interactive GDPR 2016/0679 BG

whereas той:

• whereas (10) 1
• whereas (29) 1
• whereas (34) 1
• whereas (60) 1
• whereas (61) 1
• whereas (68) 2
• whereas (82) 1
• whereas (91) 1
• whereas (104) 1
• whereas (136) 1
• whereas (142) 1
• whereas (144) 1
• whereas (157) 1
• whereas (158) 1
• whereas (164) 1
• whereas (172) 1

definitions:

Член 13

Информация, предоставяна при събиране на лични данни от субекта на данните

1.   Когато лични данни, свързани с даден субект на данни, се събират от субекта на данните, в момента на получаване на личните данни администраторът предоставя на субекта на данните цялата посочена по-долу информация:

a)	данните, които идентифицират администратора и координатите за връзка с него и, когато е приложимо, тези на представителя на администратора;

б)	координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо;

в)	целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването;

г)	когато обработването се извършва въз основа на член 6, параграф 1, буква е), законните интереси, преследвани от администратора или от трета страна;

д)	получателите или категориите получатели на личните данни, ако има такива;

е)

когато е приложимо, намерението на администратора да предаде личните данни на трета държава или на международна организация, както и наличието или отсъствието на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита или в случай на предаване на данни съгласно посоченото в членове 46 или 47, или член 49, параграф 1, втора алинея позоваване на подходящите или приложимите гаранции и средствата за получаване на копие от тях или на информация къде са налични.

2.   Освен информацията, посочена в параграф 1, в момента на получаване на личните данни администраторът предоставя на субекта на данните следната допълнителна информация, която е необходима за осигуряване на добросъвестно и прозрачно обработване:

a)	срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определяне на този срок;

б)	съществуването на право да се изиска от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или право да се направи възражение срещу обработването, както и правото на преносимост на данните;

в)	когато обработването се основава на член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), съществуването на право на оттегляне на съгласието по всяко време, без да се засяга законосъобразността на обработването въз основа на съгласие, преди то да бъде оттеглено;

г)	правото на жалба до надзорен орган;

д)	дали предоставянето на лични данни е задължително или договорно изискване, или изискване, необходимо за сключването на договор, както и дали субектът на данните е длъжен да предостави личните данни и евентуалните последствия, ако тези данни не бъдат предоставени;

е)	съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

3.   Когато администраторът възнамерява по-нататък да обработва личните данни за цел, различна от тази, за която са събрани, той предоставя на субекта на данните преди това по-нататъшно обработване информация за тази друга цел и всякаква друга необходима информация, както е посочено в параграф 2.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат, когато и доколкото субектът на данните вече разполага с информацията.

Член 14

Информация, предоставяна, когато личните данни идват от субекта на данните

1.   Когато личните данни не са получени от субекта на данните, администраторът предоставя на субекта на данните следната информация:

a)	данните, които идентифицират администратора и координатите за връзка с него и, когато е приложимо, тези на представителя на администратора;

б)	координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо;

в)	целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването;

г)	съответните категории лични данни;

д)	получателите или категориите получатели на личните данни, ако има такива;

е)

когато е приложимо, намерението на администратора да предаде данните на трета държава или на международна организация, и наличието или отсъствието на решение на Комисията относно адекватното ниво на защита или в случай на предаване на данни съгласно член 46 или 47, или член 49, параграф 1, втора алинея с позоваване на подходящите или приложимите гаранции и средствата за получаване на копие от тях или на информация къде са налични.

2.   Освен информацията, посочена в параграф 1, администраторът предоставя на субекта на данните следната информация, необходима за осигуряване на добросъвестно и прозрачно обработване на данните по отношение на субекта на данните:

а)	срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определяне на този срок;

б)	когато обработването се извършва въз основа на член 6, параграф 1, буква е), законните интереси, преследвани от администратора или от трета страна;

в)	съществуването на право да се изиска от администратора достъп до, коригиране или изтриване на лични данни, свързани със субекта на данните, или ограничаване на обработването, и правото да се направи възражение срещу обработването, както и правото на преносимост на данните;

