search


interactive GDPR 2016/0679 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2016/0679 BG jump to: cercato: 'Ако' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


index Ако:


whereas Ако:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1049

 

Член 7

Условия за даване на съгласие

1.   Когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни.

2.   Ако съгласието на субекта на данните е дадено в рамките на писмена декларация, която се отнася и до други въпроси, искането за съгласие се представя по начин, който ясно да го отличава от другите въпроси, в разбираема и лесно достъпна форма, като използва ясен и прост език. Никоя част от такава декларация, която представлява нарушение на настоящия регламент не е обвързваща.

3.   Субектът на данни има правото да оттегли съгласието си по всяко време. Оттеглянето на съгласието не засяга законосъобразността на обработването, основано на дадено съгласие преди неговото оттегляне. Преди да даде съгласие, субектът на данни бива информиран за това. Оттеглянето на съгласие е също толкова лесно, колкото и даването му.

4.   Когато се прави оценка дали съгласието е било свободно изразено, се отчита най-вече дали, inter alia, изпълнението на даден договор, включително предоставянето на дадена услуга, е поставено в зависимост от съгласието за обработване на лични данни, което не е необходимо за изпълнението на този договор.

Член 8

Условия, приложими за съгласието на дете във връзка с услугите на информационното общество

1.   Когато се прилага член 6, параграф 1, буква а), във връзка с прякото предлагане на услуги на информационното общество на деца, обработването на данни на дете е законосъобразно, ако детето е поне на 16 години. Ако детето е под 16 години това обработване е законосъобразно само ако и доколкото такова съгласие е дадено или разрешено от носещия родителска отговорност за детето.

Държавите членки могат да предвидят в правото си по-ниска възраст за същите цели при условие че тази по-ниска възраст не е под 13 години.

2.   В такива случаи администраторът полага разумни усилия за удостоверяване, че съгласието е дадено или разрешено от носещия родителска отговорност за детето, като взема предвид наличната технология.

3.   Параграф 1 не засяга общото договорно право на държавите членки като разпоредбите относно действителността, сключването или последиците от даден договор по отношение на дете.

Член 11

Обработване, за което не се изисква идентифициране

1.   Ако целите, за които администратор обработва лични данни, не изискват или вече не изискват идентифициране на субекта на данните от администратора, администраторът не е задължен да поддържа, да се сдобие или да обработи допълнителна информация, за да идентифицира субекта на данни с единствената цел да бъде спазен настоящият регламент.

2.   Когато в случаи, посочени в параграф 1 от настоящия член, администраторът може да докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данни, администраторът уведомява съответно субекта на данни, ако това е възможно. В такива случаи членове 15—20 не се прилагат, освен когато субектът на данни, с цел да упражни правата си по тези членове, предостави допълнителна информация, позволяваща неговото идентифициране.

ГЛАВА III

Права на субекта на данни

Раздел 1

Прозрачност и условия

Член 12

Прозрачна информация, комуникация и условия за упражняването на правата на субекта на данни

1.   Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства.

2.   Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните.

3.   Администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

4.   Ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.

5.   Информацията по членове 13 и 14 и всяка комуникация и действия по членове 15—22 и член 34 се предоставят безплатно. Когато исканията на субект на данни са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може или:

а)

да наложи разумна такса, като взема предвид административните разходи за предоставяне на информацията или комуникацията или предприемането на исканите действия, или

б)

да откаже да предприеме действия по искането.

Администраторът носи тежестта на доказване на явно неоснователния или прекомерен характер на искането.

6.   Без да се засягат разпоредбите на член 11, когато администраторът има основателни опасения във връзка със самоличността на физическото лице, което подава искане по членове 15—21, администраторът може да поиска предоставянето на допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните.

7.   Информацията, която трябва да се предостави на субектите на данни съгласно членове 13 и 14, може да бъде предоставена в комбинация със стандартизирани икони, чрез което по лесно видим, разбираем и ясно четим начин да се представи смислен преглед на планираното обработване. Ако иконите се представят в електронен вид, те трябва да бъдат машинночитаеми.

