interactive GDPR 2016/0679 BG

whereas компетентни:

• whereas (19) 2
• whereas (36) 1
• whereas (80) 1
• whereas (91) 1
• whereas (108) 1
• whereas (112) 1
• whereas (116) 1
• whereas (130) 1
• whereas (150) 1
• whereas (151) 2

definitions:

Член 2

Материален обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.

2.   Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:

a)	в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза;

б)	от държавите членки, когато извършват дейности, които попадат в приложното поле на дял V, глава 2 от ДЕС;

в)	от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания;

г)	от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност.

3.   При обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза се прилага Регламент (ЕО) № 45/2001. Регламент (ЕО) № 45/2001 и другите правни актове на Съюза, приложими към подобна обработка на лични данни, се адаптират към принципите и правилата на настоящия регламент в съответствие с член 98.

4.   Настоящият регламент не засяга прилагането на Директива 2000/31/ЕО, и по-специално разпоредбите относно отговорностите на междинните доставчици на услуги в членове 12—15 от посочената директива.

Член 9

Обработване на специални категории лични данни

1.   Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.

2.   Параграф 1 не се прилага, ако е налице едно от следните условия:

a)	субектът на данни е дал своето изрично съгласие за обработването на тези лични данни за една или повече конкретни цели, освен когато в правото на Съюза или правото на държава членка се предвижда, че посочената в параграф 1 забрана не може да бъде отменена от субекта на данни;

б)

обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данните по силата на трудовото право и правото в областта на социалната сигурност и социалната закрила, дотолкова, доколкото това е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, или съгласно колективна договореност в съответствие с правото на държава членка, в което се предвиждат подходящи гаранции за основните права и интересите на субекта на данните;

в)	обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие;

г)

обработването се извършва при подходящи гаранции в хода на законните дейности на фондация, сдружение или друга структура с нестопанска цел, с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, при условие че обработването е свързано единствено с членовете или бившите членове на тази структура или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели, и че личните данни не се разкриват без съгласието на субектите на данните;

д)	обработването е свързано с лични данни, които явно са направени обществено достояние от субекта на данните;

е)	обработването е необходимо с цел установяване, упражняване или защита на правни претенции или винаги, когато съдилищата действат в качеството си на правораздаващи органи;

ж)

обработването е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните;

з)

обработването е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни или социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка или съгласно договор с медицинско лице и при условията и гаранциите, посочени в параграф 3;

и)

обработването е необходимо от съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, като защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето или осигуряването на високи стандарти за качество и безопасност на здравните грижи и лекарствените продукти или медицинските изделия, въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи и конкретни мерки за гарантиране на правата и свободите на субекта на данните, по-специално опазването на професионална тайна;

й)

обработването е необходимо за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.

3.   Личните данни, посочени в параграф 1, могат да бъдат обработвани за целите, посочени в параграф 2, буква з), когато въпросните данни се обработват от или под ръководството на професионален работник, обвързан от задължението за професионална тайна по силата на правото на Съюза или правото на държавата членка или правилата, установени от националните компетентни органи или от друго лице, също обвързано от задължение за тайна по силата на правото на Съюза или правото на държавата членка или правилата, установени от националните компетентни органи.

4.   Държавите членки могат да запазят или да въведат допълнителни условия, включително и ограничения, по отношение на обработването на генетични данни, биометрични данни или данни за здравословното състояние.

Член 35

Оценка на въздействието върху защитата на данните

1.   Когато съществува вероятност определен вид обработване, по-специално при което се използват нови технологии, и предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, преди да бъде извършено обработването, администраторът извършва оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на личните данни. В една оценка може да бъде разгледан набор от сходни операции по обработване, които представляват сходни високи рискове.

2.   При извършването на оценка на въздействието върху защитата на данните администраторът иска становището на длъжностното лице по защита на данните, когато такова е определено.

3.   Оценката на въздействието върху защитата на данните, посочена в параграф 1, се изисква по-специално в случай че:

a)	систематична и подробна оценка на личните аспекти по отношение на физически лица, която се базира на автоматично обработване, включително. профилиране, и служи за основа на решения, които имат правни последици за физическото лице или по подобен начин сериозно засягат физическото лице;

б)	мащабно обработване на специални категории данни, посочени в член 9, параграф 1 или на лични данни за присъди и нарушения по член 10; или

в)	систематично мащабно наблюдение на публично достъпна зона.

4.   Надзорният орган съставя и оповестява списък на видовете операции по обработване, за които се изисква оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно параграф 1. Надзорният орган съобщава тези списъци на Комитета, посочен в член 68.