г)	когато обработването се основава на член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), съществуването на право на оттегляне на съгласието по всяко време, без да се засяга законосъобразността на обработването въз основа на съгласие, преди то да бъде оттеглено;

д)	правото на жалба до надзорен орган;

е)	източника на личните данни и, ако е приложимо, дали данните са от публично достъпен източник;

ж)	съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

3.   Администраторът предоставя информацията, посочена в параграфи 1 и 2:

a)	в разумен срок след получаването на личните данни, но най-късно в срок до един месец, като се отчитат конкретните обстоятелства, при които личните данни се обработват;

б)	ако данните се използват за връзка със субекта на данните, най-късно при осъществяване на първия контакт с този субект на данните; или

в)	ако е предвидено разкриване пред друг получател, най-късно при разкриването на личните данни за първи път.

4.   Когато администраторът възнамерява да обработва личните данни по-нататък за цел, различна от тази, за която са събрани, той предоставя на субекта на данните преди това по-нататъшно обработване информация за тази друга цел и всякаква друга необходима информация, както е посочено в параграф 2.

5.   Параграфи 1-4 не се прилагат, когато и доколкото:

a)	субектът на данните вече разполага с информацията;

б)

предоставянето на такава информация се окаже невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия; по-специално за обработване на данни за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели, при спазване на условията и гаранциите по член 89, параграф 1, или доколкото съществува вероятност задължението, посочено в параграф 1 от настоящия член, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване. В тези случаи администраторът взема подходящи мерки за защита на правата, свободите и законните интереси на субекта на данните, което включва и предоставяне на публичен достъп до информацията;

в)	получаването или разкриването е изрично разрешено от правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора и в което се предвиждат също подходящи мерки за защита на легитимните интереси на субекта на данните; или

г)	личните данни трябва да останат поверителни при спазване на задължение за опазване на професионална тайна, което се урежда от правото на Съюза или право на държава членка, включително законово задължение за поверителност.

Член 17

Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)

1.   Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:

a)	личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

б)	субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;

в)	субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;

г)	личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

д)	личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;

е)	личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

2.   Когато администраторът е направил личните данни обществено достояние и е задължен съгласно параграф 1 да изтрие личните данни, той, като отчита наличната технология и разходите по изпълнението, предприема разумни стъпки, включително технически мерки, за да уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е поискал изтриване от тези администратори на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:

a)	за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;

б)

за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

в)	по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве в съответствие с член 9, параграф 2, букви з) и и), както и член 9, параграф 3;

г)

за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, доколкото съществува вероятност правото, установено в параграф 1, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване; или

д)	за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.

Член 20

Право на преносимост на данните

1.   Субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато:

a)	обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а) или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б); и

б)	обработването се извършва по автоматизиран начин.

2.   Когато упражнява правото си на преносимост на данните по параграф 1, субектът на данните има право да получи пряко прехвърляне на личните данни от един администратор към друг, когато това е технически осъществимо.

3.   Упражняването на правото, посочено в параграф 1 от настоящия член не засяга член 17. Посоченото право не се отнася до обработването, необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.

4.   Правото, посочено в параграф 1, не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица.

Раздел 4

Право на възражение и автоматизирано вземане на индивидуални решения

Член 21

Право на възражение

1.   Субектът на данните има право, по всяко време и на основания, свързани с неговата конкретна ситуация, на възражение срещу обработване на лични данни, отнасящи се до него, което се основава на член 6, параграф 1, буква д) или буква е), включително профилиране, основаващо се на посочените разпоредби. Администраторът прекратява обработването на личните данни, освен ако не докаже, че съществуват убедителни законови основания за обработването, които имат предимство пред интересите, правата и свободите на субекта на данни, или за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.

2.   Когато се обработват лични данни за целите на директния маркетинг, субектът на данни има право по всяко време да направи възражение срещу обработване на лични данни, отнасящо се до него за този вид маркетинг, което включва и профилиране, доколкото то е свързано с директния маркетинг.

3.   Когато субектът на данни възрази срещу обработване за целите на директния маркетинг, обработването на личните данни за тези цели се прекратява.