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел определяне на информацията, която да бъде представена под формата на икони, и на процедурите за предоставяне на стандартизирани икони.

Раздел 2

Информация и достъп до лични данни

Член 34

Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни

1.   Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът, без ненужно забавяне, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни.

2.   В съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1 от настоящия член, на ясен и прост език се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се посочват най-малко информацията и мерките, посочени в член 33, параграф 3, букви б), в) и г).

3.   Посоченото в параграф 1 съобщение до субекта на данните не се изисква, ако някое от следните условия е изпълнено:

a)

администраторът е предприел подходящи технически и организационни мерки за защита и тези мерки са били приложени по отношение на личните данни, засегнати от нарушението на сигурността на личните данни, по-специално мерките, които правят личните данни неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях, като например криптиране;

б)

администраторът е взел впоследствие мерки, които гарантират, че вече няма вероятност да се материализира високият риск за правата и свободите на субектите на данни, посочен в параграф 1;

в)

то би довело до непропорционални усилия. В такъв случай се прави публично съобщение или се взема друга подобна мярка, така че субектите на данни да бъдат в еднаква степен ефективно информирани.

4.   Ако администраторът все още не е съобщил на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, надзорният орган може, след като отчете каква е вероятността нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск, да изиска от администратора да съобщи за нарушението или да реши, че е изпълнено някое от условията по параграф 3.

Раздел 3

Оценка на въздействието върху защитата на данните и предварителни консултации

Член 40

Кодекси за поведение

1.   Държавите членки, надзорните органи, Комитетът и Комисията насърчават изготвянето на кодекси за поведение, които имат за цел да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни сектори и конкретните нужди на микропредприятията, малките и средните предприятия.

2.   Сдруженията и други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да изготвят кодекси за поведение или да изменят или допълват такива кодекси с цел да бъде уточнено прилагането на настоящия регламент, като по отношение на:

a)

добросъвестното и прозрачно обработване;

б)

законните интереси, преследвани от администраторите в конкретни аспекти;

в)

събирането на лични данни;

г)

псевдонимизацията на лични данни;

д)

информирането на обществеността и на субектите на данни;

е)

упражняването на правата на субектите на данни;

ж)

информирането и закрилата на децата и начина за получаване на съгласие от носещите родителска отговорност за детето;

з)

мерките и процедурите, посочени в членове 24 и 25, и мерките за осигуряване на посочената в член 32 сигурност на обработването;

и)

уведомяването на надзорните органи за нарушения на сигурността на личните данни и съобщаването за такива нарушения на сигурността на личните данни на субектите на данни;

й)

предаването на лични данни на трети държави или международни организации; или

к)

извънсъдебните производства и другите процедури за разрешаване на спорове между администраторите и субектите на данни по отношение на обработването, без да се засягат правата на субектите на данни съгласно членове 77 и 79.

3.   Освен спазването на настоящия регламент от администратора или обработващия лични данни, към които се прилага настоящият регламент, кодекси за поведение, одобрени съгласно параграф 5 от настоящия член и общовалидни съгласно параграф 9 от настоящия член, могат също така да се прилагат към администратори или обработващи лични данни, непопадащи в обхвата на настоящия регламент съгласно член 3, с цел да се осигурят подходящи гаранции в рамките на предаването на лични данни на трети държави или международни организации съгласно условията, посочени в член 46, параграф 2, буква д). Тези администратори или обработващи лични данни поемат задължителни ангажименти с изпълнителна сила, чрез договорни или други инструменти със задължителен характер, да прилагат тези подходящи гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

4.   Кодексът за поведение, посочен в параграф 2 от настоящия член съдържа механизми, които позволяват на посочения в член 41, параграф 1 орган да извършва задължителното наблюдение на спазването на неговите разпоредби от администраторите или обработващите лични данни, които приемат да го прилагат, без да се засягат задълженията и правомощията на надзорните органи, компетентни по силата на член 55 или 56.