5.   Надзорният орган може също да състави и оповести списък на видовете операции по обработване, за които не се изисква оценка на въздействието върху защитата на данните. Надзорният орган съобщава тези списъци на Комитета.

6.   Преди приемането на списъците, посочени в параграфи 4 и 5, компетентният надзорен орган прилага посочения в член 63 механизъм за съгласуваност, ако тези списъци включват дейности за обработване, свързани с предлагането на стоки или услуги на субекти на данни или с наблюдението на тяхното поведение в няколко държави членки или могат съществено да засегнат свободното движение на лични данни в рамките на Съюза.

7.   Оценката съдържа най-малко:

a)	системен опис на предвидените операции по обработване и целите на обработването, включително, ако е приложимо, преследвания от администратора законен интерес;

б)	оценка на необходимостта и пропорционалността на операциите по обработване по отношение на целите;

в)	оценка на рисковете за правата и свободите на субектите на данни, посочени в параграф 1; и

г)

мерките, предвидени за справяне с рисковете, включително гаранциите, мерките за сигурност и механизмите за осигуряване на защитата на личните данни и за демонстриране на спазването на настоящия регламент, като се вземат предвид правата и законните интереси на субектите на данни и на други заинтересовани лица.

8.   При оценката на въздействието на операциите по обработване, извършвани от администраторите и обработващите лични данни, надлежно се отчита и спазването от тяхна страна на одобрените кодекси за поведение, посочени в член 340 особено за целите на оценката на въздействието върху защитата на данните.

9.   Когато е целесъобразно, администраторът се обръща към субектите на данните или техните представители за становище относно планираното обработване, без да се засяга защитата на търговските или обществените интереси или сигурността на операциите по обработване.

10.   Когато обработването съгласно член 6, параграф 1, буква в) или д) има правно основание в правото на Съюза или в правото на държавата членка, под чиято юрисдикция е администраторът, и това право регулира конкретната операция по обработване или набор от такива операции, и вече е извършена оценка на въздействието върху защитата на личните данни като част от общата оценка на въздействието в контекста на приемането на това правно основание, параграфи 1—7 не се прилагат, освен ако държавите членки не сметнат за необходимо да направят такава оценка преди започването на дейностите за обработване.

11.   При необходимост администраторът прави преглед, за да прецени дали обработването е в съответствие с оценката на въздействието върху защитата на данни, най-малкото когато има промяна в риска, с който са свързани операциите по обработване.

Член 40

Кодекси за поведение

1.   Държавите членки, надзорните органи, Комитетът и Комисията насърчават изготвянето на кодекси за поведение, които имат за цел да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни сектори и конкретните нужди на микропредприятията, малките и средните предприятия.

2.   Сдруженията и други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да изготвят кодекси за поведение или да изменят или допълват такива кодекси с цел да бъде уточнено прилагането на настоящия регламент, като по отношение на:

a)	добросъвестното и прозрачно обработване;

б)	законните интереси, преследвани от администраторите в конкретни аспекти;

в)	събирането на лични данни;

г)	псевдонимизацията на лични данни;

д)	информирането на обществеността и на субектите на данни;

е)	упражняването на правата на субектите на данни;

ж)	информирането и закрилата на децата и начина за получаване на съгласие от носещите родителска отговорност за детето;

з)	мерките и процедурите, посочени в членове 24 и 25, и мерките за осигуряване на посочената в член 32 сигурност на обработването;

и)	уведомяването на надзорните органи за нарушения на сигурността на личните данни и съобщаването за такива нарушения на сигурността на личните данни на субектите на данни;

й)	предаването на лични данни на трети държави или международни организации; или

к)	извънсъдебните производства и другите процедури за разрешаване на спорове между администраторите и субектите на данни по отношение на обработването, без да се засягат правата на субектите на данни съгласно членове 77 и 79.

3.   Освен спазването на настоящия регламент от администратора или обработващия лични данни, към които се прилага настоящият регламент, кодекси за поведение, одобрени съгласно параграф 5 от настоящия член и общовалидни съгласно параграф 9 от настоящия член, могат също така да се прилагат към администратори или обработващи лични данни, непопадащи в обхвата на настоящия регламент съгласно член 3, с цел да се осигурят подходящи гаранции в рамките на предаването на лични данни на трети държави или международни организации съгласно условията, посочени в член 46, параграф 2, буква д). Тези администратори или обработващи лични данни поемат задължителни ангажименти с изпълнителна сила, чрез договорни или други инструменти със задължителен характер, да прилагат тези подходящи гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

4.   Кодексът за поведение, посочен в параграф 2 от настоящия член съдържа механизми, които позволяват на посочения в член 41, параграф 1 орган да извършва задължителното наблюдение на спазването на неговите разпоредби от администраторите или обработващите лични данни, които приемат да го прилагат, без да се засягат задълженията и правомощията на надзорните органи, компетентни по силата на член 55 или 56.

