички подходящи средства.

Член 42

Сертифициране

1. Държавите членки, надзорните органи, Комитетът по защита на данните и Комисията насърчават, особено на равнището на Съюза, създаването на механизми за сертифициране за защита на данните и на печати и маркировки за защита на данните с цел да се демонстрира спазването на настоящия регламент при операциите по обработване от страна на администраторите и обработващите лични данни. Отчитат се конкретните нужди на микропредприятията, на малките и средните предприятия.

2. Освен спазването на настоящия регламент от администратора или обработващия лични данни, към които се прилага настоящият регламент, може да се установяват механизми за сертифициране, печати или маркировки за защита на данните, одобрени съгласно параграф 5 от настоящия член, с цел да се демонстрира наличието на подходящи гаранции, осигурени от администраторите и обработващите лични данни, които не са обект на настоящия регламент съгласно член 3, в рамките на предаването на лични данни на трети държави или международни организации съгласно условията, посочени в член 46, параграф 2, буква е). Тези администратори или обработващи лични данни поемат задължителни ангажименти с изпълнителна сила, чрез договорни или други инструменти със задължителен характер, да прилагат тези подходящи гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

3. Сертифицирането е доброволно и е достъпно чрез процедура, която е прозрачна.

4. Сертифицирането по настоящия член не води до намаляване на отговорността на администратора или на обработващия лични данни за спазване на настоящия регламент и не засяга задачите и правомощията на надзорните органи, които са компетентни съгласно член 55 или член 56.

5. Сертифицирането по силата на настоящия член се издава от сертифициращите органи, посочени в член 43, или от компетентния надзорен орган, въз основа на критериите, одобрени от компетентния надзорен орган съгласно член 58, параграф 3, или, от Комитета съгласно член 63. Когато критериите са одобрени от Комитета, това може да доведе до единно сертифициране — „Европейски печат за защита на данните“.

6 Администраторът или обработващият лични данни, който подлага своето обработване на механизма за сертифициране, осигурява на сертифициращия орган, посочен в член 43, или ако е приложимо — на компетентния надзорен орган, цялата информация и достъп до своите дейности по обработване, които са необходими за извършване на процедурата по сертифициране.

7. Сертификатът се издава на администратора или обработващия лични данни за максимален срок от три години и може да бъде подновен при същите условия, ако съответните изисквания продължават да са спазени. Сертификатът се оттегля, ако е приложимо, от сертифициращите органи, посочени в член 43, или от компетентния надзорен орган, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват.

8. Комитетът обединява всички механизми за сертифициране и всички печати и маркировки за защита на данните в регистър и осигурява публичен достъп до тях по подходящ начин.

Член 43

Сертифициращи органи

1. Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган съгласно членове 57 и 58, сертифициращите органи, притежаващи подходящ опит в областта на защитата на данните, след уведомяване на надзорния орган с цел, ако е необходимо, той да може да упражни правомощията си съгласно член 58, параграф 2, буква з), издават и подновяват сертификат.Държавите членки гарантират, че тези сертифициращи органи се акредитират от един или двама от следните органи:

a)	надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56;

б)	националния орган по акредитация, посочен в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (20) в съответствие с EN-ISO/IEC 17065/2012 и с допълнителните изисквания, определени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56.

2. Сертифициращите органи, посочени в параграф 1, се акредитират в съответствие с посочения параграф само ако:

a)	са доказали в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган своята независимост и опит във връзка с предмета на сертифицирането;

б)	са поели ангажимент да спазват критериите, посочени в член 42, параграф 5, и одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63;

в)	са установили процедури за издаването, периодичния преглед и отнемането на сертификат, печати и маркировки за защита на данните;

г)

са установили процедури и структури за обработване на жалби за нарушения на сертификата или за начина, по който сертификатът е бил приложен или се прилага от администратора или обработващия лични данни, и за прозрачното довеждане на тези процедури и структури до знанието на субектите на данни и обществеността; и

д)	демонстрират в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган, че задачите и задълженията им не водят до конфликт на интереси.

3. Акредитирането на сертифициращите органи, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се извършва на базата на критериите, одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63. В случай на акредитация съгласно параграф 1, буква б) от настоящия член, тези изисквания допълват изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 765/2008 и техническите правила, които описват методите и процедурите на сертифициращите органи.

4. Сертифициращият органи, посочени в параграф 1 отговарят за правилната оценка, която води до сертифициране или отнемане на издаден сертификат, без да се засяга отговорността на администратора или обработващия лични данни за спазването на настоящия регламент. Акредитацията се издава за максимален срок от пет години и може да бъде подновена при същите условия, ако сертифициращият орган отговаря на изискванията, установени в настоящия член.

5. Сертифициращите органи, посочени в параграф 1 представят на компетентните надзорни органи мотивите за издаване или отнемане на съответния сертификат.

6. Изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и критериите, посочени в член 42, параграф 5, се оповестяват от надзорния орган в леснодостъпна форма. Надзорните органи също така информират Комитета относно тези изисквания и критерии. Комитетът обединява всички механизми за сертифициране и всички печати за защита на данните в регистър и осигурява публичен достъп до тях по подходящ начин.

7. Без да се засяга глава VIII, компетентният надзорен орган или националният орган по акредитация анулира акредитация на сертифициращ орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, ако не са били спазени или вече не се спазват условията за акредитация, или ако предприетите от сертифициращия орган действия нарушават настоящия регламент.

8. На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел уточняване на изискванията, които трябва да бъдат взети предвид по отношение на механизмите за сертифициране за защита на данните, посочени в член 42, параграф 1.

9. Комисията може чрез актове за изпълнение да определя технически стандарти за механизмите за сертифициране и за печатите и маркировките за защита на данните, както и механизми за насърчаване и признаване на тези механизми и на печатите и маркировките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

ГЛАВА V

Предаване на лични данни на трети държави или международни организации

Член 45

Предаване на данни въз основа на решение относно адекватното ниво на защита

1. Предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да има, ако Комисията реши, че тази трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или въпросната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква специално разрешение.

