interactive GDPR 2016/0679 BG

whereas упражняването:

• whereas (50) 1
• whereas (51) 2
• whereas (57) 1
• whereas (59) 1
• whereas (69) 1
• whereas (94) 1
• whereas (116) 1
• whereas (143) 1
• whereas (150) 1
• whereas (155) 1

definitions:

Член 6

Законосъобразност на обработването

1.   Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

a)	субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б)	обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в)	обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г)	обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д)	обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е)

обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

2.   Държавите членки могат да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на настоящия регламент по отношение на обработването, необходимо за спазването на параграф 1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в глава IX.

3.   Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

a)	правото на Съюза или

б)	правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в глава IX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел.

4.   Когато обработването за други цели, различни от тези, за които първоначално са били събрани личните данни, не се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните или на правото на Съюза или правото на държава членка, което представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество за гарантиране на целите по член 23, параграф 1, администраторът, за да се увери дали обработването за други цели е съвместимо с първоначалната цел, за която са били събрани личните данни, inter alia, взема под внимание:

a)	всяка връзка между целите, за които са били събрани личните данни, и целите на предвиденото по-нататъшно обработване;

б)	контекста, в който са били събрани личните данни, по-специално във връзка с отношенията между субекта на данните и администратора;

в)	естеството на личните данни, по-специално дали се обработват специални категории лични данни съгласно член 9 или се обработват лични данни, отнасящи се до присъди и нарушения, съгласно член 10;

г)	възможните последствия от предвиденото по-нататъшно обработване за субектите на данните;

д)	наличието на подходящи гаранции, които могат да включват криптиране или псевдонимизация.

Член 9

Обработване на специални категории лични данни

1.   Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.

2.   Параграф 1 не се прилага, ако е налице едно от следните условия:

a)	субектът на данни е дал своето изрично съгласие за обработването на тези лични данни за една или повече конкретни цели, освен когато в правото на Съюза или правото на държава членка се предвижда, че посочената в параграф 1 забрана не може да бъде отменена от субекта на данни;

б)

обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данните по силата на трудовото право и правото в областта на социалната сигурност и социалната закрила, дотолкова, доколкото това е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, или съгласно колективна договореност в съответствие с правото на държава членка, в което се предвиждат подходящи гаранции за основните права и интересите на субекта на данните;

в)	обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие;

г)

обработването се извършва при подходящи гаранции в хода на законните дейности на фондация, сдружение или друга структура с нестопанска цел, с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, при условие че обработването е свързано единствено с членовете или бившите членове на тази структура или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели, и че личните данни не се разкриват без съгласието на субектите на данните;

д)	обработването е свързано с лични данни, които явно са направени обществено достояние от субекта на данните;

е)	обработването е необходимо с цел установяване, упражняване или защита на правни претенции или винаги, когато съдилищата действат в качеството си на правораздаващи органи;

ж)

обработването е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните;

з)

обработването е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни или социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка или съгласно договор с медицинско лице и при условията и гаранциите, посочени в параграф 3;

и)

обработването е необходимо от съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, като защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето или осигуряването на високи стандарти за качество и безопасност на здравните грижи и лекарствените продукти или медицинските изделия, въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи и конкретни мерки за гарантиране на правата и свободите на субекта на данните, по-специално опазването на професионална тайна;

й)

обработването е необходимо за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.

3.   Личните данни, посочени в параграф 1, могат да бъдат обработвани за целите, посочени в параграф 2, буква з), когато въпросните данни се обработват от или под ръководството на професионален работник, обвързан от задължението за професионална тайна по силата на правото на Съюза или правото на държавата членка или правилата, установени от националните компетентни органи или от друго лице, също обвързано от задължение за тайна по силата на правото на Съюза или правото на държавата членка или правилата, установени от националните компетентни органи.

4.   Държавите членки могат да запазят или да въведат допълнителни условия, включително и ограничения, по отношение на обработването на генетични данни, биометрични данни или данни за здравословното състояние.

Член 12

Прозрачна информация, комуникация и условия за упражняването на правата на субекта на данни

1.   Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства.

2.   Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните.

3.   Администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

4.   Ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.