5.   Сдруженията и другите структури, посочени в параграф 2 от настоящия член, които възнамеряват да изготвят кодекс за поведение или да изменят или допълнят съществуващ кодекс, представят проекта на кодекс, негово изменение или допълнение на надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 Надзорният орган дава становище дали проектът за кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент и одобрява този проект на кодекс, негово изменение или допълнение, ако установи, че той осигурява достатъчно подходящи гаранции.

6.   Когато проектът на кодекс, негово изменение или допълнение е одобрено в съответствие с параграф 5 и когато съответният кодекс за поведение няма отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган регистрира и публикува кодекса.

7.   Ако проект на кодекс за поведение има отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган, който е компетентен съгласно член 55, преди одобряването на проекта на кодекс, негово изменение или допълнение, го представя, по посочената в член 63 процедура, на Комитета, който дава становище дали проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент, или, в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, осигуряват подходящи гаранции.

8.   Ако посоченото в параграф 7 становище потвърди, че проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент или, в случаите, посочени в параграф 3, осигуряват подходящи гаранции, Комитетът представя становището си на Комисията.

9.   Комисията може чрез актове за изпълнение да реши дали одобрения кодек за поведение, негово изменение или допълнение, който ѝ е представен по силата на параграф 8 от настоящия член, е общовалиден в рамките на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

10.   Комисията осигурява подходяща публичност на одобрените кодекси, за които е решено, че са общовалидни в съответствие с параграф 9.

11.   Комитетът събира всички одобрени кодекси за поведение, техните изменения и допълнения в регистър и ги прави обществено достъпни чрез всички подходящи средства.

Член 41

Наблюдение на одобрените кодекси за поведение

1.   Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган по членове 57 и 58, наблюдението на спазването на даден кодекс за поведение съгласно член 40 може да се осъществява от орган, който има съответното ниво на опит във връзка с предмета на кодекса и е акредитиран за тази цел от компетентния надзорен орган.

2.   Посоченият в параграф 1 орган може да бъде акредитиран да наблюдава съответствието с кодекс за поведение, ако:

a)	е доказал в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган своята независимост и опит във връзка с предмета на кодекса;

б)	е установил процедури, даващи му възможност да направи оценка на допустимостта на съответните администратори и обработващи лични данни да прилагат кодекса, да наблюдава дали те спазват разпоредбите на кодекса и периодично да прави преглед на неговото функциониране;

в)

е установил процедури и структури за обработване на жалби за нарушения на кодекса или за начина, по който кодексът е бил приложен или се прилага от администратор или обработващ лични данни, и за прозрачното довеждане на тези процедури и структури до знанието на субектите на данни и обществеността; и

г)	демонстрира в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган, че задачите и задълженията му не водят до конфликт на интереси.

3.   Компетентният надзорен орган представя проектокритериите за акредитацията на орган по параграф 1 от настоящия член на Комитета в съответствие с посочения в член 63 механизъм за съгласуваност.

4.   Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган и разпоредбите на глава VIII, при наличие на адекватни предпазни мерки орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, предприема съответните действия в случай на нарушение на кодекса от страна на администратор или обработващ лични данни, включително като суспендира членството в кодекса или изключва от него съответния администратор или обработващ лични данни. Той информира компетентния надзорен орган за тези действия и за мотивите, с които са предприети.

5.   Компетентният надзорен орган анулира акредитацията на орган по параграф 1, ако условията за акредитация не са били спазени или вече не се спазват или ако предприетите от органа действия нарушават настоящия регламент.

6.   Настоящият член не се прилага по отношение на обработване, извършвано от публичните власти и органи.

Член 42

Сертифициране

1.   Държавите членки, надзорните органи, Комитетът по защита на данните и Комисията насърчават, особено на равнището на Съюза, създаването на механизми за сертифициране за защита на данните и на печати и маркировки за защита на данните с цел да се демонстрира спазването на настоящия регламент при операциите по обработване от страна на администраторите и обработващите лични данни. Отчитат се конкретните нужди на микропредприятията, на малките и средните предприятия.