2. При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита по-специално следните елементи:

върховенството на закона, спазването на правата на човека и основните свободи, съответното законодателство — както общо, така и секторно, включително в областта на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, а също и прилагането на такова законодателство, правилата за защита на данните, професионалните правила и мерките за сигурност, включително правилата за последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация, които се спазват в тази държава или международна организация, съдебната практика, както и действителните и приложими права на субектите на данни и ефективната административна и съдебна защита за субектите на данни, чиито лични данни се предават;

б)

наличието и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или на които се подчинява дадена международна организация, отговорни за осигуряване и прилагане на правилата за защита на данните, включително адекватни правомощия за прилагане, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на държавите членки; и

в)	международните ангажименти, които съответната трета държава или международна организация е поела, или други задължения, произтичащи от правно обвързващи конвенции или инструменти, както и от участието ѝ в многостранни или регионални системи, по-конкретно по отношение на защитата на личните данни.

3. След оценка на адекватността на нивото на защита Комисията може чрез акт за изпълнение да реши, че дадена трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или дадена международна организация осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член. В акта за изпълнение се предвижда механизъм за периодичен преглед най-малко веднъж на четири години, при който се отчитат всички имащи отношение промени в третата държава или международната организация. В акта за изпълнение се уточнява неговото териториално и секторно приложение и, ако е приложимо, се посочват надзорният орган или органи, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

4. Комисията осъществява постоянно наблюдение на развитието в трети държави и международни организации, което би могло да повлияе на действието на решенията, приети съгласно параграф 3 от настоящия член, и на решенията, приети въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО.

5. Ако е налице съответната информация, по-специално след прегледа по параграф 3 от настоящия член, Комисията решава, че дадена трета държава, територия, или един или повече конкретни сектори в трета държава, или дадена международна организация е престанала да осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член, при което Комисията в необходимата степен отменя, изменя или спира прилагането на решението по параграф 3 от настоящия член чрез акт за изпълнение без обратна сила. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

При надлежно обосновани императивни причини по спешност Комисията незабавно приема приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 93, параграф 3.

6. Комисията започва консултации с третата държава или международната организация с цел да коригира положението, довело до решението, взето по силата на параграф 5.

7. Решението по параграф 5 от настоящия член не засяга предаването на лични данни на третата държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или на въпросната международна организация съгласно членове 46—49.

8. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своя уебсайт списък на трети държави, територии и конкретни сектори в трета държава и международни организации, за които е решила, че осигуряват или че вече не осигуряват адекватно ниво на защита.

9. Решенията, приети от Комисията въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени с решение на Комисията, прието в съответствие с параграфи 3 или 5 от настоящия член.

Член 49

Дерогации в особени случаи

1. При липса на решение относно адекватното ниво на защита съгласно член 45, параграф 3 или на подходящи гаранции съгласно член 46, включително задължителни фирмени правила, предаване или съвкупност от предавания на лични данни на трета държава или международна организация се извършва само при едно от следните условия:

a)	субектът на данните изрично е дал съгласието си за предлаганото предаване на данни, след като е бил информиран за свързаните с предаването възможни рискове за субекта на данните поради липсата на решение относно адекватното ниво на защита и на подходящи гаранции;

б)	предаването е необходимо за изпълнението на договор между субекта на данните и администратора или за изпълнението на преддоговорни мерки, взети по искане на субекта на данните;

в)	предаването е необходимо за сключването или изпълнението на договор, сключен в интерес на субекта на данните между администратора и друго физическо или юридическо лице;

г)	предаването е необходимо поради важни причини от обществен интерес;

д)	предаването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции;

е)	предаването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на други лица, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие;

ж)

предаването се извършва от регистър, която съгласно правото на Съюза или правото на държавите членки е предназначена да предоставя информация на обществеността и е достъпна за справка от обществеността по принцип или от всяко лице, което може да докаже, че има законен интерес за това, но само доколкото условията за справка, установени в правото на Съюза или правото на държавите членки, са изпълнени в конкретния случай.

Когато предаването не може да се основава на разпоредба на членове 45 или 46, включително разпоредби относно задължителни фирмени правила, и не е приложима нито една от дерогациите в особени случаи, посочени в първата алинея на настоящия параграф, предаването на данни на трета държава или международна организация може да се извършва само ако предаването не е повторяемо, засяга само ограничен брой субекти на данни, необходимо е за целите на неоспоримите законни интереси, преследвани от администратора, над които не стоят интересите или правата и свободите на субекта на данни и администраторът е оценил всички обстоятелства, свързани с предаването на данните, и въз основа на тази оценка е предоставил подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни. Администраторът уведомява надзорния орган за предаването на данни. В допълнение към предоставянето на информацията, посочена в членове 13 и 14, администраторът информира субекта на данни за предаването, както и за преследваните неоспоримите законни интереси.

2. Предаването съгласно параграф 1, първа алинея, буква ж) не трябва да включва всички лични данни или всички категории лични данни, съдържащи се в регистъра. Когато регистърът е предназначен за справка от лица, които имат законен интерес, предаването се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите.

3. Параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) и параграф 1, втора алинея не се прилагат за дейности, извършвани от публичните органи при упражняването на техните публични правомощия.

4. Общественият интерес, посочен в параграф 1, първа алинея, буква г) се признава в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

5. При липсата на решение относно адекватното ниво на защита, правото на Съюза или правото на държава членка може, по важни причини от обществен интерес, изрично да определи ограничения за предаването на специални категории данни на трета държава или международна организация. Държавите членки съобщават тези разпоредби на Комисията.

6. Администраторът или обработващият лични данни документира оценката, както и подходящите гаранции по параграф 1, втора алинея от настоящия член в регистрите, посочени в член 30.

Член 58

Правомощия

1. Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия за разследване:

a)	да разпорежда на администратора и на обработващия лични данни и, когато е приложимо — на представителя на администратора или на обработващия лични данни, да предоставят всяка информация, която той поиска за изпълнението на своите задачи;

б)	да провежда разследвания под формата на одити във връзка със защитата на данните;

в)	да извършва преглед на сертификатите, издадени в съответствие с член 42, параграф 7;

г)	да уведомява администратора или обработващия лични данни за предполагаемо нарушение на настоящия регламент;

д)	да получава от администратора и обработващия лични данни достъп до всички лични данни и до цялата информация, от която се нуждае за изпълнението на своите задачи;

е)	да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка.

2. Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия:

a)	да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на настоящия регламент;

б)	да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент;

в)	да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент;

г)	да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок;

д)	да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни;

е)	да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;

ж)	да разпорежда коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно член 17, параграф 2 и член 19;

з)	да отнема сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат, издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват;

и)	да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;

й)	да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация;

3. Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия да дава разрешения и становища:

a)	да дава становища на администратора в съответствие с процедурата по предварителна консултация, посочена в член 36;

б)	да издава по собствена инициатива или при поискване становища до националния парламент, правителството на държавата членка или, в съответствие с правото на държавата членка — до други институции и органи, както и до обществеността по всякакви въпроси, свързани със защитата на лични данни;

в)	да дава разрешение за обработването, посочено в член 36, параграф 5, ако съгласно правото на държавата членка се изисква такова предварително разрешение;

г)	да дава становища и да одобрява проекти на кодекси за поведение съгласно член 40, параграф 5;

д)	да акредитира сертифициращи органи съгласно член 43;

е)	да издава сертификати и да одобрява критериите за сертифициране в съответствие с член 42, параграф 5;

ж)	да приема стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 28, параграф 8 и в член 46, параграф 2, буква г);

з)	да дава разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а);

и)	да дава разрешение за административните договорености, посочени в член 46, параграф 3, буква б);

й)	да одобрява задължителните фирмени правила съгласно член 47.

4. Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата.

5. Всяка държава членка урежда със закон нейният надзорен орган да има правомощието да довежда нарушенията на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и по целесъобразност да инициира или по друг начин да участва в съдебни производства, с цел осигуряване на изпълнението на настоящия регламент.

6. Всяка държава членка може да урежда със закон нейният надзорен орган да има допълнителни правомощия освен посочените в параграфи 1, 2 и 3. Упражняването на тези правомощия не нарушава ефективното действие на глава VII.

Член 60

Сътрудничество между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи

1. Водещият надзорен орган си сътрудничи с другите засегнати надзорни органи в съответствие с настоящия член и се стреми към постигането на консенсус. Водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи обменят всяка имаща отношение информация помежду си.

2. Водещият надзорен орган може да поиска по всяко време от другите засегнати надзорни органи да предоставят взаимопомощ съгласно член 61 и може да провежда съвместни операции съгласно член 62, по-специално за да извършва разследвания или да наблюдава изпълнението на мярка, засягаща администратор или обработващ лични данни, установен в друга държава членка.

3. Водещият надзорен орган незабавно предава информация за това на другите засегнати надзорни органи. Водещият надзорен орган незабавно представя на другите засегнати надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище и да вземе надлежно предвид вижданията им.

4. Ако някой от другите засегнати надзорни органи изрази относимо и обосновано възражение срещу проекта за решение в срок от четири седмици, след като е било поискано мнението му в съответствие с параграф 3 от настоящия член, водещият надзорен орган, в случай че не приема относимото и обосновано възражение или счита, че това възражение не е относимо или обосновано, отнася въпроса до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

5. Ако водещият надзорен орган възнамерява да приеме направено относимо и обосновано възражение, той изпраща на другите засегнати надзорни органи преработен проект за решението, за да получи тяхното становище. За този преработен проект на решението се следва процедурата, посочена в параграф 4, за срок от две седмици.

6. Когато нито един от другите засегнати органи не е възразил срещу проекта на решение, представен от водещия надзорен орган в посочения в параграфи 4 и 5 срок, се счита, че водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи са съгласни с този проект на решение и са обвързани от него.

7. Водещият надзорен орган приема решението и уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни, според случая, и информира другите засегнати надзорни органи и Комитета за въпросното решение, като включва резюме на съответните факти и основания. Надзорният орган, до когото е била подадена жалбата, информира жалбоподателя за решението.

8. Чрез дерогация от параграф 7, когато дадена жалба е оставена без разглеждане или отхвърлена, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема решението и уведомява жалбоподателя за него, като информира и администратора

9. Когато водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи постигнат съгласие определени части от жалбата да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, а по други части от тази жалба да се предприемат действия, за всяка от тези части се приема отделно решение. Водещият надзорен орган приема решението относно частта, за която се предприемат действия във връзка с администратора, уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка и информира жалбоподателя за това, а надзорният орган по жалбата приема решението относно частта, с която е свързано оставянето без разглеждане или отхвърлянето на тази жалба, уведомява за него жалбоподателя и информира за това администратора или обработващия лични данни.

10. След като е бил уведомен за решението на водещия надзорен орган съгласно параграфи 7 и 9, администраторът или обработващият лични данни взема необходимите мерки, за да осигури съответствие с решението по отношение на дейностите по обработването на всички места, на които е установен в Съюза. Администраторът или обработващият лични данни уведомява водещия надзорен орган за мерките, взети с цел осигуряване на съответствие с решението, а водещият орган информира другите засегнати надзорни органи.

11. Когато при изключителни обстоятелства засегнат надзорен орган има основания да счита, че са необходими спешни действия, за да се защитят интересите на субекти на данни, се прилага процедурата по спешност по член 66.

12. Водещият надзорен орган и другите засегнати надзорни органи си предават информацията, изисквана съгласно настоящия член, по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

Член 61

Взаимопомощ

1. Надзорните органи си предоставят взаимно значима информация и помощ, за да изпълняват и прилагат настоящия регламент по съгласуван начин, и въвеждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта обхваща по-специално искания за информация и мерки за надзор, например искания за предоставяне на предварителни разрешения или провеждане на предварителни консултации, проверки и разследвания.

2. Всеки надзорен орган предприема всички подходящи мерки, които са необходими, за да се отговори на искането на друг надзорен орган без ненужно забавяне и не по-късно от един месец след получаване на искането. Такива мерки могат да включват, по-специално, предаване на значима информация относно хода на дадено разследване.

3. Исканията за помощ съдържат цялата необходима информация, включително целта на искането и причините за него. Обменената информация се използва единствено за целите, за които е поискана.