5.   Информацията по членове 13 и 14 и всяка комуникация и действия по членове 15—22 и член 34 се предоставят безплатно. Когато исканията на субект на данни са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може или:

а)	да наложи разумна такса, като взема предвид административните разходи за предоставяне на информацията или комуникацията или предприемането на исканите действия, или

б)	да откаже да предприеме действия по искането.

Администраторът носи тежестта на доказване на явно неоснователния или прекомерен характер на искането.

6.   Без да се засягат разпоредбите на член 11, когато администраторът има основателни опасения във връзка със самоличността на физическото лице, което подава искане по членове 15—21, администраторът може да поиска предоставянето на допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните.

7.   Информацията, която трябва да се предостави на субектите на данни съгласно членове 13 и 14, може да бъде предоставена в комбинация със стандартизирани икони, чрез което по лесно видим, разбираем и ясно четим начин да се представи смислен преглед на планираното обработване. Ако иконите се представят в електронен вид, те трябва да бъдат машинночитаеми.

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел определяне на информацията, която да бъде представена под формата на икони, и на процедурите за предоставяне на стандартизирани икони.

Раздел 2

Информация и достъп до лични данни

Член 17

Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)

1.   Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:

a)	личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

б)	субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;

в)	субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;

г)	личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

д)	личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;

е)	личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

2.   Когато администраторът е направил личните данни обществено достояние и е задължен съгласно параграф 1 да изтрие личните данни, той, като отчита наличната технология и разходите по изпълнението, предприема разумни стъпки, включително технически мерки, за да уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е поискал изтриване от тези администратори на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:

a)	за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;

б)

за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

в)	по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве в съответствие с член 9, параграф 2, букви з) и и), както и член 9, параграф 3;

г)

за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, доколкото съществува вероятност правото, установено в параграф 1, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване; или

д)	за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.

Член 18

Право на ограничаване на обработването

1.   Субектът на данните има право да изиска от администратора ограничаване на обработването, когато се прилага едно от следното:

a)	точността на личните данни се оспорва от субекта на данните, за срок, който позволява на администратора да провери точността на личните данни;

б)	обработването е неправомерно, но субектът на данните не желае личните данни да бъдат изтрити, а изисква вместо това ограничаване на използването им;

в)	администраторът не се нуждае повече от личните данни за целите на обработването, но субектът на данните ги изисква за установяването, упражняването или защитата на правни претенции;

г)	субектът на данните е възразил срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 в очакване на проверка дали законните основания на администратора имат преимущество пред интересите на субекта на данните.

2.   Когато обработването е ограничено съгласно параграф 1, такива данни се обработват, с изключение на тяхното съхранение, само със съгласието на субекта на данните или за установяването, упражняването или защитата на правни претенции или за защита на правата на друго физическо лице или поради важни основания от обществен интерес за Съюза или държава членка.

3.   Когато субект на данните е изискал ограничаване на обработването съгласно параграф 1, администраторът го информира преди отмяната на ограничаването на обработването.

Член 20

Право на преносимост на данните

1.   Субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато:

a)	обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а) или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б); и

б)	обработването се извършва по автоматизиран начин.

2.   Когато упражнява правото си на преносимост на данните по параграф 1, субектът на данните има право да получи пряко прехвърляне на личните данни от един администратор към друг, когато това е технически осъществимо.

3.   Упражняването на правото, посочено в параграф 1 от настоящия член не засяга член 17. Посоченото право не се отнася до обработването, необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.

4.   Правото, посочено в параграф 1, не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица.

Раздел 4

Право на възражение и автоматизирано вземане на индивидуални решения

Член 21

Право на възражение

1.   Субектът на данните има право, по всяко време и на основания, свързани с неговата конкретна ситуация, на възражение срещу обработване на лични данни, отнасящи се до него, което се основава на член 6, параграф 1, буква д) или буква е), включително профилиране, основаващо се на посочените разпоредби. Администраторът прекратява обработването на личните данни, освен ако не докаже, че съществуват убедителни законови основания за обработването, които имат предимство пред интересите, правата и свободите на субекта на данни, или за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.

2.   Когато се обработват лични данни за целите на директния маркетинг, субектът на данни има право по всяко време да направи възражение срещу обработване на лични данни, отнасящо се до него за този вид маркетинг, което включва и профилиране, доколкото то е свързано с директния маркетинг.