2.   Освен спазването на настоящия регламент от администратора или обработващия лични данни, към които се прилага настоящият регламент, може да се установяват механизми за сертифициране, печати или маркировки за защита на данните, одобрени съгласно параграф 5 от настоящия член, с цел да се демонстрира наличието на подходящи гаранции, осигурени от администраторите и обработващите лични данни, които не са обект на настоящия регламент съгласно член 3, в рамките на предаването на лични данни на трети държави или международни организации съгласно условията, посочени в член 46, параграф 2, буква е). Тези администратори или обработващи лични данни поемат задължителни ангажименти с изпълнителна сила, чрез договорни или други инструменти със задължителен характер, да прилагат тези подходящи гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

3.   Сертифицирането е доброволно и е достъпно чрез процедура, която е прозрачна.

4.   Сертифицирането по настоящия член не води до намаляване на отговорността на администратора или на обработващия лични данни за спазване на настоящия регламент и не засяга задачите и правомощията на надзорните органи, които са компетентни съгласно член 55 или член 56.

5.   Сертифицирането по силата на настоящия член се издава от сертифициращите органи, посочени в член 43, или от компетентния надзорен орган, въз основа на критериите, одобрени от компетентния надзорен орган съгласно член 58, параграф 3, или, от Комитета съгласно член 63. Когато критериите са одобрени от Комитета, това може да доведе до единно сертифициране — „Европейски печат за защита на данните“.

6   Администраторът или обработващият лични данни, който подлага своето обработване на механизма за сертифициране, осигурява на сертифициращия орган, посочен в член 43, или ако е приложимо — на компетентния надзорен орган, цялата информация и достъп до своите дейности по обработване, които са необходими за извършване на процедурата по сертифициране.

7.   Сертификатът се издава на администратора или обработващия лични данни за максимален срок от три години и може да бъде подновен при същите условия, ако съответните изисквания продължават да са спазени. Сертификатът се оттегля, ако е приложимо, от сертифициращите органи, посочени в член 43, или от компетентния надзорен орган, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват.

8.   Комитетът обединява всички механизми за сертифициране и всички печати и маркировки за защита на данните в регистър и осигурява публичен достъп до тях по подходящ начин.

Член 43

Сертифициращи органи

1.   Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган съгласно членове 57 и 58, сертифициращите органи, притежаващи подходящ опит в областта на защитата на данните, след уведомяване на надзорния орган с цел, ако е необходимо, той да може да упражни правомощията си съгласно член 58, параграф 2, буква з), издават и подновяват сертификат.Държавите членки гарантират, че тези сертифициращи органи се акредитират от един или двама от следните органи:

a)	надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56;

б)	националния орган по акредитация, посочен в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (20) в съответствие с EN-ISO/IEC 17065/2012 и с допълнителните изисквания, определени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56.

2.   Сертифициращите органи, посочени в параграф 1, се акредитират в съответствие с посочения параграф само ако:

a)	са доказали в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган своята независимост и опит във връзка с предмета на сертифицирането;

б)	са поели ангажимент да спазват критериите, посочени в член 42, параграф 5, и одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63;

в)	са установили процедури за издаването, периодичния преглед и отнемането на сертификат, печати и маркировки за защита на данните;

г)

са установили процедури и структури за обработване на жалби за нарушения на сертификата или за начина, по който сертификатът е бил приложен или се прилага от администратора или обработващия лични данни, и за прозрачното довеждане на тези процедури и структури до знанието на субектите на данни и обществеността; и

д)	демонстрират в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган, че задачите и задълженията им не водят до конфликт на интереси.

3.   Акредитирането на сертифициращите органи, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се извършва на базата на критериите, одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63. В случай на акредитация съгласно параграф 1, буква б) от настоящия член, тези изисквания допълват изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 765/2008 и техническите правила, които описват методите и процедурите на сертифициращите органи.

4.   Сертифициращият органи, посочени в параграф 1 отговарят за правилната оценка, която води до сертифициране или отнемане на издаден сертификат, без да се засяга отговорността на администратора или обработващия лични данни за спазването на настоящия регламент. Акредитацията се издава за максимален срок от пет години и може да бъде подновена при същите условия, ако сертифициращият орган отговаря на изискванията, установени в настоящия член.

5.   Сертифициращите органи, посочени в параграф 1 представят на компетентните надзорни органи мотивите за издаване или отнемане на съответния сертификат.

6.   Изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и критериите, посочени в член 42, параграф 5, се оповестяват от надзорния орган в леснодостъпна форма. Надзорните органи също така информират Комитета относно тези изисквания и критерии. Комитетът обединява всички механизми за сертифициране и всички печати за защита на данните в регистър и осигурява публичен достъп до тях по подходящ начин.