4. Надзорен орган, до който е отправено искане, няма право да откаже да го изпълни, освен ако:

a)	не е компетентен относно предмета на искането или мерките, които се изисква да изпълни; или

б)	удовлетворяването на искането би било в нарушение на настоящия регламент или правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо надзорния орган, до който е отправено искането.

5. Надзорният орган, до който е отправено искането, информира искащия надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка на предприетите мерки в отговор на искането. Надзорният орган, до който е отправено искането, излага мотивите си в случай на отказ да изпълни искането по силата на параграф 4.

6. Надзорните органи, до които са отправени искания, по правило предоставят информацията, поискана от други надзорни органи, по електронен път, като използват стандартизиран формат.

7. Надзорните органи, до които са отправени искания, не събират такси за действията, които са предприели в отговор на искане за взаимопомощ. Надзорните органи могат да постигнат съгласие с други надзорни органи относно правила за предоставяне на обезщетение един на друг за конкретни разходи, свързани с предоставянето на взаимопомощ при извънредни обстоятелства.

8. Когато в рамките на един месец от получаване на искането на друг надзорен орган надзорният орган не предостави информацията, посочена в параграф 5 от настоящия член, искащият надзорен орган може да приеме временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55, параграф 1. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

9. Комисията може посредством актове за изпълнение да определи формата и процедурите за взаимопомощ по настоящия член, както и договореностите за обмена на информация по електронен път между надзорните органи и между надзорните органи и Комитета, и по-специално стандартизирания формат, посочен в параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

Член 65

Разрешаване на спорове от Комитета

1. С цел да осигури правилно и последователно прилагане на настоящия регламент в отделните случаи, Комитетът приема решение със задължителен характер в следните случаи:

когато в случаи по член 60, параграф 4 засегнат надзорен орган е повдигнал относимо и обосновано възражение срещу проект за решение на водещия орган или водещият орган е отхвърлил възражението като неотносимо или необосновано. Решението със задължителен характер се отнася за всички въпроси, които са предмет на относимото и обосновано възражение, особено когато има нарушение на настоящия регламент;

б)	когато има противоречиви виждания за това кой от засегнатите надзорни органи е компетентен за основното място на установяване;

в)	когато компетентният надзорен орган не е поискал становището на Комитета в случаите, посочени в член 64, параграф 1, или не се е съобразил със становището на Комитета, дадено по член 564. В този случай всеки засегнат надзорен орган или Комисията може да отнесе въпроса до Комитета.

2. Посоченото в параграф 1 решение се приема в срок от един месец от отнасянето на въпроса от мнозинство от две трети от членовете на Комитета. Посоченият срок може да бъде удължен с още един месец с оглед на сложността на въпроса. Решението по параграф 1 е обосновано, адресирано е до водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи и е със задължителен характер за тях.

3. Когато Комитетът не е бил в състояние да приеме решение в срока, посочен в параграф 2, той приема решението си в срок от две седмици от изтичането на втория месец, споменат в параграф 2, с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Когато членовете на Комитета са разделени поравно на две, решението се приема с решаващия глас на председателя.

4. Засегнатите надзорни органи не приемат решение по отнесения до Комитета въпрос съгласно параграф 1 в рамките на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3.

5. Председателят на Комитета уведомява без ненужно забавяне засегнатите надзорни органи за решението, посочено в параграф 1. Той уведомява и Комисията за него. Решението се публикува на уебсайта на Комитета без забавяне след като надзорният орган е уведомил за окончателното си решение, посочено в параграф 6.

6. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема окончателното си решение въз основа на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, без ненужно забавяне и най-късно един месец след като Комитетът е уведомил за решението си. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, информира Комитета за датата, на която администраторът или обработващият лични данни и субектът на данни са били уведомени за неговото окончателно решение. Окончателното решение на засегнатите надзорни органи се приема по реда на член 60, параграфи 7, 8 и 9. Окончателното решение се позовава на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и в него се уточнява, че посоченото в посочения параграф решение ще бъде публикувано на уебсайта на Комитета в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Към окончателното решение се прилага решението, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 83

Общи условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“

1. Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи:

a)	естеството, тежестта и продължителността на нарушението, като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;

б)	дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;

в)	действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;

г)	степента на отговорност на администратора или обработващия лични данни като се вземат предвид технически и организационни мерки, въведени от тях в съответствие с членове 25 и 32;

д)	евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или обработващия лични данни;

е)	степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;

ж)	категориите лични данни, засегнати от нарушението;

з)	начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, по-специално дали и до каква степен администраторът или обработващият лични данни е уведомил за нарушението;

и)	когато на засегнатия администратор или обработващ лични данни преди са налагани мерки, посочени в член 58, параграф 2, във връзка със същия предмет на обработването, дали посочените мерки са спазени;

й)	придържането към одобрени кодекси на поведение съгласно член 40 или одобрени механизми за сертифициране съгласно член 42; и

к)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, като пряко или косвено реализирани финансови ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението.

3. Ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4. Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	задълженията на администратора и обработващия лични данни съгласно членове 8, 11, 25—39 и 42 и 43;

б)	задълженията на сертифициращия орган съгласно членове 42 и 43;

в)	задълженията на органа за наблюдение съгласно член 41, параграф 4.

5. Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9;

б)	правата на субектите на данни съгласно членове 12—22;

в)	предаването на лични данни на получател в трета държава или международна организация съгласно членове 44—49;

г)	всички задължения, произтичащи от правото на държавите членки, приети съгласно глава IX;

д)	неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1.

6. Неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

7. Без да се засягат корективните правомощия на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

8. Упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

9. Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че глобата да се инициира от компетентния назорен орган и да се налага от компетентните национални съдилища, като в същото време се гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от надзорните органи. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Посочените държави членки уведомяват Комисията за разпоредбите в правото си, които примат съгласно настоящия параграф, най-късно до 25 май 2018 г., и я уведомяват незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат.

Член 84

Санкции

1. Държавите членки определят правила за други санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент по-специално за нарушения, които не подлежат на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение.

ГЛАВА IX

Разпоредби, свързани с особени ситуации на обработване

Член 99

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Прилага се от 25 май 2018 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 27 април 2016 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

J.A. HENNIS-PLASSCHAERT

(1) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 90.

(2) ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 127.