3.   Когато субектът на данни възрази срещу обработване за целите на директния маркетинг, обработването на личните данни за тези цели се прекратява.

4.   Най-късно в момента на първото осъществяване на контакт със субекта на данните, той изрично се уведомява за съществуването на правото по параграфи 1 и 2, което му се представя по ясен начин и отделно от всяка друга информация.

5.   В контекста на използването на услугите на информационното общество и независимо от Директива 2002/58/ЕО, субектът на данните може да упражнява правото си на възражение чрез автоматизирани средства, като се използват технически спецификации.

6.   Когато лични данни се обработват за целите на научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, субектът на данните има право, въз основа на конкретното си положение, да възрази срещу обработването на лични данни, отнасящи се до него, освен ако обработването е необходимо за изпълнението на задача, осъществявана по причини от публичен интерес.

Член 23

Ограничения

1.   В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:

a)	националната сигурност;

б)	отбраната;

в)	обществената сигурност;

г)	предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност;

д)	други важни цели от широк обществен интерес за Съюза или за държава членка, и по-специално важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност;

е)	защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства;

ж)	предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;

з)	функция по наблюдението, проверката или регламентирането, свързана, дори само понякога, с упражняването на официални правомощия в случаите, посочени в букви а)—д) и ж);

и)	защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица;

й)	изпълнението по гражданскоправни искове.

2.   По-специално, всяка законодателна мярка, посочена в параграф 1, съдържа специални разпоредби най-малко, където е целесъобразно, по отношение на:

a)	целите на обработването или категориите обработване;

б)	категориите лични данни;

в)	обхвата на въведените ограничения;

г)	гаранциите за предотвратяване на злоупотреби или незаконен достъп или предаване;

д)	спецификацията на администратора или категориите администратори;

е)	периодите на съхранение и приложимите гаранции, като се вземат предвид естеството, обхватът и целите на обработването или категориите обработване;

ж)	рисковете за правата и свободите на субектите на данни; и

з)	правото на субектите на данни да бъдат информирани за ограничаването, освен ако това би било в разрез с целта на ограничаването.

ГЛАВА IV

Администратор и обработващ лични данни

Раздел 1

Общи задължения

Член 26

Съвместни администратори

1.   Когато двама или повече администратори съвместно определят целите и средствата на обработването, те са съвместни администратори. Те определят по прозрачен начин съответните си отговорности за изпълнение на задълженията по настоящия регламент, по-специално що се отнася до упражняването на правата на субекта на данни и съответните им задължения за предоставяне на информацията, посочена в членове 13 и 14, посредством договореност помежду си, освен ако и доколкото съответните отговорности на администраторите не са определени от правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администраторите. В договореността може да се посочи точка за контакт за субектите на данни.

2.   Договореността, посочена в параграф 1, надлежно отразява съответните роли и връзки на съвместните администратори спрямо субектите на данни. Съществените характеристики на договореността са достъпни за субекта на данните.

3.   Независимо от условията на договореността, посочена в параграф 1, субектът на данни може да упражнява своите права по настоящия регламент по отношение на всеки и срещу всеки от администраторите.

Член 38

Длъжност на длъжностното лице по защита на данните

1.   Администраторът и обработващият лични данни гарантират, че длъжностното лице по защита на данните участва по подходящ начин и своевременно във всички въпроси, свързани със защитата на личните данни.

2.   Администраторът и обработващият лични данни подпомагат длъжностното лице по защита на данните при изпълнението на посочените в член 39 задачи, като осигуряват ресурсите, необходими за изпълнението на тези задачи, и достъп до личните данни и операциите по обработване, а така също поддържат неговите експертни знания.

3.   Администраторът и обработващият лични данни правят необходимото длъжностното лице по защита на данните да не получава никакви указания във връзка с изпълнението на тези задачи. Длъжностното лице по защита на данните не може да бъде освобождавано от длъжност, нито санкционирано от администратора или обработващия лични данни за изпълнението на своите задачи. Длъжностното лице по защита на данните се отчита пряко пред най-висшето ръководно ниво на администратора или обработващия лични данни.

4.   Субектите на данни могат да се обръщат към длъжностното лице по защита на данните по всички въпроси, свързани с обработването на техните лични данни и с упражняването на техните права съгласно настоящия регламент.