4.   Най-късно в момента на първото осъществяване на контакт със субекта на данните, той изрично се уведомява за съществуването на правото по параграфи 1 и 2, което му се представя по ясен начин и отделно от всяка друга информация.

5.   В контекста на използването на услугите на информационното общество и независимо от Директива 2002/58/ЕО, субектът на данните може да упражнява правото си на възражение чрез автоматизирани средства, като се използват технически спецификации.

6.   Когато лични данни се обработват за целите на научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, субектът на данните има право, въз основа на конкретното си положение, да възрази срещу обработването на лични данни, отнасящи се до него, освен ако обработването е необходимо за изпълнението на задача, осъществявана по причини от публичен интерес.

Член 32

Сигурност на обработването

1.   Като се имат предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекстът и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица, администраторът и обработващият лични данни прилагат подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на съобразено с този риск ниво на сигурност, включително, inter alia, когато е целесъобразно:

a)	псевдонимизация и криптиране на личните данни;

б)	способност за гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване;

в)	способност за своевременно възстановяване на наличността и достъпа до личните данни в случай на физически или технически инцидент;

г)	процес на редовно изпитване, преценяване и оценка на ефективността на техническите и организационните мерки с оглед да се гарантира сигурността на обработването.

2.   При оценката на подходящото ниво на сигурност се вземат предвид по-специално рисковете, които са свързани с обработването, по-специално от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до прехвърлени, съхранявани или обработени по друг начин лични данни.

3.   Придържането към одобрен кодекс за поведение, посочен в член 40 или одобрен механизъм за сертифициране, посочен в член 42 може да се използва като доказателство за предоставянето на достатъчно гаранции съгласно параграф 1 от настоящия член.

4.   Администраторът и обработващият лични данни предприемат стъпки всяко физическо лице, действащо под ръководството на администратора или на обработващия лични данни, което има достъп до лични данни, да обработва тези данни само по указание на администратора, освен ако от въпросното лице не се изисква да прави това по силата на правото на Съюза или правото на държава членка.

Член 40

Кодекси за поведение

1.   Държавите членки, надзорните органи, Комитетът и Комисията насърчават изготвянето на кодекси за поведение, които имат за цел да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни сектори и конкретните нужди на микропредприятията, малките и средните предприятия.

2.   Сдруженията и други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да изготвят кодекси за поведение или да изменят или допълват такива кодекси с цел да бъде уточнено прилагането на настоящия регламент, като по отношение на:

a)	добросъвестното и прозрачно обработване;

б)	законните интереси, преследвани от администраторите в конкретни аспекти;

в)	събирането на лични данни;

г)	псевдонимизацията на лични данни;

д)	информирането на обществеността и на субектите на данни;

е)	упражняването на правата на субектите на данни;

ж)	информирането и закрилата на децата и начина за получаване на съгласие от носещите родителска отговорност за детето;

з)	мерките и процедурите, посочени в членове 24 и 25, и мерките за осигуряване на посочената в член 32 сигурност на обработването;

и)	уведомяването на надзорните органи за нарушения на сигурността на личните данни и съобщаването за такива нарушения на сигурността на личните данни на субектите на данни;

й)	предаването на лични данни на трети държави или международни организации; или

к)	извънсъдебните производства и другите процедури за разрешаване на спорове между администраторите и субектите на данни по отношение на обработването, без да се засягат правата на субектите на данни съгласно членове 77 и 79.

3.   Освен спазването на настоящия регламент от администратора или обработващия лични данни, към които се прилага настоящият регламент, кодекси за поведение, одобрени съгласно параграф 5 от настоящия член и общовалидни съгласно параграф 9 от настоящия член, могат също така да се прилагат към администратори или обработващи лични данни, непопадащи в обхвата на настоящия регламент съгласно член 3, с цел да се осигурят подходящи гаранции в рамките на предаването на лични данни на трети държави или международни организации съгласно условията, посочени в член 46, параграф 2, буква д). Тези администратори или обработващи лични данни поемат задължителни ангажименти с изпълнителна сила, чрез договорни или други инструменти със задължителен характер, да прилагат тези подходящи гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

4.   Кодексът за поведение, посочен в параграф 2 от настоящия член съдържа механизми, които позволяват на посочения в член 41, параграф 1 орган да извършва задължителното наблюдение на спазването на неговите разпоредби от администраторите или обработващите лични данни, които приемат да го прилагат, без да се засягат задълженията и правомощията на надзорните органи, компетентни по силата на член 55 или 56.