7.   Без да се засяга глава VIII, компетентният надзорен орган или националният орган по акредитация анулира акредитация на сертифициращ орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, ако не са били спазени или вече не се спазват условията за акредитация, или ако предприетите от сертифициращия орган действия нарушават настоящия регламент.

8.   На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел уточняване на изискванията, които трябва да бъдат взети предвид по отношение на механизмите за сертифициране за защита на данните, посочени в член 42, параграф 1.

9.   Комисията може чрез актове за изпълнение да определя технически стандарти за механизмите за сертифициране и за печатите и маркировките за защита на данните, както и механизми за насърчаване и признаване на тези механизми и на печатите и маркировките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

ГЛАВА V

Предаване на лични данни на трети държави или международни организации

Член 46

Предаване на данни с подходящи гаранции

1.   При липса на решение съгласно член 45, параграф 3, администраторът или обработващият лични данни може да предава лични данни на трета държава или международна организация само ако е предвидил подходящи гаранции и при условие че са налице приложими права на субектите на данни и ефективни правни средства за защита.

2.   Подходящите гаранции, посочени в параграф 1, могат да бъдат предвидени, без да се изисква специално разрешение от надзорния орган, посредством:

a)	инструмент със задължителен характер и с изпълнителна сила между публичните органи или структури;

б)	задължителни фирмени правила в съответствие с член 47;

в)	стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2;

г)	стандартни клаузи за защита на данните, приети от надзорен орган и одобрени от Комисията съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2;

д)	одобрен кодекс за поведение съгласно член 40, заедно със задължителни ангажименти с изпълнителна сила на администратора или обработващия лични данни в третата държава да прилагат подходящите гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни; или

е)	одобрен механизъм за сертифициране съгласно член 42, заедно със задължителни и изпълними ангажименти на администратора или обработващия лични данни в третата държава да прилагат подходящите гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

3.   При условие че компетентният надзорен орган е дал разрешение, подходящите гаранции, посочени в параграф 1, могат да бъдат предвидени по-специално и посредством:

a)	договорни клаузи между администратора или обработващия лични данни и администратора, обработващия лични данни или получателя на личните данни в третата държава или международната организация; или

б)	разпоредби, които да се включват в административните договорености между публичните органи или структури, съдържащи действителни и приложими права на субектите на данни.

4.   Надзорният орган прилага механизма за съгласуваност по член 63 в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член.

5.   Разрешенията, издадени от държава членка или надзорен орган въз основа на член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО, остават валидни, докато не бъдат изменени, заменени или отменени, ако е необходимо, от надзорния орган. Решенията, приети от Комисията въз основа на член 26, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени, ако е необходимо, с решение на Комисията, прието в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

Член 47

Задължителни фирмени правила

1.   Компетентният надзорен орган одобрява задължителни фирмени правила в съответствие с механизма за съгласуваност, определен в член 63, ако те:

a)	са със задължителен характер, прилагат се спрямо и се привеждат в изпълнение от всеки съответен член на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, включително техните служители;

б)	изрично предоставят на субектите на данни приложими права по отношение на обработването на техните лични данни; и

в)	изпълняват изискванията, установени в параграф 2.

2.   В посочените в параграф 1 задължителни фирмени правила се уточнява най-малко следното:

a)	структурата и координатите за връзка на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и на всеки техен член;

б)	предаването или съвкупността от предавания на данни, включително категориите лични данни, видът на обработването и неговите цели, видът на засегнатите субекти на данни, и се посочва въпросната трета държава или държави;

в)	тяхното правно обвързващо естество както на вътрешно, така и на външно равнище;

г)

прилагането на общите принципи за защита на данните, по-специално ограничението на целите, свеждането на данните до минимум, ограничените периоди на съхранение, качеството на данните, защитата на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, правното основание за обработването, обработването на специални категории лични данни, мерките за гарантиране сигурността на данните, както и изискванията по отношение на последващото предаване на данни на образувания, които не са обвързани от задължителните фирмени правила;

д)

правата на субектите на данни по отношение на обработването и средствата за упражняване на тези права, включително правото на субекта на данни да не бъде обект на решения, основани единствено на автоматизирано обработване, включително профилиране в съответствие с член 22, правото на подаване на жалба до компетентния надзорен орган и до компетентните съдилища на държавите членки в съответствие с член 79, както и правото на съдебна защита, и когато е приложимо — на обезщетение за нарушаване на задължителните фирмени правила;

е)