5.   Длъжностното лице по защита на данните е длъжно да спазва секретността или поверителността на изпълняваните от него задачи в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка.

6.   Длъжностното лице по защита на данните може да изпълнява и други задачи и задължения. Администраторът или обработващият лични данни прави необходимото тези задачи и задължения да не водят до конфликт на интереси.

Член 40

Кодекси за поведение

1.   Държавите членки, надзорните органи, Комитетът и Комисията насърчават изготвянето на кодекси за поведение, които имат за цел да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни сектори и конкретните нужди на микропредприятията, малките и средните предприятия.

2.   Сдруженията и други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да изготвят кодекси за поведение или да изменят или допълват такива кодекси с цел да бъде уточнено прилагането на настоящия регламент, като по отношение на:

a)	добросъвестното и прозрачно обработване;

б)	законните интереси, преследвани от администраторите в конкретни аспекти;

в)	събирането на лични данни;

г)	псевдонимизацията на лични данни;

д)	информирането на обществеността и на субектите на данни;

е)	упражняването на правата на субектите на данни;

ж)	информирането и закрилата на децата и начина за получаване на съгласие от носещите родителска отговорност за детето;

з)	мерките и процедурите, посочени в членове 24 и 25, и мерките за осигуряване на посочената в член 32 сигурност на обработването;

и)	уведомяването на надзорните органи за нарушения на сигурността на личните данни и съобщаването за такива нарушения на сигурността на личните данни на субектите на данни;

й)	предаването на лични данни на трети държави или международни организации; или

к)	извънсъдебните производства и другите процедури за разрешаване на спорове между администраторите и субектите на данни по отношение на обработването, без да се засягат правата на субектите на данни съгласно членове 77 и 79.

3.   Освен спазването на настоящия регламент от администратора или обработващия лични данни, към които се прилага настоящият регламент, кодекси за поведение, одобрени съгласно параграф 5 от настоящия член и общовалидни съгласно параграф 9 от настоящия член, могат също така да се прилагат към администратори или обработващи лични данни, непопадащи в обхвата на настоящия регламент съгласно член 3, с цел да се осигурят подходящи гаранции в рамките на предаването на лични данни на трети държави или международни организации съгласно условията, посочени в член 46, параграф 2, буква д). Тези администратори или обработващи лични данни поемат задължителни ангажименти с изпълнителна сила, чрез договорни или други инструменти със задължителен характер, да прилагат тези подходящи гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

4.   Кодексът за поведение, посочен в параграф 2 от настоящия член съдържа механизми, които позволяват на посочения в член 41, параграф 1 орган да извършва задължителното наблюдение на спазването на неговите разпоредби от администраторите или обработващите лични данни, които приемат да го прилагат, без да се засягат задълженията и правомощията на надзорните органи, компетентни по силата на член 55 или 56.

5.   Сдруженията и другите структури, посочени в параграф 2 от настоящия член, които възнамеряват да изготвят кодекс за поведение или да изменят или допълнят съществуващ кодекс, представят проекта на кодекс, негово изменение или допълнение на надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 Надзорният орган дава становище дали проектът за кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент и одобрява този проект на кодекс, негово изменение или допълнение, ако установи, че той осигурява достатъчно подходящи гаранции.

6.   Когато проектът на кодекс, негово изменение или допълнение е одобрено в съответствие с параграф 5 и когато съответният кодекс за поведение няма отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган регистрира и публикува кодекса.

7.   Ако проект на кодекс за поведение има отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган, който е компетентен съгласно член 55, преди одобряването на проекта на кодекс, негово изменение или допълнение, го представя, по посочената в член 63 процедура, на Комитета, който дава становище дали проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент, или, в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, осигуряват подходящи гаранции.

8.   Ако посоченото в параграф 7 становище потвърди, че проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент или, в случаите, посочени в параграф 3, осигуряват подходящи гаранции, Комитетът представя становището си на Комисията.

9.   Комисията може чрез актове за изпълнение да реши дали одобрения кодек за поведение, негово изменение или допълнение, който ѝ е представен по силата на параграф 8 от настоящия член, е общовалиден в рамките на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

10.   Комисията осигурява подходяща публичност на одобрените кодекси, за които е решено, че са общовалидни в съответствие с параграф 9.

