interactive GDPR 2016/0679 BG

whereas бил:

• whereas (22) 1
• whereas (26) 1
• whereas (36) 1
• whereas (47) 1
• whereas (50) 1
• whereas (52) 1
• whereas (62) 1
• whereas (65) 1
• whereas (87) 1
• whereas (88) 1
• whereas (92) 1
• whereas (124) 1
• whereas (131) 1
• whereas (142) 1
• whereas (143) 1

definitions:

Член 6

Законосъобразност на обработването

1.   Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

a)	субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б)	обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в)	обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г)	обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д)	обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е)

обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

2.   Държавите членки могат да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на настоящия регламент по отношение на обработването, необходимо за спазването на параграф 1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в глава IX.

3.   Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

a)	правото на Съюза или

б)	правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в глава IX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел.

4.   Когато обработването за други цели, различни от тези, за които първоначално са били събрани личните данни, не се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните или на правото на Съюза или правото на държава членка, което представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество за гарантиране на целите по член 23, параграф 1, администраторът, за да се увери дали обработването за други цели е съвместимо с първоначалната цел, за която са били събрани личните данни, inter alia, взема под внимание:

a)	всяка връзка между целите, за които са били събрани личните данни, и целите на предвиденото по-нататъшно обработване;

б)	контекста, в който са били събрани личните данни, по-специално във връзка с отношенията между субекта на данните и администратора;

в)	естеството на личните данни, по-специално дали се обработват специални категории лични данни съгласно член 9 или се обработват лични данни, отнасящи се до присъди и нарушения, съгласно член 10;

г)	възможните последствия от предвиденото по-нататъшно обработване за субектите на данните;

д)	наличието на подходящи гаранции, които могат да включват криптиране или псевдонимизация.

Член 7

Условия за даване на съгласие

1.   Когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни.

2.   Ако съгласието на субекта на данните е дадено в рамките на писмена декларация, която се отнася и до други въпроси, искането за съгласие се представя по начин, който ясно да го отличава от другите въпроси, в разбираема и лесно достъпна форма, като използва ясен и прост език. Никоя част от такава декларация, която представлява нарушение на настоящия регламент не е обвързваща.

3.   Субектът на данни има правото да оттегли съгласието си по всяко време. Оттеглянето на съгласието не засяга законосъобразността на обработването, основано на дадено съгласие преди неговото оттегляне. Преди да даде съгласие, субектът на данни бива информиран за това. Оттеглянето на съгласие е също толкова лесно, колкото и даването му.

4.   Когато се прави оценка дали съгласието е било свободно изразено, се отчита най-вече дали, inter alia, изпълнението на даден договор, включително предоставянето на дадена услуга, е поставено в зависимост от съгласието за обработване на лични данни, което не е необходимо за изпълнението на този договор.

Член 17

Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)

1.   Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:

a)	личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

б)	субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;

в)	субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;

г)	личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

д)	личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;

е)	личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

2.   Когато администраторът е направил личните данни обществено достояние и е задължен съгласно параграф 1 да изтрие личните данни, той, като отчита наличната технология и разходите по изпълнението, предприема разумни стъпки, включително технически мерки, за да уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е поискал изтриване от тези администратори на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:

a)	за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;

б)

за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

в)	по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве в съответствие с член 9, параграф 2, букви з) и и), както и член 9, параграф 3;

г)

за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, доколкото съществува вероятност правото, установено в параграф 1, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване; или

д)	за установяването, упражняването или защитата на правни претенции.

Член 19

Задължение за уведомяване при коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването

Администраторът съобщава за всяко извършено в съответствие с член 16, член 17, параграф 1 и член 18 коригиране, изтриване или ограничаване на обработване на всеки получател, на когото личните данни са били разкрити, освен ако това е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия. Администраторът информира субекта на данните относно тези получатели, ако субектът на данните поиска това.

Член 23

Ограничения

1.   В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:

a)	националната сигурност;

б)	отбраната;

в)	обществената сигурност;

г)	предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност;

д)	други важни цели от широк обществен интерес за Съюза или за държава членка, и по-специално важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност;

е)	защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства;

ж)	предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;

з)	функция по наблюдението, проверката или регламентирането, свързана, дори само понякога, с упражняването на официални правомощия в случаите, посочени в букви а)—д) и ж);

и)	защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица;

й)	изпълнението по гражданскоправни искове.