поемането от администратора или обработващия лични данни, установен на територията на държава членка, на отговорност за всяко нарушение на задължителните фирмени правила от който и да е член на съответната група, който не е установен в Съюза; администраторът или обработващият лични данни е изцяло или частично освободен от такава отговорност само ако докаже, че този член не носи отговорност за събитието, довело до причиняването на вреда;

ж)	начинът, по който информацията относно задължителните фирмени правила, по-специално относно разпоредбите, посочени в букви г), д) и е) от настоящия параграф, се предоставя на субектите на данни в допълнение към информацията по членове 13 и 14;

з)

задачите на всяко длъжностно лице за защита на данните, определено в съответствие с член 37, или всяко друго лице или образувание, натоварено да наблюдава спазването на задължителните фирмени правила в рамките на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, както и да наблюдава обучението и разглеждането на жалбите;

и)	процедурите по отношение на жалбите;

й)

механизмите в рамките на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност за осигуряване на проверка на спазването на задължителните фирмени правила. Тези механизми включват одити на защитата на данните и методи за осигуряване на коригиращи действия за защита на правата на субекта на данни. Резултатите от тази проверка следва да се съобщават на лицето или образуванието, посочено в буква з), и на управителния съвет на контролиращото предприятие на групата предприятия или на групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, и следва при поискване да се предоставят на компетентния надзорен орган;

к)	механизмите за докладване и записване на промени в правилата и докладването на надзорния орган за тези промени;

л)

механизмът за сътрудничество с надзорния орган с цел осигуряване на спазването на правилата от всеки член на групата предприятия или на групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, по-специално чрез предоставяне на надзорния орган на резултатите от проверките на мерките, посочени в буква й);

м)

механизмите за докладване на компетентния надзорен орган за всякакви правни изисквания, приложими към член на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, в трета държава, които е вероятно да доведат до значими неблагоприятни последици за гаранциите, предоставяни от задължителните фирмени правила; както и

н)	подходящото обучение за защита на данните за персонала, който постоянно или редовно има достъп до лични данни.

3.   Комисията може да определя формáта и процедурите за обмена на информация между администраторите, обработващите лични данни и надзорните органи относно задължителните фирмени правила по смисъла на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

Член 55

Компетентност

1.   Всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, възложени му в съответствие с настоящия регламент, на територията на своята собствена държава членка.

2.   Когато обработването се извършва от публични органи или частни организации на основание член 6, параграф 1, буква в) или д), компетентен е надзорният орган на съответната държава членка. В тези случаи член 56 не се прилага.

3.   Надзорните органи не са компетентни да осъществяват надзор на дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

Член 64

Становище на Комитета

1.   Комитетът дава становище, когато компетентен надзорен орган възнамерява да приеме някоя от мерките, изброени по-долу. За тази цел компетентният надзорен орган предава проекта за решение на Комитета, когато то:

а)	има за цел приемане на списък на операциите по обработване, които подлежат на изискването за оценка на въздействието по отношение на защитата на лични данни в съответствие с член 35, параграф 4;

б)	се отнася до въпрос съгласно член 40, параграф 7 дали проект на кодекс на поведение, негово изменение или допълнение съответства на настоящия регламент;

в)	има за цел одобряване на критериите за акредитиране на орган съгласно член 41, параграф 3 или на орган по сертифициране съгласно член 43, параграф 3;

г)	има за цел определяне на стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 46, параграф 2, буква г) и в член 28, параграф 8;

д)	има за цел даване на разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а); или

е)	има за цел одобряване на задължителни фирмени правила по смисъла на член 47.

2.   Всеки надзорен орган, председателят на Комитета или Комисията може да поиска разглеждането на въпрос с общо приложение или с последици в повече от една държава членка от Комитета с цел получаване на становище, по-специално когато даден компетентен надзорен орган не изпълнява задълженията за взаимопомощ съгласно член 61 или за съвместни операции съгласно член 62.

3.   В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, Комитетът дава становище по отнесения до него въпрос, при условие че все още не е давал становище по същия въпрос. Това становище се приема в срок от осем седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Този срок може да бъде удължен с още шест седмици с оглед на сложността на въпроса. По отношение на посочения в параграф 1 проект за решение, разпространен до членовете на Комитета в съответствие с параграф 5, за член, който не е представил възражение в посочения от председателя разумен срок, се счита, че е съгласен с проекта за решение.

4.   Надзорните органи и Комисията предоставят без ненужно забавяне на Комитета, по електронен път и посредством стандартизиран формат, всяка информация, която е от значение, включително, според случая, обобщение на фактите, проекта за решение, основанията, които налагат приемането на такава мярка, и становищата на други засегнати надзорни органи.