11.   Комитетът събира всички одобрени кодекси за поведение, техните изменения и допълнения в регистър и ги прави обществено достъпни чрез всички подходящи средства.

Член 45

Предаване на данни въз основа на решение относно адекватното ниво на защита

1.   Предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да има, ако Комисията реши, че тази трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или въпросната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква специално разрешение.

2.   При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита по-специално следните елементи:

a)

върховенството на закона, спазването на правата на човека и основните свободи, съответното законодателство — както общо, така и секторно, включително в областта на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, а също и прилагането на такова законодателство, правилата за защита на данните, професионалните правила и мерките за сигурност, включително правилата за последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация, които се спазват в тази държава или международна организация, съдебната практика, както и действителните и приложими права на субектите на данни и ефективната административна и съдебна защита за субектите на данни, чиито лични данни се предават;

б)

наличието и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или на които се подчинява дадена международна организация, отговорни за осигуряване и прилагане на правилата за защита на данните, включително адекватни правомощия за прилагане, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на държавите членки; и

в)	международните ангажименти, които съответната трета държава или международна организация е поела, или други задължения, произтичащи от правно обвързващи конвенции или инструменти, както и от участието ѝ в многостранни или регионални системи, по-конкретно по отношение на защитата на личните данни.

3.   След оценка на адекватността на нивото на защита Комисията може чрез акт за изпълнение да реши, че дадена трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или дадена международна организация осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член. В акта за изпълнение се предвижда механизъм за периодичен преглед най-малко веднъж на четири години, при който се отчитат всички имащи отношение промени в третата държава или международната организация. В акта за изпълнение се уточнява неговото териториално и секторно приложение и, ако е приложимо, се посочват надзорният орган или органи, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

4.   Комисията осъществява постоянно наблюдение на развитието в трети държави и международни организации, което би могло да повлияе на действието на решенията, приети съгласно параграф 3 от настоящия член, и на решенията, приети въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО.

5.   Ако е налице съответната информация, по-специално след прегледа по параграф 3 от настоящия член, Комисията решава, че дадена трета държава, територия, или един или повече конкретни сектори в трета държава, или дадена международна организация е престанала да осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член, при което Комисията в необходимата степен отменя, изменя или спира прилагането на решението по параграф 3 от настоящия член чрез акт за изпълнение без обратна сила. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

При надлежно обосновани императивни причини по спешност Комисията незабавно приема приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 93, параграф 3.

6.   Комисията започва консултации с третата държава или международната организация с цел да коригира положението, довело до решението, взето по силата на параграф 5.

7.   Решението по параграф 5 от настоящия член не засяга предаването на лични данни на третата държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или на въпросната международна организация съгласно членове 46—49.

8.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своя уебсайт списък на трети държави, територии и конкретни сектори в трета държава и международни организации, за които е решила, че осигуряват или че вече не осигуряват адекватно ниво на защита.

9.   Решенията, приети от Комисията въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени с решение на Комисията, прието в съответствие с параграфи 3 или 5 от настоящия член.

Член 49

Дерогации в особени случаи

1.   При липса на решение относно адекватното ниво на защита съгласно член 45, параграф 3 или на подходящи гаранции съгласно член 46, включително задължителни фирмени правила, предаване или съвкупност от предавания на лични данни на трета държава или международна организация се извършва само при едно от следните условия:

a)	субектът на данните изрично е дал съгласието си за предлаганото предаване на данни, след като е бил информиран за свързаните с предаването възможни рискове за субекта на данните поради липсата на решение относно адекватното ниво на защита и на подходящи гаранции;

б)	предаването е необходимо за изпълнението на договор между субекта на данните и администратора или за изпълнението на преддоговорни мерки, взети по искане на субекта на данните;

в)	предаването е необходимо за сключването или изпълнението на договор, сключен в интерес на субекта на данните между администратора и друго физическо или юридическо лице;

г)	предаването е необходимо поради важни причини от обществен интерес;

д)	предаването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции;

е)	предаването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на други лица, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие;

ж)

предаването се извършва от регистър, която съгласно правото на Съюза или правото на държавите членки е предназначена да предоставя информация на обществеността и е достъпна за справка от обществеността по принцип или от всяко лице, което може да докаже, че има законен интерес за това, но само доколкото условията за справка, установени в правото на Съюза или правото на държавите членки, са изпълнени в конкретния случай.