5.   Сдруженията и другите структури, посочени в параграф 2 от настоящия член, които възнамеряват да изготвят кодекс за поведение или да изменят или допълнят съществуващ кодекс, представят проекта на кодекс, негово изменение или допълнение на надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 Надзорният орган дава становище дали проектът за кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент и одобрява този проект на кодекс, негово изменение или допълнение, ако установи, че той осигурява достатъчно подходящи гаранции.

6.   Когато проектът на кодекс, негово изменение или допълнение е одобрено в съответствие с параграф 5 и когато съответният кодекс за поведение няма отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган регистрира и публикува кодекса.

7.   Ако проект на кодекс за поведение има отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган, който е компетентен съгласно член 55, преди одобряването на проекта на кодекс, негово изменение или допълнение, го представя, по посочената в член 63 процедура, на Комитета, който дава становище дали проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент, или, в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, осигуряват подходящи гаранции.

8.   Ако посоченото в параграф 7 становище потвърди, че проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент или, в случаите, посочени в параграф 3, осигуряват подходящи гаранции, Комитетът представя становището си на Комисията.

9.   Комисията може чрез актове за изпълнение да реши дали одобрения кодек за поведение, негово изменение или допълнение, който ѝ е представен по силата на параграф 8 от настоящия член, е общовалиден в рамките на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

10.   Комисията осигурява подходяща публичност на одобрените кодекси, за които е решено, че са общовалидни в съответствие с параграф 9.

11.   Комитетът събира всички одобрени кодекси за поведение, техните изменения и допълнения в регистър и ги прави обществено достъпни чрез всички подходящи средства.

Член 45

Предаване на данни въз основа на решение относно адекватното ниво на защита

1.   Предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да има, ако Комисията реши, че тази трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или въпросната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква специално разрешение.

2.   При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита по-специално следните елементи:

a)

върховенството на закона, спазването на правата на човека и основните свободи, съответното законодателство — както общо, така и секторно, включително в областта на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, а също и прилагането на такова законодателство, правилата за защита на данните, професионалните правила и мерките за сигурност, включително правилата за последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация, които се спазват в тази държава или международна организация, съдебната практика, както и действителните и приложими права на субектите на данни и ефективната административна и съдебна защита за субектите на данни, чиито лични данни се предават;

б)

наличието и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или на които се подчинява дадена международна организация, отговорни за осигуряване и прилагане на правилата за защита на данните, включително адекватни правомощия за прилагане, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на държавите членки; и

в)

международните ангажименти, които съответната трета държава или международна организация е поела, или други задължения, произтичащи от правно обвързващи конвенции или инструменти, както и от участието ѝ в многостранни или регионални системи, по-конкретно по отношение на защитата на личните данни.

3.   След оценка на адекватността на нивото на защита Комисията може чрез акт за изпълнение да реши, че дадена трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или дадена международна организация осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член. В акта за изпълнение се предвижда механизъм за периодичен преглед най-малко веднъж на четири години, при който се отчитат всички имащи отношение промени в третата държава или международната организация. В акта за изпълнение се уточнява неговото териториално и секторно приложение и, ако е приложимо, се посочват надзорният орган или органи, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

4.   Комисията осъществява постоянно наблюдение на развитието в трети държави и международни организации, което би могло да повлияе на действието на решенията, приети съгласно параграф 3 от настоящия член, и на решенията, приети въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО.

5.   Ако е налице съответната информация, по-специално след прегледа по параграф 3 от настоящия член, Комисията решава, че дадена трета държава, територия, или един или повече конкретни сектори в трета държава, или дадена международна организация е престанала да осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член, при което Комисията в необходимата степен отменя, изменя или спира прилагането на решението по параграф 3 от настоящия член чрез акт за изпълнение без обратна сила. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

При надлежно обосновани императивни причини по спешност Комисията незабавно приема приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 93, параграф 3.