5.   Сдруженията и другите структури, посочени в параграф 2 от настоящия член, които възнамеряват да изготвят кодекс за поведение или да изменят или допълнят съществуващ кодекс, представят проекта на кодекс, негово изменение или допълнение на надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 Надзорният орган дава становище дали проектът за кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент и одобрява този проект на кодекс, негово изменение или допълнение, ако установи, че той осигурява достатъчно подходящи гаранции.

6.   Когато проектът на кодекс, негово изменение или допълнение е одобрено в съответствие с параграф 5 и когато съответният кодекс за поведение няма отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган регистрира и публикува кодекса.

7.   Ако проект на кодекс за поведение има отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган, който е компетентен съгласно член 55, преди одобряването на проекта на кодекс, негово изменение или допълнение, го представя, по посочената в член 63 процедура, на Комитета, който дава становище дали проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент, или, в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, осигуряват подходящи гаранции.

8.   Ако посоченото в параграф 7 становище потвърди, че проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент или, в случаите, посочени в параграф 3, осигуряват подходящи гаранции, Комитетът представя становището си на Комисията.

9.   Комисията може чрез актове за изпълнение да реши дали одобрения кодек за поведение, негово изменение или допълнение, който ѝ е представен по силата на параграф 8 от настоящия член, е общовалиден в рамките на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

10.   Комисията осигурява подходяща публичност на одобрените кодекси, за които е решено, че са общовалидни в съответствие с параграф 9.

11.   Комитетът събира всички одобрени кодекси за поведение, техните изменения и допълнения в регистър и ги прави обществено достъпни чрез всички подходящи средства.

Член 43

Сертифициращи органи

1.   Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган съгласно членове 57 и 58, сертифициращите органи, притежаващи подходящ опит в областта на защитата на данните, след уведомяване на надзорния орган с цел, ако е необходимо, той да може да упражни правомощията си съгласно член 58, параграф 2, буква з), издават и подновяват сертификат.Държавите членки гарантират, че тези сертифициращи органи се акредитират от един или двама от следните органи:

a)	надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56;

б)	националния орган по акредитация, посочен в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (20) в съответствие с EN-ISO/IEC 17065/2012 и с допълнителните изисквания, определени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56.

2.   Сертифициращите органи, посочени в параграф 1, се акредитират в съответствие с посочения параграф само ако:

a)	са доказали в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган своята независимост и опит във връзка с предмета на сертифицирането;

б)	са поели ангажимент да спазват критериите, посочени в член 42, параграф 5, и одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63;

в)	са установили процедури за издаването, периодичния преглед и отнемането на сертификат, печати и маркировки за защита на данните;

г)

са установили процедури и структури за обработване на жалби за нарушения на сертификата или за начина, по който сертификатът е бил приложен или се прилага от администратора или обработващия лични данни, и за прозрачното довеждане на тези процедури и структури до знанието на субектите на данни и обществеността; и

д)	демонстрират в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган, че задачите и задълженията им не водят до конфликт на интереси.

3.   Акредитирането на сертифициращите органи, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се извършва на базата на критериите, одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63. В случай на акредитация съгласно параграф 1, буква б) от настоящия член, тези изисквания допълват изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 765/2008 и техническите правила, които описват методите и процедурите на сертифициращите органи.

4.   Сертифициращият органи, посочени в параграф 1 отговарят за правилната оценка, която води до сертифициране или отнемане на издаден сертификат, без да се засяга отговорността на администратора или обработващия лични данни за спазването на настоящия регламент. Акредитацията се издава за максимален срок от пет години и може да бъде подновена при същите условия, ако сертифициращият орган отговаря на изискванията, установени в настоящия член.