Когато предаването не може да се основава на разпоредба на членове 45 или 46, включително разпоредби относно задължителни фирмени правила, и не е приложима нито една от дерогациите в особени случаи, посочени в първата алинея на настоящия параграф, предаването на данни на трета държава или международна организация може да се извършва само ако предаването не е повторяемо, засяга само ограничен брой субекти на данни, необходимо е за целите на неоспоримите законни интереси, преследвани от администратора, над които не стоят интересите или правата и свободите на субекта на данни и администраторът е оценил всички обстоятелства, свързани с предаването на данните, и въз основа на тази оценка е предоставил подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни. Администраторът уведомява надзорния орган за предаването на данни. В допълнение към предоставянето на информацията, посочена в членове 13 и 14, администраторът информира субекта на данни за предаването, както и за преследваните неоспоримите законни интереси.

2.   Предаването съгласно параграф 1, първа алинея, буква ж) не трябва да включва всички лични данни или всички категории лични данни, съдържащи се в регистъра. Когато регистърът е предназначен за справка от лица, които имат законен интерес, предаването се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите.

3.   Параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) и параграф 1, втора алинея не се прилагат за дейности, извършвани от публичните органи при упражняването на техните публични правомощия.

4.   Общественият интерес, посочен в параграф 1, първа алинея, буква г) се признава в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

5.   При липсата на решение относно адекватното ниво на защита, правото на Съюза или правото на държава членка може, по важни причини от обществен интерес, изрично да определи ограничения за предаването на специални категории данни на трета държава или международна организация. Държавите членки съобщават тези разпоредби на Комисията.

6.   Администраторът или обработващият лични данни документира оценката, както и подходящите гаранции по параграф 1, втора алинея от настоящия член в регистрите, посочени в член 30.

Член 52

Независимост

1.   Всеки надзорен орган действа напълно независимо при изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си съгласно настоящия регламент.

2.   При изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент членът или членовете на надзорния орган остават независими от външно влияние, било то пряко или непряко, и нито търсят, нито приемат инструкции от когото и да било.

3.   Член или членовете на всеки надзорен орган се въздържат от всякакви несъвместими със задълженията им действия и по време на своя мандат не се ангажират с никакви несъвместими функции, независимо дали срещу възнаграждение или безвъзмездно.

4.   Всяка държава членка гарантира, че на всеки надзорен орган са предоставени човешки, технически и финансови ресурси, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задачи и упражняването на неговите правомощия, включително на тези, които ще бъдат изпълнявани в контекста на взаимопомощта, сътрудничеството и участието в Комитета.

5.   Всяка държава членка гарантира, че всеки надзорен орган избира и разполага със свой собствен персонал, който е подчинен изключително на члена или членовете на засегнатия надзорен орган.

6.   Всяка държава членка гарантира, че всеки надзорен орган подлежи на финансов контрол, който не засяга неговата независимост и че той има отделен, публичен годишен бюджет, който може да бъде част от общия държавен или национален бюджет.

Член 54

Правила за създаването на надзорния орган

1.   Всяка държава членка урежда със закон всичко от по-долу посоченото:

a)	създаването на всеки надзорен орган;

б)	необходимите квалификации и условия за допустимост за назначаването на членовете на всеки надзорен орган;

в)	правилата и процедурите за назначаването на член или членовете на всеки надзорен орган;

г)

продължителността на мандата на члена или членовете на всеки надзорен орган, която е не по-малко от четири години, с изключение на първите назначения след 24 май 2016 г., някои от които може да са за по-кратък срок, когато това е необходимо, за да се защити независимостта на надзорния орган посредством процедура за постепенно назначаване;

д)	дали и ако да — за колко мандата — се допуска преназначаване на члена или членовете на всеки надзорен орган;

е)

условията, регламентиращи задълженията на члена или членовете и на персонала на всеки надзорен орган, забранените действия, функции и облаги, които са несъвместими с тези задължения по време на мандата и след неговото приключване, и правилата, от които се ръководи прекратяването на трудовите правоотношения.