6.   Комисията започва консултации с третата държава или международната организация с цел да коригира положението, довело до решението, взето по силата на параграф 5.

7.   Решението по параграф 5 от настоящия член не засяга предаването на лични данни на третата държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или на въпросната международна организация съгласно членове 46—49.

8.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своя уебсайт списък на трети държави, територии и конкретни сектори в трета държава и международни организации, за които е решила, че осигуряват или че вече не осигуряват адекватно ниво на защита.

9.   Решенията, приети от Комисията въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени с решение на Комисията, прието в съответствие с параграфи 3 или 5 от настоящия член.

Член 56

Компетентност на водещия надзорен орган

1.   Без да се засяга член 55, надзорният орган на основното място на установяване или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни е компетентен да действа като водещ надзорен орган за трансграничното обработване, извършвано от посочения администратор или обработващ лични данни в съответствие с процедурата по член 60.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 всеки надзорен орган е компетентен да разглежда внесена при него жалба или евентуални нарушения на настоящия регламент, ако случаят се отнася единствено до място на установяване в държавата членка на надзорния орган или засяга в значителна степен субекти на данни единствено в тази държава членка.

3.   В посочените в параграф 2 от настоящия член случаи надзорният орган незабавно уведомява за тях водещия надзорен орган. В срок от три седмици след като е бил уведомен, водещият надзорен орган взема решение за това дали той самият ще разгледа или не случая в съответствие с процедурата, предвидена в член 60, като отчита дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е уведомил.

4.   Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, се прилага процедурата по член 60. Надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, може да му предостави на проект за решение. Водещият надзорен орган отчита в максимална степен този проект при изготвянето на проекта за решение, посочен в член 60, параграф 3.

5.   Ако водещият надзорен орган реши да не разгледа случая, надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, го разглежда в съответствие с членове 61 и 62.

6.   За трансграничното обработване, което извършва, администраторът или обработващият лични данни комуникира единствено с водещия надзорен орган.

Член 60

Сътрудничество между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи

1.   Водещият надзорен орган си сътрудничи с другите засегнати надзорни органи в съответствие с настоящия член и се стреми към постигането на консенсус. Водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи обменят всяка имаща отношение информация помежду си.

2.   Водещият надзорен орган може да поиска по всяко време от другите засегнати надзорни органи да предоставят взаимопомощ съгласно член 61 и може да провежда съвместни операции съгласно член 62, по-специално за да извършва разследвания или да наблюдава изпълнението на мярка, засягаща администратор или обработващ лични данни, установен в друга държава членка.

3.   Водещият надзорен орган незабавно предава информация за това на другите засегнати надзорни органи. Водещият надзорен орган незабавно представя на другите засегнати надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище и да вземе надлежно предвид вижданията им.

4.   Ако някой от другите засегнати надзорни органи изрази относимо и обосновано възражение срещу проекта за решение в срок от четири седмици, след като е било поискано мнението му в съответствие с параграф 3 от настоящия член, водещият надзорен орган, в случай че не приема относимото и обосновано възражение или счита, че това възражение не е относимо или обосновано, отнася въпроса до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

5.   Ако водещият надзорен орган възнамерява да приеме направено относимо и обосновано възражение, той изпраща на другите засегнати надзорни органи преработен проект за решението, за да получи тяхното становище. За този преработен проект на решението се следва процедурата, посочена в параграф 4, за срок от две седмици.

6.   Когато нито един от другите засегнати органи не е възразил срещу проекта на решение, представен от водещия надзорен орган в посочения в параграфи 4 и 5 срок, се счита, че водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи са съгласни с този проект на решение и са обвързани от него.

7.   Водещият надзорен орган приема решението и уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни, според случая, и информира другите засегнати надзорни органи и Комитета за въпросното решение, като включва резюме на съответните факти и основания. Надзорният орган, до когото е била подадена жалбата, информира жалбоподателя за решението.