(3) Позиция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 8 април 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 14 април 2016 г.

(4) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(5) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (C(2003) 1422) (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(6) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(7) Директива (EС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (вж. страница 89 от настоящия брой на Официален вестник).

(8) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(9) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(10) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(11) Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70).

(12) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(14) Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90).

(15) Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

(16) Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(17) ОВ C 192, 30.6.2012 г., стр. 7.

(18) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(19) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(20) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(21) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).

whereas

(4) Обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Настоящият регламент е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата, както са залегнали в Договорите, и по-специално зачитането на личния и семейния живот, дома и комуникациите, защитата на личните данни, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията, свободата на стопанската инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и културното, религиозното и езиковото многообразие.

- = -

(10) За да се гарантира последователно и високо ниво на защита на физическите лица, както и за да се премахнат препятствията пред движението на лични данни в Съюза, нивото на защита на правата и свободите на физическите лица във връзка с обработването на такива данни следва да бъде равностойно във всички държави членки. Следва да се гарантира последователно и еднородно прилагане в рамките на Съюза на правилата за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. По отношение на обработването на лични данни, необходимо за спазване на правно задължение, за изпълнение на задача от обществен интерес или при упражняване на официалните правомощия, предоставени на администратора на лични данни, на държавите членки следва да се позволи да запазят или да въведат национални разпоредби, които да уточняват по-нататък реда за прилагане на правилата на настоящия регламент. Наред с общите и хоризонтални актове относно защитата на данните, с които се прилага Директива 95/46/EО, държавите членки имат и специално секторно законодателство в области, които се нуждаят от по-специфични разпоредби. Настоящият регламент оставя и известна свобода на действие на държавите членки да конкретизират съдържащите се в него правила, включително по отношение на обработването на специални категории лични данни („чувствителни данни“). В този смисъл настоящият регламент не изключва право на държавите членки, което определя обстоятелствата за специални случаи на обработване, включително по-точно определяне на условията, при които обработването на лични данни е законосъобразно.

- = -

(13) За да се гарантира съгласувано ниво на защита на физическите лица в целия Съюз и да се попречи на различията да възпрепятстват свободното движение на лични данни в рамките на вътрешния пазар, е необходим регламент, който да осигурява правна сигурност и прозрачност за икономическите оператори, включително за микропредприятията и малките и средните предприятия, и да предоставя на физическите лица във всички държави членки еднакви по степен законно приложими права и задължения и отговорности за администраторите и обработващите лични данни, както и да осигури последователно наблюдение на обработването на лични данни, еквивалентни санкции във всички държави членки и ефективно сътрудничество между надзорните органи на различните държави членки. За доброто функциониране на вътрешния пазар е необходимо свободното движение на лични данни в рамките на Съюза да не се ограничава, нито забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. За да се отчете особеното положение на микропредприятията и малките и средните предприятия, в настоящия регламент е включена дерогация за организации с по-малко от 250 служители по отношение на воденето на регистър. Освен това, институциите и органите на Съюза, както и държавите членки и техните надзорни органи се приканват да вземат предвид специфичните нужди на микропредприятията и малките и средните предприятия при прилагането на настоящия регламент. Разбирането на понятието за микропредприятия и малки и средни предприятия следва да се основава на член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (5).

- = -

(26) Принципите за защита на данните следва да се прилагат по отношение на всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. Личните данни, които са били подложени на псевдонимизация, които могат да бъдат свързани с дадено физическо лице чрез използването на допълнителна информация, следва да се считат за информация, отнасяща се до физическо лице, което може да бъде идентифицирано. За да се определи дали дадено физическо лице може да бъде идентифицирано, следва да се вземат предвид всички средства, като например подбирането на лица за извършване на проверка, с които е най-вероятно да си послужи администраторът или друго лице, за да идентифицира пряко или непряко даденото физическо лице. За да се установи дали има достатъчна вероятност дадени средства да бъдат използвани за идентифициране на физическото лице, следва да се вземат предвид всички обективни фактори, като разходите и количеството време, необходими за идентифицирането, като се отчитат наличните към момента на обработване на данните технологии и технологичните развития. Поради това принципите на защита на данните не следва да се прилагат по отношение на анонимна информация, т.е. информация, която не е свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице, или по отношение на лични данни, които са анонимизирани по такъв начин, че субектът на данните да не може или вече не може да бъде идентифициран. Ето защо настоящият регламент не се отнася за обработването на такава анонимна информация, включително за статистически или изследователски цели.

- = -

(32) Съгласие следва да се дава чрез ясно утвърдителен акт, с който да се изразява свободно дадено, конкретно, информирано и недвусмислено заявление за съгласие от страна на субекта на данни за обработване на свързани с него лични данни, например чрез писмена декларация, включително по електронен път, или устна декларация. Това може да включва отбелязване с отметка в поле при посещението на уебсайт в интернет, избиране на технически настройки за услуги на информационното общество или друго заявление или поведение, което ясно показва, че субектът на данни е съгласен с предложеното обработване на неговите лични данни. Поради това мълчанието, предварително отметнатите полета или липсата на действие не следва да представляват съгласие. Съгласието следва да обхваща всички дейности по обработване, извършени за една и съща цел или цели. Когато обработването преследва повече цели, за всички тях следва да бъде дадено съгласие. Ако съгласието на субекта на данни трябва да се даде след искане по електронен път, искането трябва да е ясно, сбито и да не нарушава излишно използването на услугата, за която се предвижда.

- = -

(35) Личните данни за здравословното състояние следва да обхващат всички данни, свързани със здравословното състояние на субекта на данните, които разкриват информация за физическото или психическото здравословно състояние на субекта на данните в миналото, настоящето или бъдещето. Това включва информация относно физическото лице, събрана в хода на регистрацията за здравни услуги или тяхното предоставяне, както е посочено в Директива 2011/24/EС на Европейския парламент и на Съвета (9), на същото физическо лице; номер, символ или характеристика, определени за дадено физическо лице с цел уникалното му идентифициране за здравни цели; информация, получена в резултат от изследването или прегледа на част от тялото или на телесно вещество, включително от генетични данни и биологични проби; и всякаква информация, например за заболяване, увреждане, риск от заболяване, медицинска история, клинично лечение или физиологично или биомедицинско състояние на субекта на данните, независимо от източника на информация, като например лекар или друг медицински специалист, болница, медицинско изделие или ин витро диагностично изследване.