5.   Сертифициращите органи, посочени в параграф 1 представят на компетентните надзорни органи мотивите за издаване или отнемане на съответния сертификат.

6.   Изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и критериите, посочени в член 42, параграф 5, се оповестяват от надзорния орган в леснодостъпна форма. Надзорните органи също така информират Комитета относно тези изисквания и критерии. Комитетът обединява всички механизми за сертифициране и всички печати за защита на данните в регистър и осигурява публичен достъп до тях по подходящ начин.

7.   Без да се засяга глава VIII, компетентният надзорен орган или националният орган по акредитация анулира акредитация на сертифициращ орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, ако не са били спазени или вече не се спазват условията за акредитация, или ако предприетите от сертифициращия орган действия нарушават настоящия регламент.

8.   На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел уточняване на изискванията, които трябва да бъдат взети предвид по отношение на механизмите за сертифициране за защита на данните, посочени в член 42, параграф 1.

9.   Комисията може чрез актове за изпълнение да определя технически стандарти за механизмите за сертифициране и за печатите и маркировките за защита на данните, както и механизми за насърчаване и признаване на тези механизми и на печатите и маркировките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

ГЛАВА V

Предаване на лични данни на трети държави или международни организации

Член 52

Независимост

1.   Всеки надзорен орган действа напълно независимо при изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си съгласно настоящия регламент.

2.   При изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент членът или членовете на надзорния орган остават независими от външно влияние, било то пряко или непряко, и нито търсят, нито приемат инструкции от когото и да било.

3.   Член или членовете на всеки надзорен орган се въздържат от всякакви несъвместими със задълженията им действия и по време на своя мандат не се ангажират с никакви несъвместими функции, независимо дали срещу възнаграждение или безвъзмездно.

4.   Всяка държава членка гарантира, че на всеки надзорен орган са предоставени човешки, технически и финансови ресурси, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задачи и упражняването на неговите правомощия, включително на тези, които ще бъдат изпълнявани в контекста на взаимопомощта, сътрудничеството и участието в Комитета.

5.   Всяка държава членка гарантира, че всеки надзорен орган избира и разполага със свой собствен персонал, който е подчинен изключително на члена или членовете на засегнатия надзорен орган.

6.   Всяка държава членка гарантира, че всеки надзорен орган подлежи на финансов контрол, който не засяга неговата независимост и че той има отделен, публичен годишен бюджет, който може да бъде част от общия държавен или национален бюджет.

Член 56

Компетентност на водещия надзорен орган

1.   Без да се засяга член 55, надзорният орган на основното място на установяване или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни е компетентен да действа като водещ надзорен орган за трансграничното обработване, извършвано от посочения администратор или обработващ лични данни в съответствие с процедурата по член 60.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 всеки надзорен орган е компетентен да разглежда внесена при него жалба или евентуални нарушения на настоящия регламент, ако случаят се отнася единствено до място на установяване в държавата членка на надзорния орган или засяга в значителна степен субекти на данни единствено в тази държава членка.

3.   В посочените в параграф 2 от настоящия член случаи надзорният орган незабавно уведомява за тях водещия надзорен орган. В срок от три седмици след като е бил уведомен, водещият надзорен орган взема решение за това дали той самият ще разгледа или не случая в съответствие с процедурата, предвидена в член 60, като отчита дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е уведомил.

4.   Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, се прилага процедурата по член 60. Надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, може да му предостави на проект за решение. Водещият надзорен орган отчита в максимална степен този проект при изготвянето на проекта за решение, посочен в член 60, параграф 3.

5.   Ако водещият надзорен орган реши да не разгледа случая, надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, го разглежда в съответствие с членове 61 и 62.

6.   За трансграничното обработване, което извършва, администраторът или обработващият лични данни комуникира единствено с водещия надзорен орган.

Член 58

Правомощия

1.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия за разследване:

a)	да разпорежда на администратора и на обработващия лични данни и, когато е приложимо — на представителя на администратора или на обработващия лични данни, да предоставят всяка информация, която той поиска за изпълнението на своите задачи;

б)	да провежда разследвания под формата на одити във връзка със защитата на данните;

в)	да извършва преглед на сертификатите, издадени в съответствие с член 42, параграф 7;

г)	да уведомява администратора или обработващия лични данни за предполагаемо нарушение на настоящия регламент;

д)	да получава от администратора и обработващия лични данни достъп до всички лични данни и до цялата информация, от която се нуждае за изпълнението на своите задачи;

е)	да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка.