5.   Председателят на Комитета без ненужно забавяне информира по електронен път:

a)	членовете на Комитета и Комисията за всяка значима информация, която му е била съобщена, като използва стандартизиран формат. При необходимост секретариатът на Комитета предоставя писмен превод на съответната информация; и

б)	надзорния орган, посочен, според случая, в параграфи 1 и 2, и Комисията за становището и го оповестява публично.

6.   Компетентният надзорен орган не приема проекта си за решение по параграф 1 в рамките на посочения в параграф 3 срок.

7.   Надзорният орган, посочен в параграф 1, в най-голяма степен взема предвид становището на Комитета и в срок от две седмици след получаване на становището информира председателя на Комитета по електронен път дали ще запази или ще измени своя проект за решение и му представя изменения проект за решение, ако има такъв, като използва стандартизиран формат.

8.   Когато засегнатият надзорен орган информира председателя на Комитета в посочения в параграф 7 от настоящия член срок, че възнамерява изцяло или отчасти да не се съобрази със становището на Комитета, като представи съответните основания, се прилага член 65, параграф 1.

Член 65

Разрешаване на спорове от Комитета

1.   С цел да осигури правилно и последователно прилагане на настоящия регламент в отделните случаи, Комитетът приема решение със задължителен характер в следните случаи:

a)

когато в случаи по член 60, параграф 4 засегнат надзорен орган е повдигнал относимо и обосновано възражение срещу проект за решение на водещия орган или водещият орган е отхвърлил възражението като неотносимо или необосновано. Решението със задължителен характер се отнася за всички въпроси, които са предмет на относимото и обосновано възражение, особено когато има нарушение на настоящия регламент;

б)	когато има противоречиви виждания за това кой от засегнатите надзорни органи е компетентен за основното място на установяване;

в)	когато компетентният надзорен орган не е поискал становището на Комитета в случаите, посочени в член 64, параграф 1, или не се е съобразил със становището на Комитета, дадено по член 564. В този случай всеки засегнат надзорен орган или Комисията може да отнесе въпроса до Комитета.

2.   Посоченото в параграф 1 решение се приема в срок от един месец от отнасянето на въпроса от мнозинство от две трети от членовете на Комитета. Посоченият срок може да бъде удължен с още един месец с оглед на сложността на въпроса. Решението по параграф 1 е обосновано, адресирано е до водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи и е със задължителен характер за тях.

3.   Когато Комитетът не е бил в състояние да приеме решение в срока, посочен в параграф 2, той приема решението си в срок от две седмици от изтичането на втория месец, споменат в параграф 2, с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Когато членовете на Комитета са разделени поравно на две, решението се приема с решаващия глас на председателя.

4.   Засегнатите надзорни органи не приемат решение по отнесения до Комитета въпрос съгласно параграф 1 в рамките на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3.

5.   Председателят на Комитета уведомява без ненужно забавяне засегнатите надзорни органи за решението, посочено в параграф 1. Той уведомява и Комисията за него. Решението се публикува на уебсайта на Комитета без забавяне след като надзорният орган е уведомил за окончателното си решение, посочено в параграф 6.

6.   Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема окончателното си решение въз основа на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, без ненужно забавяне и най-късно един месец след като Комитетът е уведомил за решението си. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, информира Комитета за датата, на която администраторът или обработващият лични данни и субектът на данни са били уведомени за неговото окончателно решение. Окончателното решение на засегнатите надзорни органи се приема по реда на член 60, параграфи 7, 8 и 9. Окончателното решение се позовава на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и в него се уточнява, че посоченото в посочения параграф решение ще бъде публикувано на уебсайта на Комитета в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Към окончателното решение се прилага решението, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 82

Право на обезщетение и отговорност за причинени вреди

1.   Всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди.

2.   Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава настоящия регламент. Обработващият лични данни носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, само когато не е изпълнил задълженията по настоящия регламент, конкретно насочени към обработващите лични данни, или когато е действал извън законосъобразните указания на администратора или в противоречие с тях.

3.   Администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата.

4.   Когато в една и съща операция по обработване участват повече от един администратор или обработващ лични данни или участват и администратор, и обработващ лични данни, и когато те са отговорни по параграфи 2 и 3 за вреда, причинена от обработването, всеки администратор или обработващ лични данни носи отговорност за цялата вреда, за да се гарантира действително обезщетение на субекта на данни.

5.   Когато администратор или обработващ лични данни е изплатил съгласно параграф 4 пълното обезщетение за причинената вреда, той има право да поиска от другите администратори или обработващи лични данни, участвали в същата операция по обработване на лични данни, да му възстановят част от платеното обезщетение, съответстваща на тяхната част от отговорността за причинената вреда в съответствие с условията по параграф 2.

6.   Съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка, посочена в член 79, параграф 2.

Член 83

Общи условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“

1.   Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи:

a)	естеството, тежестта и продължителността на нарушението, като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;

б)	дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;

в)	действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;

г)	степента на отговорност на администратора или обработващия лични данни като се вземат предвид технически и организационни мерки, въведени от тях в съответствие с членове 25 и 32;

д)	евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или обработващия лични данни;

е)	степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;

ж)	категориите лични данни, засегнати от нарушението;

з)	начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, по-специално дали и до каква степен администраторът или обработващият лични данни е уведомил за нарушението;

и)	когато на засегнатия администратор или обработващ лични данни преди са налагани мерки, посочени в член 58, параграф 2, във връзка със същия предмет на обработването, дали посочените мерки са спазени;

й)	придържането към одобрени кодекси на поведение съгласно член 40 или одобрени механизми за сертифициране съгласно член 42; и

к)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, като пряко или косвено реализирани финансови ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението.

3.   Ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	задълженията на администратора и обработващия лични данни съгласно членове 8, 11, 25—39 и 42 и 43;

б)	задълженията на сертифициращия орган съгласно членове 42 и 43;

в)	задълженията на органа за наблюдение съгласно член 41, параграф 4.

5.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)	основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9;

б)	правата на субектите на данни съгласно членове 12—22;

в)	предаването на лични данни на получател в трета държава или международна организация съгласно членове 44—49;

г)	всички задължения, произтичащи от правото на държавите членки, приети съгласно глава IX;

д)	неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1.

6.   Неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

7.   Без да се засягат корективните правомощия на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

8.   Упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

9.   Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че глобата да се инициира от компетентния назорен орган и да се налага от компетентните национални съдилища, като в същото време се гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от надзорните органи. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Посочените държави членки уведомяват Комисията за разпоредбите в правото си, които примат съгласно настоящия параграф, най-късно до 25 май 2018 г., и я уведомяват незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат.

Член 90

Задължения за опазване на тайна

1.   Държавите членки могат да приемат специални правила, за да установят правомощията на надзорните органи съгласно член 58, параграф 1, букви д) и е) по отношение на администраторите или обработващите лични данни, които по силата на правото на Съюза или правото на държава членка или на правила, установени от компетентните национални органи, са обвързани със задължение за опазване на професионална тайна или с други равностойни задължения за опазване на тайна, когато това е необходимо и пропорционално за съчетаване на правото на защита на личните данни със задължението за опазване на тайна. Тези правила се прилагат само по отношение на лични данни, които администраторът или обработващият лични данни е получил в хода на дейност, подлежаща на това задължение за опазване на тайна.

2.   Всяка държава членка уведомява Комисията за правилата, приети съгласно параграф 1, до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение.

Член 97

Доклади на Комисията

1.   До 25 май 2020 г. и на всеки четири години след това, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно оценката и прегледа на настоящия регламент. Докладите са публични.

2.   В контекста на оценките и прегледите, посочени в параграф 1, Комисията разглежда по-специално прилагането и функционирането на:

a)	глава V относно предаването на лични данни на трети държави или международни организации, особено по отношение на решенията, приети съгласно член 45, параграф 3 от настоящия регламент, и решенията, приети въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО;

б)	глава VII относно сътрудничеството и съгласуваността.

3.   За целите на параграф 1 Комисията може да поиска информация от държавите членки и от надзорните органи.

4.   При извършването на оценките и прегледите по параграфи 1 и 2 Комисията взема предвид позициите и констатациите на Европейския парламент, на Съвета и на други компетентни органи или източници.

5.   При необходимост Комисията представя подходящи предложения за изменение на настоящия регламент, като отчита по-специално развитието на информационните технологии и напредъка на информационното общество.

Член 99

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Прилага се от 25 май 2018 година.

---

(1)  ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 90.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 127.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 8 април 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 14 април 2016 г.

(4)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(5)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (C(2003) 1422) (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(6)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(7)  Директива (EС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (вж. страница 89 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(9)  Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(10)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(11)  Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(14)  Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90).

(15)  Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(17)  ОВ C 192, 30.6.2012 г., стр. 7.

(18)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(19)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(20)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(21)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).