2.   Както по време на мандата си, така и след неговото приключване, членът или членовете и персоналът на всеки надзорен орган, в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка, са обвързани от задължението за опазване на професионална тайна по отношение на всяка поверителна информация, която е стигнала до тяхното знание в хода на изпълнението на техните задачи или упражняването на техните правомощия. По време на техния мандат това задължение за опазване на професионалната тайна се прилага по-специално по отношение на подаването на сигнали от физически лица за нарушения на настоящия регламент.

Раздел 2

Компетентност, задачи и правомощия

Член 57

Задачи

1.   Без да се засягат останалите задачи, определени с настоящия регламент, на своята територия всеки надзорен орган:

a)	наблюдава и осигурява прилагането на настоящия регламент;

б)	насърчава обществената информираност и разбиране на рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването. Обръща се специално внимание на дейностите, специално насочени към децата;

в)	дава становища, в съответствие с правото на държавата членка, на националния парламент, правителството и други институции и органи относно законодателните и административните мерки, свързани със защитата на правата и свободите на физическите лица по отношение на обработването;

г)	насърчава информираността на администраторите и обработващите лични данни за задълженията им по силата на настоящия регламент;

д)	при поискване предоставя информация на всеки субект на данни във връзка с упражняването на правата му по силата на настоящия регламент и ако е необходимо, си сътрудничи за тази цел с надзорните органи в други държави членки;

е)

разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган;

ж)	сътрудничи си с други надзорни органи, включително чрез обмен на информация и взаимопомощ, с оглед осигуряване на съгласувано прилагане и изпълнение на настоящия регламент;

з)	извършва проучвания относно прилагането на настоящия регламент, включително въз основа на информация, получена от друг надзорен или публичен орган;

и)	наблюдава съответното развитие, по-специално в областта на информационните и комуникационни технологии и търговските практики, дотолкова доколкото то оказва влияние върху защитата на личните данни;

й)	приема стандартните договорни клаузи, посочени в член 28, параграф 8 и член 46, параграф 2, буква г);

к)	съставя и поддържа списък във връзка с изискването за оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно член 35, параграф 4;

л)	дава становища по операциите за обработване на данни, посочени в член 36, параграф 2;

м)	насърчава съставянето на кодекси за поведение съгласно член 40 и предоставя становище и одобрява кодексите за поведение, които осигуряват достатъчно гаранции съгласно член 40, параграф 5;

н)	насърчава създаването на механизми за сертифициране за защита на данните и на печати и маркировки за защита на данните съгласно член 42, параграф 1, и одобрява критериите за сертифициране съгласно член 42, параграф 5;

о)	когато е приложимо, извършва периодичен преглед на сертификатите, издадени в съответствие с член 42, параграф 7;

п)	изготвя и публикува критериите за акредитация на органите за наблюдение на кодексите за поведение съгласно член 41 и на сертифициращите органи съгласно член 43;

р)	извършва акредитацията на органите за наблюдение на кодексите за поведение съгласно член 41 и на сертифициращите органи съгласно член 43;

с)	дава разрешение за договорните клаузи и разпоредбите, посочени в член 46, параграф 3;

т)	одобрява задължителните фирмени правила съгласно член 47;

у)	допринася за дейностите на Комитета;

ф)	поддържа вътрешен регистър на нарушенията на настоящия регламент, както и на предприетите мерки в съответствие с член 58, параграф 2; и

х)	изпълнява други задачи, свързани със защитата на лични данни.

2.   Всеки надзорен орган улеснява подаването на жалбите, посочени в параграф 1, буква е), чрез мерки като например формуляр за подаване на жалби, който може да бъде попълнен и по електронен път, без да се изключват други средства за комуникация.

3.   Изпълнението на задачите от страна на всеки надзорен орган е безплатно за субекта на данни и — когато това е приложимо — за длъжностното лице за защита на данните.

4.   Когато исканията са очевидно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, надзорният орган може да наложи разумна такса, основана на административните разходи, или да откаже да предприеме действия по искането. Надзорният орган носи тежестта на доказване на очевидно неоснователния или прекомерния характер на искането.

Член 62

Съвместни операции на надзорни органи

1.   Когато е целесъобразно, надзорните органи провеждат съвместни операции, включително съвместни разследвания и съвместни мерки за изпълнение, в които участват членове или персонал на надзорни органи от други държави членки.