2.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия:

a)	да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на настоящия регламент;

б)	да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент;

в)	да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент;

г)	да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок;

д)	да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни;

е)	да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;

ж)	да разпорежда коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно член 17, параграф 2 и член 19;

з)	да отнема сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат, издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват;

и)	да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;

й)	да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация;

3.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия да дава разрешения и становища:

a)	да дава становища на администратора в съответствие с процедурата по предварителна консултация, посочена в член 36;

б)	да издава по собствена инициатива или при поискване становища до националния парламент, правителството на държавата членка или, в съответствие с правото на държавата членка — до други институции и органи, както и до обществеността по всякакви въпроси, свързани със защитата на лични данни;

в)	да дава разрешение за обработването, посочено в член 36, параграф 5, ако съгласно правото на държавата членка се изисква такова предварително разрешение;

г)	да дава становища и да одобрява проекти на кодекси за поведение съгласно член 40, параграф 5;

д)	да акредитира сертифициращи органи съгласно член 43;

е)	да издава сертификати и да одобрява критериите за сертифициране в съответствие с член 42, параграф 5;

ж)	да приема стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 28, параграф 8 и в член 46, параграф 2, буква г);

з)	да дава разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а);

и)	да дава разрешение за административните договорености, посочени в член 46, параграф 3, буква б);

й)	да одобрява задължителните фирмени правила съгласно член 47.

4.   Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата.

5.   Всяка държава членка урежда със закон нейният надзорен орган да има правомощието да довежда нарушенията на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и по целесъобразност да инициира или по друг начин да участва в съдебни производства, с цел осигуряване на изпълнението на настоящия регламент.

6.   Всяка държава членка може да урежда със закон нейният надзорен орган да има допълнителни правомощия освен посочените в параграфи 1, 2 и 3. Упражняването на тези правомощия не нарушава ефективното действие на глава VII.

Член 60

Сътрудничество между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи

1.   Водещият надзорен орган си сътрудничи с другите засегнати надзорни органи в съответствие с настоящия член и се стреми към постигането на консенсус. Водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи обменят всяка имаща отношение информация помежду си.

2.   Водещият надзорен орган може да поиска по всяко време от другите засегнати надзорни органи да предоставят взаимопомощ съгласно член 61 и може да провежда съвместни операции съгласно член 62, по-специално за да извършва разследвания или да наблюдава изпълнението на мярка, засягаща администратор или обработващ лични данни, установен в друга държава членка.

3.   Водещият надзорен орган незабавно предава информация за това на другите засегнати надзорни органи. Водещият надзорен орган незабавно представя на другите засегнати надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище и да вземе надлежно предвид вижданията им.

4.   Ако някой от другите засегнати надзорни органи изрази относимо и обосновано възражение срещу проекта за решение в срок от четири седмици, след като е било поискано мнението му в съответствие с параграф 3 от настоящия член, водещият надзорен орган, в случай че не приема относимото и обосновано възражение или счита, че това възражение не е относимо или обосновано, отнася въпроса до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

5.   Ако водещият надзорен орган възнамерява да приеме направено относимо и обосновано възражение, той изпраща на другите засегнати надзорни органи преработен проект за решението, за да получи тяхното становище. За този преработен проект на решението се следва процедурата, посочена в параграф 4, за срок от две седмици.

6.   Когато нито един от другите засегнати органи не е възразил срещу проекта на решение, представен от водещия надзорен орган в посочения в параграфи 4 и 5 срок, се счита, че водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи са съгласни с този проект на решение и са обвързани от него.

7.   Водещият надзорен орган приема решението и уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни, според случая, и информира другите засегнати надзорни органи и Комитета за въпросното решение, като включва резюме на съответните факти и основания. Надзорният орган, до когото е била подадена жалбата, информира жалбоподателя за решението.

