1.   Без да се засяга член 55, надзорният орган на основното място на установяване или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни е компетентен да действа като водещ надзорен орган за трансграничното обработване, извършвано от посочения администратор или обработващ лични данни в съответствие с процедурата по член 60.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 всеки надзорен орган е компетентен да разглежда внесена при него жалба или евентуални нарушения на настоящия регламент, ако случаят се отнася единствено до място на установяване в държавата членка на надзорния орган или засяга в значителна степен субекти на данни единствено в тази държава членка.

3.   В посочените в параграф 2 от настоящия член случаи надзорният орган незабавно уведомява за тях водещия надзорен орган. В срок от три седмици след като е бил уведомен, водещият надзорен орган взема решение за това дали той самият ще разгледа или не случая в съответствие с процедурата, предвидена в член 60, като отчита дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е уведомил.

4.   Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, се прилага процедурата по член 60. Надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, може да му предостави на проект за решение. Водещият надзорен орган отчита в максимална степен този проект при изготвянето на проекта за решение, посочен в член 60, параграф 3.

5.   Ако водещият надзорен орган реши да не разгледа случая, надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, го разглежда в съответствие с членове 61 и 62.

6.   За трансграничното обработване, което извършва, администраторът или обработващият лични данни комуникира единствено с водещия надзорен орган.

1.   Sem prejuízo do disposto no artigo 55.o, a autoridade de controlo do estabelecimento principal ou do estabelecimento único do responsável pelo tratamento ou do subcontratante é competente para agir como autoridade de controlo principal para o tratamento transfronteiriço efetuado pelo referido responsável pelo tratamento ou subcontratante nos termos do artigo 60.o.

2.   Em derrogação do n.o 1, cada autoridade de controlo é competente para tratar reclamações que lhe sejam apresentadas ou a eventuais violações do presente regulamento se a matéria em apreço estiver relacionada apenas com um estabelecimento no seu Estado-Membro ou se afetar substancialmente titulares de dados apenas no seu Estado-Membro.

3.   Nos casos previstos no n.o 2 do presente artigo, a autoridade de controlo informa sem demora do assunto a autoridade de controlo principal. No prazo de três semanas a contar do momento em que tiver sido informada, a autoridade de controlo principal decide se trata o caso, nos termos do artigo 60.o, tendo em conta se há ou não algum estabelecimento do responsável pelo tratamento ou subcontratante no Estado-Membro sobre o qual a autoridade de controlo a tenha informado.

4.   Quando a autoridade de controlo principal decide tratar o caso, aplica-se o procedimento previsto no artigo 60.o. A autoridade de controlo que tiver informado a autoridade de controlo principal pode apresentar a esta última um projeto de decisão. A autoridade de controlo principal tem esse projeto na melhor conta quando prepara o projeto de decisão referido no artigo 60.o, n.o 3.

5.   Caso a autoridade de controlo principal decida não tratar o caso, é a autoridade de controlo que a informou que o trata, nos termos dos artigos 61.o e 62.o.

6.   A autoridade de controlo principal é o único interlocutor do responsável pelo tratamento ou do subcontratante no tratamento transfronteiriço efetuado pelo referido responsável pelo tratamento ou subcontratante.