1.   При извънредни обстоятелства, когато засегнат надзорен орган счита, че е налице спешна необходимост да се действа в защита на правата и свободите на субектите на данни, той може чрез дерогация от механизма за съгласуваност, предвиден в членове 63, 64 и 65, или процедурата, предвидена в член 60, да приеме незабавно временни мерки, водещи до правни последици на собствената му територия, с определен срок на валидност, който не надвишава три месеца. Надзорният орган съобщава незабавно тези мерки и мотивите за приемането им на другите засегнати надзорни органи, на Комитета и на Комисията.

2.   Когато надзорен орган е предприел мярка съгласно параграф 1 и счита, че е необходимо спешно да бъдат приети окончателни мерки, той може да поиска от Комитета спешно становище или спешно решение със задължителен характер, като изтъкне причини за искането на такова становище или решение.

3.   Всеки надзорен орган може да поиска спешно становище или спешно решение със задължителен характер, според случая, от Комитета, когато компетентен надзорен орган не е предприел подходящи мерки в ситуация, в която е налице спешна необходимост от предприемане на действия с цел защита на правата и свободите на субектите на данни, като посочи причините за искането на такова становище или решение, както и за спешната нужда от предприемане на действия.

4.   Чрез дерогация от член 64, параграф 3 и член 65, параграф 2, в срок от две седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета се приема спешно становище или спешно решение със задължителен характер, както са посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

1.   In circostanze eccezionali, qualora ritenga che urga intervenire per proteggere i diritti e le libertà degli interessati, un'autorità di controllo interessata può, in deroga al meccanismo di coerenza di cui agli articoli 63, 64 e 65, o alla procedura di cui all'articolo 60, adottare immediatamente misure provvisorie intese a produrre effetti giuridici nel proprio territorio, con un periodo di validità determinato che non supera i tre mesi. L'autorità di controllo comunica senza ritardo tali misure e la motivazione della loro adozione alle altre autorità di controllo interessate, al comitato e alla Commissione.

2.   Qualora abbia adottato una misura ai sensi del paragrafo 1 e ritenga che urga adottare misure definitive, l'autorità di controllo può chiedere un parere d'urgenza o una decisione vincolante d'urgenza del comitato, motivando tale richiesta.

3.   Qualsiasi autorità di controllo può chiedere un parere d'urgenza o una decisione vincolante d'urgenza, a seconda dei casi, del comitato qualora un'autorità di controllo competente non abbia adottato misure adeguate in una situazione in cui urge intervenire per proteggere i diritti e le libertà degli interessati, motivando la richiesta di tale parere o decisione, in particolare l'urgenza dell'intervento.

4.   In deroga all'articolo 64, paragrafo 3, e all'articolo 65, paragrafo 2, il parere d'urgenza o la decisione vincolante d'urgenza di cui ai paragrafi 2 e 3 del presente articolo sono adottati entro due settimane a maggioranza semplice dei membri del comitato.