2.   По-специално, всяка законодателна мярка, посочена в параграф 1, съдържа специални разпоредби най-малко, където е целесъобразно, по отношение на:

a)	целите на обработването или категориите обработване;

б)	категориите лични данни;

в)	обхвата на въведените ограничения;

г)	гаранциите за предотвратяване на злоупотреби или незаконен достъп или предаване;

д)	спецификацията на администратора или категориите администратори;

е)	периодите на съхранение и приложимите гаранции, като се вземат предвид естеството, обхватът и целите на обработването или категориите обработване;

ж)	рисковете за правата и свободите на субектите на данни; и

з)	правото на субектите на данни да бъдат информирани за ограничаването, освен ако това би било в разрез с целта на ограничаването.

ГЛАВА IV

Администратор и обработващ лични данни

Раздел 1

Общи задължения

Член 34

Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни

1.   Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът, без ненужно забавяне, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни.

2.   В съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1 от настоящия член, на ясен и прост език се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се посочват най-малко информацията и мерките, посочени в член 33, параграф 3, букви б), в) и г).

3.   Посоченото в параграф 1 съобщение до субекта на данните не се изисква, ако някое от следните условия е изпълнено:

a)

администраторът е предприел подходящи технически и организационни мерки за защита и тези мерки са били приложени по отношение на личните данни, засегнати от нарушението на сигурността на личните данни, по-специално мерките, които правят личните данни неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях, като например криптиране;

б)	администраторът е взел впоследствие мерки, които гарантират, че вече няма вероятност да се материализира високият риск за правата и свободите на субектите на данни, посочен в параграф 1;

в)	то би довело до непропорционални усилия. В такъв случай се прави публично съобщение или се взема друга подобна мярка, така че субектите на данни да бъдат в еднаква степен ефективно информирани.

4.   Ако администраторът все още не е съобщил на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, надзорният орган може, след като отчете каква е вероятността нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск, да изиска от администратора да съобщи за нарушението или да реши, че е изпълнено някое от условията по параграф 3.

Раздел 3

Оценка на въздействието върху защитата на данните и предварителни консултации

Член 41

Наблюдение на одобрените кодекси за поведение

1.   Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган по членове 57 и 58, наблюдението на спазването на даден кодекс за поведение съгласно член 40 може да се осъществява от орган, който има съответното ниво на опит във връзка с предмета на кодекса и е акредитиран за тази цел от компетентния надзорен орган.

2.   Посоченият в параграф 1 орган може да бъде акредитиран да наблюдава съответствието с кодекс за поведение, ако:

a)	е доказал в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган своята независимост и опит във връзка с предмета на кодекса;

б)	е установил процедури, даващи му възможност да направи оценка на допустимостта на съответните администратори и обработващи лични данни да прилагат кодекса, да наблюдава дали те спазват разпоредбите на кодекса и периодично да прави преглед на неговото функциониране;

в)

е установил процедури и структури за обработване на жалби за нарушения на кодекса или за начина, по който кодексът е бил приложен или се прилага от администратор или обработващ лични данни, и за прозрачното довеждане на тези процедури и структури до знанието на субектите на данни и обществеността; и

г)	демонстрира в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган, че задачите и задълженията му не водят до конфликт на интереси.

3.   Компетентният надзорен орган представя проектокритериите за акредитацията на орган по параграф 1 от настоящия член на Комитета в съответствие с посочения в член 63 механизъм за съгласуваност.

4.   Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган и разпоредбите на глава VIII, при наличие на адекватни предпазни мерки орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, предприема съответните действия в случай на нарушение на кодекса от страна на администратор или обработващ лични данни, включително като суспендира членството в кодекса или изключва от него съответния администратор или обработващ лични данни. Той информира компетентния надзорен орган за тези действия и за мотивите, с които са предприети.

5.   Компетентният надзорен орган анулира акредитацията на орган по параграф 1, ако условията за акредитация не са били спазени или вече не се спазват или ако предприетите от органа действия нарушават настоящия регламент.

6.   Настоящият член не се прилага по отношение на обработване, извършвано от публичните власти и органи.

Член 43

Сертифициращи органи

1.   Без да се засягат задачите и правомощията на компетентния надзорен орган съгласно членове 57 и 58, сертифициращите органи, притежаващи подходящ опит в областта на защитата на данните, след уведомяване на надзорния орган с цел, ако е необходимо, той да може да упражни правомощията си съгласно член 58, параграф 2, буква з), издават и подновяват сертификат.Държавите членки гарантират, че тези сертифициращи органи се акредитират от един или двама от следните органи:

a)	надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56;

б)	националния орган по акредитация, посочен в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (20) в съответствие с EN-ISO/IEC 17065/2012 и с допълнителните изисквания, определени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56.

2.   Сертифициращите органи, посочени в параграф 1, се акредитират в съответствие с посочения параграф само ако:

a)	са доказали в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган своята независимост и опит във връзка с предмета на сертифицирането;

б)	са поели ангажимент да спазват критериите, посочени в член 42, параграф 5, и одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63;

в)	са установили процедури за издаването, периодичния преглед и отнемането на сертификат, печати и маркировки за защита на данните;

г)

са установили процедури и структури за обработване на жалби за нарушения на сертификата или за начина, по който сертификатът е бил приложен или се прилага от администратора или обработващия лични данни, и за прозрачното довеждане на тези процедури и структури до знанието на субектите на данни и обществеността; и

д)	демонстрират в задоволителна степен пред компетентния надзорен орган, че задачите и задълженията им не водят до конфликт на интереси.

3.   Акредитирането на сертифициращите органи, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се извършва на базата на критериите, одобрени от надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 или 56, или, от Комитета съгласно член 63. В случай на акредитация съгласно параграф 1, буква б) от настоящия член, тези изисквания допълват изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 765/2008 и техническите правила, които описват методите и процедурите на сертифициращите органи.

4.   Сертифициращият органи, посочени в параграф 1 отговарят за правилната оценка, която води до сертифициране или отнемане на издаден сертификат, без да се засяга отговорността на администратора или обработващия лични данни за спазването на настоящия регламент. Акредитацията се издава за максимален срок от пет години и може да бъде подновена при същите условия, ако сертифициращият орган отговаря на изискванията, установени в настоящия член.

5.   Сертифициращите органи, посочени в параграф 1 представят на компетентните надзорни органи мотивите за издаване или отнемане на съответния сертификат.

6.   Изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и критериите, посочени в член 42, параграф 5, се оповестяват от надзорния орган в леснодостъпна форма. Надзорните органи също така информират Комитета относно тези изисквания и критерии. Комитетът обединява всички механизми за сертифициране и всички печати за защита на данните в регистър и осигурява публичен достъп до тях по подходящ начин.

7.   Без да се засяга глава VIII, компетентният надзорен орган или националният орган по акредитация анулира акредитация на сертифициращ орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, ако не са били спазени или вече не се спазват условията за акредитация, или ако предприетите от сертифициращия орган действия нарушават настоящия регламент.

8.   На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел уточняване на изискванията, които трябва да бъдат взети предвид по отношение на механизмите за сертифициране за защита на данните, посочени в член 42, параграф 1.

9.   Комисията може чрез актове за изпълнение да определя технически стандарти за механизмите за сертифициране и за печатите и маркировките за защита на данните, както и механизми за насърчаване и признаване на тези механизми и на печатите и маркировките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

ГЛАВА V

Предаване на лични данни на трети държави или международни организации

Член 48

Предаване или разкриване на данни, което не е разрешено от правото на Съюза

Всяко решение на съд или трибунал и всяко решение на административен орган на трета държава, с което от администратор или обработващ лични данни се изисква да предаде или разкрие лични данни, могат да бъдат признати или да подлежат на изпълнение по какъвто и да било начин само ако се основават на международно споразумение, като договор за правна взаимопомощ, което е в сила между третата държава, отправила искането, и Съюза или негова държава членка, без да се засягат другите основания за предаване на данни съгласно настоящата глава.

Член 49

Дерогации в особени случаи

1.   При липса на решение относно адекватното ниво на защита съгласно член 45, параграф 3 или на подходящи гаранции съгласно член 46, включително задължителни фирмени правила, предаване или съвкупност от предавания на лични данни на трета държава или международна организация се извършва само при едно от следните условия:

a)	субектът на данните изрично е дал съгласието си за предлаганото предаване на данни, след като е бил информиран за свързаните с предаването възможни рискове за субекта на данните поради липсата на решение относно адекватното ниво на защита и на подходящи гаранции;

б)	предаването е необходимо за изпълнението на договор между субекта на данните и администратора или за изпълнението на преддоговорни мерки, взети по искане на субекта на данните;

в)	предаването е необходимо за сключването или изпълнението на договор, сключен в интерес на субекта на данните между администратора и друго физическо или юридическо лице;

г)	предаването е необходимо поради важни причини от обществен интерес;

д)	предаването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции;

е)	предаването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на други лица, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие;

ж)

предаването се извършва от регистър, която съгласно правото на Съюза или правото на държавите членки е предназначена да предоставя информация на обществеността и е достъпна за справка от обществеността по принцип или от всяко лице, което може да докаже, че има законен интерес за това, но само доколкото условията за справка, установени в правото на Съюза или правото на държавите членки, са изпълнени в конкретния случай.

Когато предаването не може да се основава на разпоредба на членове 45 или 46, включително разпоредби относно задължителни фирмени правила, и не е приложима нито една от дерогациите в особени случаи, посочени в първата алинея на настоящия параграф, предаването на данни на трета държава или международна организация може да се извършва само ако предаването не е повторяемо, засяга само ограничен брой субекти на данни, необходимо е за целите на неоспоримите законни интереси, преследвани от администратора, над които не стоят интересите или правата и свободите на субекта на данни и администраторът е оценил всички обстоятелства, свързани с предаването на данните, и въз основа на тази оценка е предоставил подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни. Администраторът уведомява надзорния орган за предаването на данни. В допълнение към предоставянето на информацията, посочена в членове 13 и 14, администраторът информира субекта на данни за предаването, както и за преследваните неоспоримите законни интереси.

2.   Предаването съгласно параграф 1, първа алинея, буква ж) не трябва да включва всички лични данни или всички категории лични данни, съдържащи се в регистъра. Когато регистърът е предназначен за справка от лица, които имат законен интерес, предаването се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите.

3.   Параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) и параграф 1, втора алинея не се прилагат за дейности, извършвани от публичните органи при упражняването на техните публични правомощия.

4.   Общественият интерес, посочен в параграф 1, първа алинея, буква г) се признава в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

5.   При липсата на решение относно адекватното ниво на защита, правото на Съюза или правото на държава членка може, по важни причини от обществен интерес, изрично да определи ограничения за предаването на специални категории данни на трета държава или международна организация. Държавите членки съобщават тези разпоредби на Комисията.

6.   Администраторът или обработващият лични данни документира оценката, както и подходящите гаранции по параграф 1, втора алинея от настоящия член в регистрите, посочени в член 30.

Член 52

Независимост

1.   Всеки надзорен орган действа напълно независимо при изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си съгласно настоящия регламент.

2.   При изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент членът или членовете на надзорния орган остават независими от външно влияние, било то пряко или непряко, и нито търсят, нито приемат инструкции от когото и да било.

3.   Член или членовете на всеки надзорен орган се въздържат от всякакви несъвместими със задълженията им действия и по време на своя мандат не се ангажират с никакви несъвместими функции, независимо дали срещу възнаграждение или безвъзмездно.

4.   Всяка държава членка гарантира, че на всеки надзорен орган са предоставени човешки, технически и финансови ресурси, помещения и инфраструктура, необходими за ефективното изпълнение на неговите задачи и упражняването на неговите правомощия, включително на тези, които ще бъдат изпълнявани в контекста на взаимопомощта, сътрудничеството и участието в Комитета.

5.   Всяка държава членка гарантира, че всеки надзорен орган избира и разполага със свой собствен персонал, който е подчинен изключително на члена или членовете на засегнатия надзорен орган.

6.   Всяка държава членка гарантира, че всеки надзорен орган подлежи на финансов контрол, който не засяга неговата независимост и че той има отделен, публичен годишен бюджет, който може да бъде част от общия държавен или национален бюджет.

Член 56

Компетентност на водещия надзорен орган

1.   Без да се засяга член 55, надзорният орган на основното място на установяване или на единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни е компетентен да действа като водещ надзорен орган за трансграничното обработване, извършвано от посочения администратор или обработващ лични данни в съответствие с процедурата по член 60.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 всеки надзорен орган е компетентен да разглежда внесена при него жалба или евентуални нарушения на настоящия регламент, ако случаят се отнася единствено до място на установяване в държавата членка на надзорния орган или засяга в значителна степен субекти на данни единствено в тази държава членка.

3.   В посочените в параграф 2 от настоящия член случаи надзорният орган незабавно уведомява за тях водещия надзорен орган. В срок от три седмици след като е бил уведомен, водещият надзорен орган взема решение за това дали той самият ще разгледа или не случая в съответствие с процедурата, предвидена в член 60, като отчита дали администраторът или обработващият лични данни е установен в държавата членка на надзорния орган, който го е уведомил.

4.   Когато водещият надзорен орган реши да разгледа случая, се прилага процедурата по член 60. Надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, може да му предостави на проект за решение. Водещият надзорен орган отчита в максимална степен този проект при изготвянето на проекта за решение, посочен в член 60, параграф 3.

5.   Ако водещият надзорен орган реши да не разгледа случая, надзорният орган, уведомил водещия надзорен орган, го разглежда в съответствие с членове 61 и 62.

6.   За трансграничното обработване, което извършва, администраторът или обработващият лични данни комуникира единствено с водещия надзорен орган.

Член 58

Правомощия

1.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия за разследване:

a)	да разпорежда на администратора и на обработващия лични данни и, когато е приложимо — на представителя на администратора или на обработващия лични данни, да предоставят всяка информация, която той поиска за изпълнението на своите задачи;

б)	да провежда разследвания под формата на одити във връзка със защитата на данните;

в)	да извършва преглед на сертификатите, издадени в съответствие с член 42, параграф 7;

г)	да уведомява администратора или обработващия лични данни за предполагаемо нарушение на настоящия регламент;

д)	да получава от администратора и обработващия лични данни достъп до всички лични данни и до цялата информация, от която се нуждае за изпълнението на своите задачи;

е)	да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка.

2.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия:

a)	да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на настоящия регламент;

б)	да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент;

в)	да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент;

г)	да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок;

д)	да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни;

е)	да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;

ж)	да разпорежда коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно член 17, параграф 2 и член 19;

з)	да отнема сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат, издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват;

и)	да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;

й)	да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация;

3.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия да дава разрешения и становища:

a)	да дава становища на администратора в съответствие с процедурата по предварителна консултация, посочена в член 36;

б)	да издава по собствена инициатива или при поискване становища до националния парламент, правителството на държавата членка или, в съответствие с правото на държавата членка — до други институции и органи, както и до обществеността по всякакви въпроси, свързани със защитата на лични данни;

в)	да дава разрешение за обработването, посочено в член 36, параграф 5, ако съгласно правото на държавата членка се изисква такова предварително разрешение;

г)	да дава становища и да одобрява проекти на кодекси за поведение съгласно член 40, параграф 5;

д)	да акредитира сертифициращи органи съгласно член 43;

е)	да издава сертификати и да одобрява критериите за сертифициране в съответствие с член 42, параграф 5;

ж)	да приема стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 28, параграф 8 и в член 46, параграф 2, буква г);

з)	да дава разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а);

и)	да дава разрешение за административните договорености, посочени в член 46, параграф 3, буква б);

й)	да одобрява задължителните фирмени правила съгласно член 47.

4.   Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата.

5.   Всяка държава членка урежда със закон нейният надзорен орган да има правомощието да довежда нарушенията на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и по целесъобразност да инициира или по друг начин да участва в съдебни производства, с цел осигуряване на изпълнението на настоящия регламент.

6.   Всяка държава членка може да урежда със закон нейният надзорен орган да има допълнителни правомощия освен посочените в параграфи 1, 2 и 3. Упражняването на тези правомощия не нарушава ефективното действие на глава VII.

Член 59

Доклади за дейността

Всеки надзорен орган изготвя годишен доклад за своята дейност, който може да включва списък на видовете нарушения, за които е бил уведомен и на видовете мерки, взети в съответствие с член 58, параграф 2. Тези доклади се предоставят на националния парламент, правителството и други органи, посочени в правото на държавата членка. До тях се осигурява достъп на обществеността, на Комисията, и на Комитета.

ГЛАВА VII

Сътрудничество и съгласуваност

Раздел 1

Сътрудничество

Член 60

Сътрудничество между водещия надзорен орган и другите засегнати надзорни органи

1.   Водещият надзорен орган си сътрудничи с другите засегнати надзорни органи в съответствие с настоящия член и се стреми към постигането на консенсус. Водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи обменят всяка имаща отношение информация помежду си.

2.   Водещият надзорен орган може да поиска по всяко време от другите засегнати надзорни органи да предоставят взаимопомощ съгласно член 61 и може да провежда съвместни операции съгласно член 62, по-специално за да извършва разследвания или да наблюдава изпълнението на мярка, засягаща администратор или обработващ лични данни, установен в друга държава членка.

3.   Водещият надзорен орган незабавно предава информация за това на другите засегнати надзорни органи. Водещият надзорен орган незабавно представя на другите засегнати надзорни органи проект за решение, за да получи тяхното становище и да вземе надлежно предвид вижданията им.

4.   Ако някой от другите засегнати надзорни органи изрази относимо и обосновано възражение срещу проекта за решение в срок от четири седмици, след като е било поискано мнението му в съответствие с параграф 3 от настоящия член, водещият надзорен орган, в случай че не приема относимото и обосновано възражение или счита, че това възражение не е относимо или обосновано, отнася въпроса до механизма за съгласуваност, посочен в член 63.

5.   Ако водещият надзорен орган възнамерява да приеме направено относимо и обосновано възражение, той изпраща на другите засегнати надзорни органи преработен проект за решението, за да получи тяхното становище. За този преработен проект на решението се следва процедурата, посочена в параграф 4, за срок от две седмици.

6.   Когато нито един от другите засегнати органи не е възразил срещу проекта на решение, представен от водещия надзорен орган в посочения в параграфи 4 и 5 срок, се счита, че водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи са съгласни с този проект на решение и са обвързани от него.

7.   Водещият надзорен орган приема решението и уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни, според случая, и информира другите засегнати надзорни органи и Комитета за въпросното решение, като включва резюме на съответните факти и основания. Надзорният орган, до когото е била подадена жалбата, информира жалбоподателя за решението.

8.   Чрез дерогация от параграф 7, когато дадена жалба е оставена без разглеждане или отхвърлена, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема решението и уведомява жалбоподателя за него, като информира и администратора

9.   Когато водещият надзорен орган и засегнатите надзорни органи постигнат съгласие определени части от жалбата да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, а по други части от тази жалба да се предприемат действия, за всяка от тези части се приема отделно решение. Водещият надзорен орган приема решението относно частта, за която се предприемат действия във връзка с администратора, уведомява за него основното място на установяване или единственото място на установяване на администратора или обработващия лични данни на територията на неговата държава членка и информира жалбоподателя за това, а надзорният орган по жалбата приема решението относно частта, с която е свързано оставянето без разглеждане или отхвърлянето на тази жалба, уведомява за него жалбоподателя и информира за това администратора или обработващия лични данни.

10.   След като е бил уведомен за решението на водещия надзорен орган съгласно параграфи 7 и 9, администраторът или обработващият лични данни взема необходимите мерки, за да осигури съответствие с решението по отношение на дейностите по обработването на всички места, на които е установен в Съюза. Администраторът или обработващият лични данни уведомява водещия надзорен орган за мерките, взети с цел осигуряване на съответствие с решението, а водещият орган информира другите засегнати надзорни органи.

11.   Когато при изключителни обстоятелства засегнат надзорен орган има основания да счита, че са необходими спешни действия, за да се защитят интересите на субекти на данни, се прилага процедурата по спешност по член 66.

12.   Водещият надзорен орган и другите засегнати надзорни органи си предават информацията, изисквана съгласно настоящия член, по електронен път, използвайки стандартизиран формат.

Член 61

Взаимопомощ

1.   Надзорните органи си предоставят взаимно значима информация и помощ, за да изпълняват и прилагат настоящия регламент по съгласуван начин, и въвеждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта обхваща по-специално искания за информация и мерки за надзор, например искания за предоставяне на предварителни разрешения или провеждане на предварителни консултации, проверки и разследвания.

2.   Всеки надзорен орган предприема всички подходящи мерки, които са необходими, за да се отговори на искането на друг надзорен орган без ненужно забавяне и не по-късно от един месец след получаване на искането. Такива мерки могат да включват, по-специално, предаване на значима информация относно хода на дадено разследване.

3.   Исканията за помощ съдържат цялата необходима информация, включително целта на искането и причините за него. Обменената информация се използва единствено за целите, за които е поискана.

4.   Надзорен орган, до който е отправено искане, няма право да откаже да го изпълни, освен ако:

a)	не е компетентен относно предмета на искането или мерките, които се изисква да изпълни; или

б)	удовлетворяването на искането би било в нарушение на настоящия регламент или правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо надзорния орган, до който е отправено искането.

5.   Надзорният орган, до който е отправено искането, информира искащия надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка на предприетите мерки в отговор на искането. Надзорният орган, до който е отправено искането, излага мотивите си в случай на отказ да изпълни искането по силата на параграф 4.

6.   Надзорните органи, до които са отправени искания, по правило предоставят информацията, поискана от други надзорни органи, по електронен път, като използват стандартизиран формат.

7.   Надзорните органи, до които са отправени искания, не събират такси за действията, които са предприели в отговор на искане за взаимопомощ. Надзорните органи могат да постигнат съгласие с други надзорни органи относно правила за предоставяне на обезщетение един на друг за конкретни разходи, свързани с предоставянето на взаимопомощ при извънредни обстоятелства.

8.   Когато в рамките на един месец от получаване на искането на друг надзорен орган надзорният орган не предостави информацията, посочена в параграф 5 от настоящия член, искащият надзорен орган може да приеме временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55, параграф 1. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

9.   Комисията може посредством актове за изпълнение да определи формата и процедурите за взаимопомощ по настоящия член, както и договореностите за обмена на информация по електронен път между надзорните органи и между надзорните органи и Комитета, и по-специално стандартизирания формат, посочен в параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

Член 64

Становище на Комитета

1.   Комитетът дава становище, когато компетентен надзорен орган възнамерява да приеме някоя от мерките, изброени по-долу. За тази цел компетентният надзорен орган предава проекта за решение на Комитета, когато то:

а)	има за цел приемане на списък на операциите по обработване, които подлежат на изискването за оценка на въздействието по отношение на защитата на лични данни в съответствие с член 35, параграф 4;

б)	се отнася до въпрос съгласно член 40, параграф 7 дали проект на кодекс на поведение, негово изменение или допълнение съответства на настоящия регламент;

в)	има за цел одобряване на критериите за акредитиране на орган съгласно член 41, параграф 3 или на орган по сертифициране съгласно член 43, параграф 3;

г)	има за цел определяне на стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 46, параграф 2, буква г) и в член 28, параграф 8;

д)	има за цел даване на разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а); или

е)	има за цел одобряване на задължителни фирмени правила по смисъла на член 47.

2.   Всеки надзорен орган, председателят на Комитета или Комисията може да поиска разглеждането на въпрос с общо приложение или с последици в повече от една държава членка от Комитета с цел получаване на становище, по-специално когато даден компетентен надзорен орган не изпълнява задълженията за взаимопомощ съгласно член 61 или за съвместни операции съгласно член 62.

3.   В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, Комитетът дава становище по отнесения до него въпрос, при условие че все още не е давал становище по същия въпрос. Това становище се приема в срок от осем седмици с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Този срок може да бъде удължен с още шест седмици с оглед на сложността на въпроса. По отношение на посочения в параграф 1 проект за решение, разпространен до членовете на Комитета в съответствие с параграф 5, за член, който не е представил възражение в посочения от председателя разумен срок, се счита, че е съгласен с проекта за решение.

4.   Надзорните органи и Комисията предоставят без ненужно забавяне на Комитета, по електронен път и посредством стандартизиран формат, всяка информация, която е от значение, включително, според случая, обобщение на фактите, проекта за решение, основанията, които налагат приемането на такава мярка, и становищата на други засегнати надзорни органи.

5.   Председателят на Комитета без ненужно забавяне информира по електронен път:

a)	членовете на Комитета и Комисията за всяка значима информация, която му е била съобщена, като използва стандартизиран формат. При необходимост секретариатът на Комитета предоставя писмен превод на съответната информация; и

б)	надзорния орган, посочен, според случая, в параграфи 1 и 2, и Комисията за становището и го оповестява публично.

6.   Компетентният надзорен орган не приема проекта си за решение по параграф 1 в рамките на посочения в параграф 3 срок.

7.   Надзорният орган, посочен в параграф 1, в най-голяма степен взема предвид становището на Комитета и в срок от две седмици след получаване на становището информира председателя на Комитета по електронен път дали ще запази или ще измени своя проект за решение и му представя изменения проект за решение, ако има такъв, като използва стандартизиран формат.

8.   Когато засегнатият надзорен орган информира председателя на Комитета в посочения в параграф 7 от настоящия член срок, че възнамерява изцяло или отчасти да не се съобрази със становището на Комитета, като представи съответните основания, се прилага член 65, параграф 1.

Член 65

Разрешаване на спорове от Комитета

1.   С цел да осигури правилно и последователно прилагане на настоящия регламент в отделните случаи, Комитетът приема решение със задължителен характер в следните случаи:

a)

когато в случаи по член 60, параграф 4 засегнат надзорен орган е повдигнал относимо и обосновано възражение срещу проект за решение на водещия орган или водещият орган е отхвърлил възражението като неотносимо или необосновано. Решението със задължителен характер се отнася за всички въпроси, които са предмет на относимото и обосновано възражение, особено когато има нарушение на настоящия регламент;

б)	когато има противоречиви виждания за това кой от засегнатите надзорни органи е компетентен за основното място на установяване;

в)	когато компетентният надзорен орган не е поискал становището на Комитета в случаите, посочени в член 64, параграф 1, или не се е съобразил със становището на Комитета, дадено по член 564. В този случай всеки засегнат надзорен орган или Комисията може да отнесе въпроса до Комитета.

2.   Посоченото в параграф 1 решение се приема в срок от един месец от отнасянето на въпроса от мнозинство от две трети от членовете на Комитета. Посоченият срок може да бъде удължен с още един месец с оглед на сложността на въпроса. Решението по параграф 1 е обосновано, адресирано е до водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи и е със задължителен характер за тях.

3.   Когато Комитетът не е бил в състояние да приеме решение в срока, посочен в параграф 2, той приема решението си в срок от две седмици от изтичането на втория месец, споменат в параграф 2, с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Когато членовете на Комитета са разделени поравно на две, решението се приема с решаващия глас на председателя.

4.   Засегнатите надзорни органи не приемат решение по отнесения до Комитета въпрос съгласно параграф 1 в рамките на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3.

5.   Председателят на Комитета уведомява без ненужно забавяне засегнатите надзорни органи за решението, посочено в параграф 1. Той уведомява и Комисията за него. Решението се публикува на уебсайта на Комитета без забавяне след като надзорният орган е уведомил за окончателното си решение, посочено в параграф 6.

6.   Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема окончателното си решение въз основа на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, без ненужно забавяне и най-късно един месец след като Комитетът е уведомил за решението си. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, информира Комитета за датата, на която администраторът или обработващият лични данни и субектът на данни са били уведомени за неговото окончателно решение. Окончателното решение на засегнатите надзорни органи се приема по реда на член 60, параграфи 7, 8 и 9. Окончателното решение се позовава на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и в него се уточнява, че посоченото в посочения параграф решение ще бъде публикувано на уебсайта на Комитета в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Към окончателното решение се прилага решението, посочено в параграф 1 от настоящия член.

Член 77

Право на подаване на жалба до надзорен орган

1.   Без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него,нарушава разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Надзорният орган, до когото е подадена жалбата, информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата и за резултата от нея, включително за възможността за съдебна защита съгласно член 78.

Член 78

Право на ефективна съдебна защита срещу надзорен орган

1.   Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган.

2.   Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея.

3.   Производствата срещу надзорен орган се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган.

4.   Когато се образува производство срещу решението на надзорен орган, което е било предхождано от становище или решение на Комитета в съответствие с механизма за съгласуваност, надзорният орган предава това становище или решение на съда.

Член 79

Право на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни

1.   Без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент.

2.   Производствата срещу даден администратор или обработващ лични данни се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване. Като алтернативен вариант такива производства могат да се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която субектът на данните има обичайно местопребиваване, освен ако администраторът или обработващият лични данни е публичен орган на държава членка, действащ в изпълнение на публичните си правомощия.

Член 80

Представителство на субектите на данни

1.   Субектът на данни има право да възложи на структура, организация или сдружение с нестопанска цел, което е надлежно учредено в съответствие с правото на държава членка,, има уставни цели, които са в обществен интерес и действа в областта на защитата на правата и свободите на субекта на данни по отношение на защитата на неговите лични данни, да подаде жалба от негово име и да упражни от негово име правата по членове 77, 78 и 79, както и правото на обезщетение по член 82, когато то е предвидено в правото на държавата членка.

2.   Държавите членки могат да предвидят всяка структура, организация и сдружение по параграф 1 от настоящия член, независимо от възложения от субекта на данни мандат, да има право да подаде в съответната държава членка жалба до надзорния орган, който е компетентен съгласно член 73, и да упражни правата по членове 78 и 79, ако счита, че правата на субект на данни съгласно настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработването на лични данни.