8.   Чрез дерогация от параграф 7, когато дадена жалба е оставена без разглеждане или отхвърлена, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема решението и уведомява жалбоподателя за него, като информира и администратора

9.   Когато водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи постигнат съгласие определени части от жалбата да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, а по други части от тази жалба да се предприемат действия, за всяка от тези части се приема отделно решение. Водещият надзорен орган приема решението относно частта, за която се предприемат действия във връзка с администратора, уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка и информира жалбоподателя за това, а надзорният орган по жалбата приема решението относно частта, с която е свързано оставянето без разглеждане или отхвърлянето на тази жалба, уведомява за него жалбоподателя и информира за това администратора или обработващия лични данни.

10.   След като е бил уведомен за решението на водещия надзорен орган съгласно параграфи 7 и 9, администраторът или обработващият лични данни взема необходимите мерки, за да осигури съответствие с решението по отношение на дейностите по обработването на всички места, на които е установен в Съюза. Администраторът или обработващият лични данни уведомява водещия надзорен орган за мерките, взети с цел осигуряване на съответствие с решението, а водещият орган информира другите засегнати надзорни органи.

11.   Когато при изключителни обстоятелства засегнат надзорен орган има основания да счита, че са необходими спешни действия, за да се защитят интересите на субекти на данни, се прилага процедурата по спешност по член 66.

12.   Водещият надзорен орган и другите засегнати надзорни органи си предават информацията, изисквана съгласно настоящия член, по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

Член 83

Общи условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“

1.   Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи:

a)

естеството, тежестта и продължителността на нарушението, като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;

б)

дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;

в)

действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;

г)

степента на отговорност на администратора или обработващия лични данни като се вземат предвид технически и организационни мерки, въведени от тях в съответствие с членове 25 и 32;

д)

евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или обработващия лични данни;

е)

степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;

ж)

категориите лични данни, засегнати от нарушението;

з)

начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, по-специално дали и до каква степен администраторът или обработващият лични данни е уведомил за нарушението;

и)

когато на засегнатия администратор или обработващ лични данни преди са налагани мерки, посочени в член 58, параграф 2, във връзка със същия предмет на обработването, дали посочените мерки са спазени;

й)

придържането към одобрени кодекси на поведение съгласно член 40 или одобрени механизми за сертифициране съгласно член 42; и

к)

всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, като пряко или косвено реализирани финансови ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението.

3.   Ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)

задълженията на администратора и обработващия лични данни съгласно членове 8, 11, 25—39 и 42 и 43;

б)

задълженията на сертифициращия орган съгласно членове 42 и 43;

в)

задълженията на органа за наблюдение съгласно член 41, параграф 4.

5.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)

основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9;

б)

правата на субектите на данни съгласно членове 12—22;

в)

предаването на лични данни на получател в трета държава или международна организация съгласно членове 44—49;

г)

всички задължения, произтичащи от правото на държавите членки, приети съгласно глава IX;

д)

неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1.

6.   Неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

7.   Без да се засягат корективните правомощия на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

8.   Упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

9.   Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че глобата да се инициира от компетентния назорен орган и да се налага от компетентните национални съдилища, като в същото време се гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от надзорните органи. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Посочените държави членки уведомяват Комисията за разпоредбите в правото си, които примат съгласно настоящия параграф, най-късно до 25 май 2018 г., и я уведомяват незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат.

Член 98

Преглед на други правни актове на Съюза за защита на данните

Ако е целесъобразно, Комисията представя законодателни предложения за изменение на други правни актове на Съюза за защита на личните данни, за да гарантира единна и съгласувана защита на физическите лица във връзка с обработването Това се отнася по-специално за правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването от институции, органи, служби и агенции на Съюза, както и за правилата по отношение на свободното движение на такива данни.


whereas

dal 2004 diritto e informatica