8.   Чрез дерогация от параграф 7, когато дадена жалба е оставена без разглеждане или отхвърлена, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема решението и уведомява жалбоподателя за него, като информира и администратора

9.   Когато водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи постигнат съгласие определени части от жалбата да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, а по други части от тази жалба да се предприемат действия, за всяка от тези части се приема отделно решение. Водещият надзорен орган приема решението относно частта, за която се предприемат действия във връзка с администратора, уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка и информира жалбоподателя за това, а надзорният орган по жалбата приема решението относно частта, с която е свързано оставянето без разглеждане или отхвърлянето на тази жалба, уведомява за него жалбоподателя и информира за това администратора или обработващия лични данни.

10.   След като е бил уведомен за решението на водещия надзорен орган съгласно параграфи 7 и 9, администраторът или обработващият лични данни взема необходимите мерки, за да осигури съответствие с решението по отношение на дейностите по обработването на всички места, на които е установен в Съюза. Администраторът или обработващият лични данни уведомява водещия надзорен орган за мерките, взети с цел осигуряване на съответствие с решението, а водещият орган информира другите засегнати надзорни органи.

11.   Когато при изключителни обстоятелства засегнат надзорен орган има основания да счита, че са необходими спешни действия, за да се защитят интересите на субекти на данни, се прилага процедурата по спешност по член 66.

12.   Водещият надзорен орган и другите засегнати надзорни органи си предават информацията, изисквана съгласно настоящия член, по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

Член 65

Разрешаване на спорове от Комитета

1.   С цел да осигури правилно и последователно прилагане на настоящия регламент в отделните случаи, Комитетът приема решение със задължителен характер в следните случаи:

a)

когато в случаи по член 60, параграф 4 засегнат надзорен орган е повдигнал относимо и обосновано възражение срещу проект за решение на водещия орган или водещият орган е отхвърлил възражението като неотносимо или необосновано. Решението със задължителен характер се отнася за всички въпроси, които са предмет на относимото и обосновано възражение, особено когато има нарушение на настоящия регламент;

б)	когато има противоречиви виждания за това кой от засегнатите надзорни органи е компетентен за основното място на установяване;

в)	когато компетентният надзорен орган не е поискал становището на Комитета в случаите, посочени в член 64, параграф 1, или не се е съобразил със становището на Комитета, дадено по член 564. В този случай всеки засегнат надзорен орган или Комисията може да отнесе въпроса до Комитета.

2.   Посоченото в параграф 1 решение се приема в срок от един месец от отнасянето на въпроса от мнозинство от две трети от членовете на Комитета. Посоченият срок може да бъде удължен с още един месец с оглед на сложността на въпроса. Решението по параграф 1 е обосновано, адресирано е до водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи и е със задължителен характер за тях.

3.   Когато Комитетът не е бил в състояние да приеме решение в срока, посочен в параграф 2, той приема решението си в срок от две седмици от изтичането на втория месец, споменат в параграф 2, с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Когато членовете на Комитета са разделени поравно на две, решението се приема с решаващия глас на председателя.

4.   Засегнатите надзорни органи не приемат решение по отнесения до Комитета въпрос съгласно параграф 1 в рамките на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3.

5.   Председателят на Комитета уведомява без ненужно забавяне засегнатите надзорни органи за решението, посочено в параграф 1. Той уведомява и Комисията за него. Решението се публикува на уебсайта на Комитета без забавяне след като надзорният орган е уведомил за окончателното си решение, посочено в параграф 6.

6.   Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема окончателното си решение въз основа на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, без ненужно забавяне и най-късно един месец след като Комитетът е уведомил за решението си. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, информира Комитета за датата, на която администраторът или обработващият лични данни и субектът на данни са били уведомени за неговото окончателно решение. Окончателното решение на засегнатите надзорни органи се приема по реда на член 60, параграфи 7, 8 и 9. Окончателното решение се позовава на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и в него се уточнява, че посоченото в посочения параграф решение ще бъде публикувано на уебсайта на Комитета в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Към окончателното решение се прилага решението, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 66

Процедура по спешност

1.   При извънредни обстоятелства, когато засегнат надзорен орган счита, че е налице спешна необходимост да се действа в защита на правата и свободите на субектите на данни, той може чрез дерогация от механизма за съгласуваност, предвиден в членове 63, 64 и 65, или процедурата, предвидена в член 60, да приеме незабавно временни мерки, водещи до правни последици на собствената му територия, с определен срок на валидност, който не надвишава три месеца. Надзорният орган съобщава незабавно тези мерки и мотивите за приемането им на другите засегнати надзорни органи, на Комитета и на Комисията.