- = -

(36) Основното място на установяване на администратор на данни в Съюза следва да бъде мястото в Съюза, където се намира централното му управление в Съюза, освен ако решенията относно целите и средствата за обработването на лични данни не се вземат на друго място на установяване на администратора на данни в Съюза, в който случай това друго място на установяване следва да се счита за основното място на установяване. Основното място на установяване на администратор в Съюза следва да се определя съгласно обективни критерии и следва да означава ефективното и действително упражняване на управленски дейности, определящи основните решения по отношение на целите и средствата за обработване на данни по силата на стабилни договорености. Този критерий не следва да зависи от това дали обработването на лични данни се извършва на това място. Наличието и употребата на технически средства и технологии за обработване на лични данни или дейностите по обработване не представляват сами по себе си основно място на установяване и следователно не са определящи критерии за понятието „основно място на установяване“. Основното място на установяване на обработващия лични данни следва да бъде мястото, където се намира централното му управление в Съюза, а ако няма централно управление в Съюза, мястото в Съюза, където се осъществяват основните дейности по обработването. В случаи, когато участват и администратор, и обработващ лични данни, компетентният водещ надзорен орган следва да остане надзорният орган на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на администратора, а надзорният орган на обработващия лични данни следва да се счита за засегнат надзорен орган и този надзорен орган следва да участва в процедурата за сътрудничество, предвидена в настоящия регламент. При всички положения надзорните органи на държавата членка или държавите членки, където е установен обработващият лични данни, не следва да се считат за засегнати надзорни органи, когато проектът за решение засяга единствено администратора. Когато обработването се извършва от група предприятия, основното място на установяване на контролиращото предприятие следва да се счита за основно място на установяване на групата предприятия, с изключение на случаите, в които целите и средствата на обработването на данни се определят от друго предприятие.

- = -

(39) Всяко обработване на лични данни следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. За физическите лица следва да е прозрачно по какъв начин отнасящи се до тях лични данни се събират, използват, консултират или обработват по друг начин, както и в какъв обхват се извършва или ще се извършва обработването на данните. Принципът на прозрачност изисква всяка информация и комуникация във връзка с обработването на тези лични данни да бъде лесно достъпна и разбираема и да се използват ясни и недвусмислени формулировки. Този принципа се отнася в особена степен за информацията, която получават субектите на данни за самоличността на администратора и целите на обработването, и за допълнителната информация, гарантираща добросъвестно и прозрачно обработване на данните по отношение на засегнатите физически лица и тяхното право да получат потвърждение и уведомление за съдържанието на свързани с тях лични данни, които се обработват. Физическите лица следва да бъдат информирани за рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни, и за начините, по които да упражняват правата си по отношение на обработването. По-специално, конкретните цели, за които се обработват лични данни, следва да бъдат ясни и законни и определени към момента на събирането на личните данни. Личните данни следва да са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото за целите, за които се обработват. Това налага по-специално да се гарантира, че срокът, за който личните данни се съхраняват, е ограничен до строг минимум. Личните данни следва да се обработват, единствено ако целта на обработването не може да бъде постигната в достатъчна степен с други средства. С цел да се гарантира, че срокът на съхранение на личните данни не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Следва да бъдат предприети всички разумни мерки, за да се гарантира, че неточните лични данни се коригират или заличават. Личните данни следва да се обработват по начин, който гарантира подходяща степен на сигурност и поверителност на личните данни, включително за предотвратяване на непозволен достъп до лични данни и до оборудване за тяхното обработване или за предотвратяване на използването им.

- = -

(43) За да се гарантира, че е дадено свободно, съгласието не следва да представлява валидно правно основание за обработването на лични данни в конкретна ситуация, когато е налице очевидна неравнопоставеност между субекта на данните и администратора, по-специално когато администраторът е публичен орган, поради което изглежда малко вероятно съгласието да е дадено свободно при всички обстоятелства на конкретната ситуация. Смята се, че съгласието не е дадено свободно, ако не се предоставя възможност да бъде дадено отделно съгласие за различните операции по обработване на лични данни, макар и да е подходящо в конкретния случай, или ако изпълнението на даден договор, включително предоставянето на услуга, се поставя в зависимост от даването на съгласие, въпреки че това съгласие не е необходимо за изпълнението.

- = -

(47) Законните интереси на даден администратор, включително на администратор, пред когото може да бъдат разкрити лични данни, или на трета страна могат да предоставят правно основание за обработването, при условие че интересите или основните права и свободи на съответния субект на данни нямат преимущество, като се вземат предвид основателните очаквания на субектите на данни въз основа на техните взаимоотношения с администратора.Такъв законен интерес може да е налице, когато например между субекта на данни и администратора на лични данни съществува съответното определено взаимоотношение, например когато субектът на данни е клиент или подчинен на администратора на лични данни. При всички случаи, за установяването на законен интерес би била необходима внимателна преценка, включително дали субектът на данни може по времето и в контекста на събирането на данни основателно да очаква, че може да се осъществи обработване на личните данни за тази цел. Интересите и основните права на субекта на данни биха могли по-конкретно да имат преимущество пред интереса на администратора, когато личните данни се обработват при обстоятелства, при които субектите на данни основателно не очакват по-нататъшна обработка. Като се има предвид, че е задължение на законодателя да уреди със закон правното основание за обработването на лични данни от публичните органи, това правно основание не следва да се прилага спрямо обработването на данни от публичните органи при изпълнението на техните задачи. Обработването на лични данни, строго необходимо за целите на предотвратяването на измами, също представлява законен интерес на съответния администратор на данни. Обработването на лични данни за целите на директния маркетинг може да се разглежда като осъществявано поради законен интерес.

- = -

(50) Обработването на лични данни за цели, различни от тези, за които първоначално са събрани личните данни, следва да бъде разрешено единствено когато обработването е съвместимо с целите, за които първоначално са събрани личните данни. В такъв случай не се изисква отделно правно основание, различно от това, с което е било разрешено събирането на личните данни. Ако обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора на лични данни, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да бъдат определени и уточнени задачите и целите, за които по-нататъшното обработване следва да се счита за съвместимо и законосъобразно. По-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес,за целите на научни или исторически изследвания, или за статистически цели следва да се разглежда като съвместими законосъобразни операции по обработване. Правното основание, предвидено от правото на Съюза или правото на държава членка за обработване на лични данни, може да предостави и правно основание за по-нататъшно обработване. За да установи дали дадена цел на по-нататъшно обработване е съвместима с целта, за която първоначално са събрани личните данни, администраторът на лични данни, след като е спазил всички изисквания относно законосъобразността на първоначалното обработване, следва да отчете, inter alia,, всички връзки между тези цели и целите на предвиденото по-нататъшно обработване, в какъв контекст са събрани личните данни, по-специално основателните очаквания на субектите на данните въз основа на техните взаимоотношения с администратора по отношение на по-нататъшно използване на личните данни, естеството им, последствията от предвиденото по-нататъшно обработване на данни за субектите на данни и наличието на подходящи гаранции при операциите по първоначалното и предвиденото по-нататъшно обработване.

- = -

(54) Обработването на специални категории лични данни може да е необходимо по съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, без съгласието на субекта на данните. Такова обработване следва да бъде предмет на подходящи и конкретни мерки с оглед защита на правата и свободите на физическите лица. В този контекст понятието „обществено здраве“ следва да се тълкува по смисъла на Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета (11) и означава всички елементи, свързани със здравето, а именно здравословно състояние, включително заболеваемост и инвалидност, решаващи фактори, които оказват влияние върху това здравословно състояние, потребности от здравно обслужване, средства, отделени за здравно обслужване, предоставяне на здравни грижи и всеобщ достъп до тях, разходи и финансиране на здравното обслужване, както и причини за смъртност. Такова обработване на данни за здравето по съображения от обществен интерес не следва да води до обработването на лични данни за други цели от трети страни като работодатели или застрахователни дружества и банки.

- = -

(64) Администраторът следва да използва всички разумни мерки за проверка на самоличността на субекта на данни, който иска достъп, по-специално по отношение на онлайн услугите и онлайн идентификаторите. Администраторът не следва да запазва лични данни с единствената цел да може да реагира на евентуални искания.

- = -

(87) Следва да се установи дали са били приложени всички подходящи мерки за технологична защита и организационни мерки, за да се определи незабавно дали е налице нарушение на лични данни и своевременно да се информират надзорният орган и субектът на данни. Фактът, че уведомлението е направено без ненужно забавяне следва да бъде установен, като се отчитат по-конкретно естеството и тежестта на нарушението на личните данни и последиците и неблагоприятното въздействие от него върху субекта на данни. Такова уведомление може да доведе до намесата на надзорния орган в съответствие със задачите и правомощията, които са му предоставени с настоящия регламент.

- = -

(106) Комисията следва да наблюдава изпълнението на решенията относно нивото на защита в дадена трета държава, територия или конкретен сектор в трета държава, или в международна организация, и да наблюдава изпълнението на решения, приети въз основа на член 25, параграф 6 или член 26, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО. В решенията си относно адекватното ниво на защита Комисията следва да предвиди механизъм за периодичен преглед на тяхното изпълнение. Този периодичен преглед следва да се извършва в консултация с въпросната трета държава или международна организация и да отчита всички съответни развития в третата държава или международната организация. За целите на наблюдението и извършването на периодичните прегледи Комисията следва да вземе предвид становищата и констатациите на Европейския парламент и на Съвета, както и на други релевантни органи и източници. Комисията следва да направи оценка в рамките на разумен срок на изпълнението на посочените решения и да докладва на Европейския парламент и на Съвета за всякакви отнасящи се до тази оценка констатации на Комитета по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и Съвета (12), съгласно установеното в настоящия регламент.

- = -

(110) Дадена група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, следва да може да използва одобрени задължителни фирмени правила за своите международни предавания на данни от Съюза до организации в същата група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, при условие че такива фирмени правила включват всички основни принципи и приложими права, за да се осигурят подходящи гаранции за предаването или категориите предавания на лични данни.

- = -

(111) Следва да се предвиди възможността да се предават данни при определени обстоятелства, когато субектът на данните е дал изричното си съгласие, когато предаването засяга отделни случаи и е необходимо във връзка с договор или правна претенция, независимо от това дали е в рамките на съдебна, административна или друга извънсъдебна процедура, включително процедура пред регулаторни органи. Следва да се предвиди и възможността да се предават данни, когато това се налага поради важни съображения от обществен интерес, предвидени в правото на Съюза или правото на държава членка, или когато предаването се извършва от регистър, създаден със закон и предназначен за справки от обществеността или от лица, които имат законен интерес. В този случай предаването не следва да включва всички лични данни или цели категории данни, съдържащи се в регистъра, а когато регистърът е предназначен за справка от лица, които имат законен интерес, предаването следва да се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите, като се вземат изцяло под внимание интересите и основните права на субекта на данните.

- = -

(113) Предаване на данни, което може да се окачестви като неповтарящо се и засягащо само ограничен брой субекти на данни, също може да бъде възможно за целите на неоспоримите законни интереси на администратора, когато пред тези интереси нямат преимущество интересите или правата и свободите на субекта на данни и когато администраторът е оценил всички обстоятелства около предаването на данните. Администраторът следва да обръща специално внимание на естеството на личните данни, целта и продължителността на предлаганата операция или операции по обработването им, както и на положението в държавата на произход, третата държава и държавата на крайното местоназначение на данните и следва да осигури подходящи гаранции за защита на основните права и свободи на физическите лица при обработването на техните лични данни. Такова предаване на данни следва да бъде възможно само в остатъчни случаи, при които не е приложимо нито едно от останалите основания за предаване. За целите на научни или исторически изследвания или за статистически цели следва да се вземат предвид основателните очаквания на обществото за повишаване на познанието. Администраторът следва да уведомява надзорния орган и субекта на данните за предаването на данни.

- = -

(143) Всяко физическо или юридическо лице има правото да внася иск за отмяна на решения на Комитета пред Съда при условията, предвидени в член 263 от ДФЕС. Като адресати на тези решения, засегнатите надзорни органи, които желаят да ги оспорят, трябва да внесат иск в срок от два месеца от датата, на която са били уведомени за тях, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Когато решенията на Комитета засягат пряко и лично администратора, обработващия личните данни или жалбоподателя, те могат да внесат иск за отмяна на тези решения в срок от два месеца от публикуването им на уебсайта на Комитета, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Без да се засяга това право по член 263 от ДФЕС, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице. Подобно решение се отнася по-специално за упражняването на правомощията за разследване, даване на разрешение и корективните правомощия на надзорния орган или оставянето без разглеждане или отхвърлянето на жалби. Същевременно правото на ефективни правни средства на защита не обхваща мерки, взети от надзорните органи, които не са с правно задължителен характер, като становища или консултации, предоставени от надзорния орган. Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка. Тези съдилища следва да разполагат с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор.

- = -

(146) Администраторът или обработващият лични данни следва да обезщетят всички вреди, които дадено лице може да претърпи в резултат на обработване на данни, което нарушава настоящия регламент. Администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Понятието „вреда“ следва да се тълкува в по-широк смисъл в контекста на съдебната практика на Съда по начин, който отразява напълно целите на настоящия регламент. Това не засяга евентуални искове за вреди, произтичащи от нарушаване на други правила на правото на Съюза или правото на държава членка. Обработване на данни, което нарушава настоящия регламент, включва и обработване, което нарушава делегираните актове и актовете за изпълнение, приети в съответствие с настоящия регламент, и правото на държава членка, конкретизиращо правилата на настоящия регламент. Субектите на данни следва да получат пълно и действително обезщетение за претърпените от тях вреди. Когато администраторите или обработващите лични данни участват в едно и също обработване на данни, всеки администратор или обработващ лични данни следва да носи отговорност за цялата вреда. Когато обаче те са обединени в едно съдебно производство, в съответствие с правото на държава членка, обезщетението може да се разпределели съобразно отговорността на всеки администратор или обработващ лични данни за причинената от обработването вреда, при условие че на претърпелия вреда субект на данни бъде осигурено пълно и действително обезщетение. Всеки администратор или обработващ лични данни, който е изплатил пълно обезщетение, може впоследствие да предяви регресен иск срещу другите администратори или обработващи лични данни, участвали в същото обработване.

- = -

(150) С цел да се засилят и хармонизират административните наказания за нарушения на настоящия регламент, всеки надзорен орган следва да има правомощието да налага административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. В настоящия регламент следва да се посочат нарушенията и максималният размер и критериите за определяне на съответните административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, които следва да се определят от компетентния надзорен орган във всеки отделен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с конкретната ситуация, по-специално при надлежно отчитане на естеството, тежестта и продължителността на нарушението и на последиците от него, както и на мерките, предприети, за да се гарантира спазване на задълженията по настоящия регламент и за да се предотвратят или смекчат последиците от нарушението. Когато имуществената санкция се налага на предприятие, понятието „предприятие“ следва да се разбира като предприятие в съответствие с членове 101 и 102 от ДФЕС за тези цели. При налагане на административни наказания „глоба“ и „имуществена санкция“ на лица, които не са предприятие, надзорният орган следва да има предвид общото равнище на доход в съответната държава членка, както и икономическото състояние на лицето, за да определи подходящия размер на глобата. Механизмът за съгласуваност може да се използва също за утвърждаването на съгласувано прилагане на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. Държавите членки следва да определят дали и до каква степен публичните органи следва да подлежат на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. Налагането на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ или отправянето на предупреждение не засяга упражняването на други правомощия на надзорните органи или прилагането на други санкции по настоящия регламент.

- = -

(151) Правните системи на Дания и Естония не позволяват налагането на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, посочени в настоящия регламент. Правилата относно административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ могат да се прилагат по такъв начин, че в Дания глобата или имуществената санкция да се налага от компетентни национални съдилища като наказание, а в Естония глобата или имуществената санкция да се налага от надзорния орган в рамките на процедура за нарушение, при условие че това прилагане на правилата в посочените държави членки има ефект, равностоен на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от надзорни органи. Поради това компетентните национални съдилища следва да вземат под внимание препоръката на надзорния орган, иницииращ глобата или имуществената санкция. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

- = -

(154) Настоящият регламент дава възможност при прилагането му да се взема предвид принципът на публичен достъп до официални документи. Публичният достъп до официални документи може да се счита, че е в обществен интерес. Личните данни в документи, съхранявани от публичен орган или публична структура, следва да могат да бъдат разкрити от този орган или структура, ако правото на Съюза или правото на държава членка, чийто субект е публичният орган или публичната структура, предвижда това. Такова законодателство следва да съвместява публичния достъп до официални документи и повторната употреба на информацията в обществения сектор с правото на защита на личните данни и поради това може да осигури необходимото съгласуване с правото на защита на личните данни съгласно настоящия регламент. Във връзка с това позоваването на публични органи и структури следва да включва всички органи или други структури, обхванати от правото на държавата членка относно публичния достъп до документи. Директива 2003/98/EО на Европейския парламент и на Съвета (14) оставя непроменено и по никакъв начин не засяга нивото на защита на физическите лица що се отнася до обработката на лични данни съгласно разпоредбите на Съюза и на националното право и по-специално не променя задълженията и правата, установени в настоящия регламент. По-специално, посочената директива не следва да се прилага за документи, достъпът до които е изключен или ограничен по силата на режимите за достъп на основание защита на личните данни, както и за части от документи, достъпни по силата на тези режими и съдържащи лични данни, чиято повторна употреба е определена от правото като несъвместима с правото за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни.

- = -

(173) Настоящият регламент следва да се прилага спрямо всички въпроси, свързани със защитата на основните права и свободи по отношение на обработването на лични данни, които не са предмет на специалните задължения със същата цел, установени с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18), включително задълженията на администратора и правата на физическите лица. За да се изясни връзката между настоящия регламент и Директива 2002/58/ЕО, директивата следва да бъде съответно изменена. След приемането на настоящия регламент Директива 2002/58/ЕО следва да се преразгледа, по-специално за гарантиране на съгласуваност с настоящия регламент.

- = -

dal 2004 diritto e informatica