2.   Когато администраторът или обработващият лични данни е установен в няколко държави членки или когато има вероятност от операции по обработване на данни да бъдат засегнати съществено значителен брой субекти на данни в повече от една държава членка, надзорният орган на всяка от тези държави членки има право да участва в съвместни операции. Надзорният орган, който е компетентен съгласно член 56, параграф 1 или параграф 4, кани надзорния орган на всяка от тези държави членки да участва в съответните съвместни операции и отговаря незабавно на искането на даден надзорен орган за участие.

3.   В съответствие с правото на държавата членка и с разрешението на командироващия надзорен орган надзорният орган може да предостави правомощия, в това число правомощия за разследване, на членовете или персонала на командироващия надзорен орган, участващи в съвместни операции, или, доколкото правото на държавата членка на надзорния орган домакин позволява, да разреши на членовете или персонала на командироващия надзорен орган да упражняват своите правомощия за разследване в съответствие с правото на държавата членка на командироващия надзорен орган. Тези правомощия за разследване могат да се упражняват единствено под ръководството и в присъствието на членове или персонал на надзорния орган домакин. Спрямо членовете и персонала на командироващия надзорен орган се прилага правото на държавата членка на надзорния орган домакин.

4.   Когато в съответствие с параграф 1 персонал на командироващ надзорен орган участва в операция в друга държава членка, държавата членка на надзорния орган домакин носи отговорност за действията на този персонал, включително отговорност за всякакви вреди, нанесени от него по време на операцията, в съответствие с правото на държавата членка, на чиято територия се провежда операцията.

5.   Държавата членка, на чиято територия е нанесена вредата, поправя тази вреда при условията, приложими към вреди, нанесени от собствения ѝ персонал. Държавата членка на командироващия надзорен орган, чиито служители са причинили вреди на лице на територията на друга държава членка, възстановява изцяло сумите, които последната е изплатила от тяхно име на лицата, които са имали правото да ги получат.

6.   Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 5, всяка държава членка се въздържа в случая, предвиден в параграф 1, да иска обезщетение от друга държава членка за вредите, посочени в параграф 4.

7.   Когато се планира съвместна операция и в срок от един месец даден надзорен орган не изпълни задължението, предвидено във второто изречение на параграф 2 от настоящия член, другите надзорни органи могат да приемат временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква становище или спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

Раздел 2

Съгласуваност

Член 69

Независимост

1.   Комитетът действа независимо при изпълнението на задачите си или упражняването на правомощията си съгласно членове 70 и 71.

2.   Без да се засягат исканията на Комисията, посочени в член 70, параграф 1, буква б) и член 70, параграф 2, Комитетът не търси и не приема указания от никого при изпълнението на своите задачи или упражняването на своите правомощия.

Член 82

Право на обезщетение и отговорност за причинени вреди

1.   Всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди.

2.   Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава настоящия регламент. Обработващият лични данни носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, само когато не е изпълнил задълженията по настоящия регламент, конкретно насочени към обработващите лични данни, или когато е действал извън законосъобразните указания на администратора или в противоречие с тях.

3.   Администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата.

4.   Когато в една и съща операция по обработване участват повече от един администратор или обработващ лични данни или участват и администратор, и обработващ лични данни, и когато те са отговорни по параграфи 2 и 3 за вреда, причинена от обработването, всеки администратор или обработващ лични данни носи отговорност за цялата вреда, за да се гарантира действително обезщетение на субекта на данни.

5.   Когато администратор или обработващ лични данни е изплатил съгласно параграф 4 пълното обезщетение за причинената вреда, той има право да поиска от другите администратори или обработващи лични данни, участвали в същата операция по обработване на лични данни, да му възстановят част от платеното обезщетение, съответстваща на тяхната част от отговорността за причинената вреда в съответствие с условията по параграф 2.

6.   Съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка, посочена в член 79, параграф 2.

Член 99

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Прилага се от 25 май 2018 година.

---

(1)  ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 90.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 127.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 8 април 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 14 април 2016 г.

(4)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(5)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (C(2003) 1422) (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(6)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(7)  Директива (EС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (вж. страница 89 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(9)  Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(10)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(11)  Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(14)  Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90).

(15)  Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(17)  ОВ C 192, 30.6.2012 г., стр. 7.

(18)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(19)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(20)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(21)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).