2.   Когато надзорен орган е предприел мярка съгласно параграф 1 и счита, че е необходимо спешно да бъдат приети окончателни мерки, той може да поиска от Комитета спешно становище или спешно решение със задължителен характер, като изтъкне причини за искането на такова становище или решение.

3.   Всеки надзорен орган може да поиска спешно становище или спешно решение със задължителен характер, според случая, от Комитета, когато компетентен надзорен орган не е предприел подходящи мерки в ситуация, в която е налице спешна необходимост от предприемане на действия с цел защита на правата и свободите на субектите на данни, като посочи причините за искането на такова становище или решение, както и за спешната нужда от предприемане на действия.

4.   Чрез дерогация от член 64, параграф 3 и член 65, параграф 2, в срок от две седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета се приема спешно становище или спешно решение със задължителен характер, както са посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

Член 81

Прекратяване на производството

1.   Когато компетентен съд на държава членка има информация, че производство, засягащо същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ лични данни, е висящо пред съд на друга държава членка, той установява контакт със съда в другата държава членка, за да потвърди наличието на такова производство.

2.   Когато производство, засягащо същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ личните данни е висящо пред съд на друга държава членка, всеки компетентен съд, освен първия сезиран съд, може да преустанови производството, което води.

3.   Когато тези производства са висящи пред първоинстанционни съдилища, всеки съд, освен първия сезиран съд, може също да се откаже от компетентност по молба на една от страните, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване.

Член 82

Право на обезщетение и отговорност за причинени вреди

1.   Всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди.

2.   Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава настоящия регламент. Обработващият лични данни носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, само когато не е изпълнил задълженията по настоящия регламент, конкретно насочени към обработващите лични данни, или когато е действал извън законосъобразните указания на администратора или в противоречие с тях.

3.   Администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата.

4.   Когато в една и съща операция по обработване участват повече от един администратор или обработващ лични данни или участват и администратор, и обработващ лични данни, и когато те са отговорни по параграфи 2 и 3 за вреда, причинена от обработването, всеки администратор или обработващ лични данни носи отговорност за цялата вреда, за да се гарантира действително обезщетение на субекта на данни.

5.   Когато администратор или обработващ лични данни е изплатил съгласно параграф 4 пълното обезщетение за причинената вреда, той има право да поиска от другите администратори или обработващи лични данни, участвали в същата операция по обработване на лични данни, да му възстановят част от платеното обезщетение, съответстваща на тяхната част от отговорността за причинената вреда в съответствие с условията по параграф 2.

6.   Съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка, посочена в член 79, параграф 2.

Член 88

Обработване в контекста на трудово или служебно правоотношение

1.   Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.

2.   Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

3.   Всяка държава членка уведомява Комисията за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение.

Член 90

Задължения за опазване на тайна

1.   Държавите членки могат да приемат специални правила, за да установят правомощията на надзорните органи съгласно член 58, параграф 1, букви д) и е) по отношение на администраторите или обработващите лични данни, които по силата на правото на Съюза или правото на държава членка или на правила, установени от компетентните национални органи, са обвързани със задължение за опазване на професионална тайна или с други равностойни задължения за опазване на тайна, когато това е необходимо и пропорционално за съчетаване на правото на защита на личните данни със задължението за опазване на тайна. Тези правила се прилагат само по отношение на лични данни, които администраторът или обработващият лични данни е получил в хода на дейност, подлежаща на това задължение за опазване на тайна.

2.   Всяка държава членка уведомява Комисията за правилата, приети съгласно параграф 1, до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение.