search


interactive GDPR 2016/0679 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2016/0679 BG jump to: cercato: 'съд' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


index съд:


whereas съд:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1873

 

Член 6

Законосъобразност на обработването

1.   Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

a)

субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;

б)

обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор;

в)

обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;

г)

обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;

д)

обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

е)

обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от публични органи при изпълнението на техните задачи.

2.   Държавите членки могат да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на настоящия регламент по отношение на обработването, необходимо за спазването на параграф 1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в глава IX.

3.   Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

a)

правото на Съюза или

б)

правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф 1, буква д), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в глава IX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел.

4.   Когато обработването за други цели, различни от тези, за които първоначално са били събрани личните данни, не се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните или на правото на Съюза или правото на държава членка, което представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество за гарантиране на целите по член 23, параграф 1, администраторът, за да се увери дали обработването за други цели е съвместимо с първоначалната цел, за която са били събрани личните данни, inter alia, взема под внимание:

a)

всяка връзка между целите, за които са били събрани личните данни, и целите на предвиденото по-нататъшно обработване;

б)

контекста, в който са били събрани личните данни, по-специално във връзка с отношенията между субекта на данните и администратора;

в)

естеството на личните данни, по-специално дали се обработват специални категории лични данни съгласно член 9 или се обработват лични данни, отнасящи се до присъди и нарушения, съгласно член 10;

г)

възможните последствия от предвиденото по-нататъшно обработване за субектите на данните;

д)

наличието на подходящи гаранции, които могат да включват криптиране или псевдонимизация.

Член 9

Обработване на специални категории лични данни

1.   Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.

2.   Параграф 1 не се прилага, ако е налице едно от следните условия:

a)

субектът на данни е дал своето изрично съгласие за обработването на тези лични данни за една или повече конкретни цели, освен когато в правото на Съюза или правото на държава членка се предвижда, че посочената в параграф 1 забрана не може да бъде отменена от субекта на данни;

б)

обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данните по силата на трудовото право и правото в областта на социалната сигурност и социалната закрила, дотолкова, доколкото това е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, или съгласно колективна договореност в съответствие с правото на държава членка, в което се предвиждат подходящи гаранции за основните права и интересите на субекта на данните;

в)

обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие;

г)

обработването се извършва при подходящи гаранции в хода на законните дейности на фондация, сдружение или друга структура с нестопанска цел, с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, при условие че обработването е свързано единствено с членовете или бившите членове на тази структура или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели, и че личните данни не се разкриват без съгласието на субектите на данните;

д)

обработването е свързано с лични данни, които явно са направени обществено достояние от субекта на данните;

е)

обработването е необходимо с цел установяване, упражняване или защита на правни претенции или винаги, когато съдилищата действат в качеството си на правораздаващи органи;

ж)

обработването е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните;

з)

обработването е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни или социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка или съгласно договор с медицинско лице и при условията и гаранциите, посочени в параграф 3;

и)

обработването е необходимо от съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, като защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето или осигуряването на високи стандарти за качество и безопасност на здравните грижи и лекарствените продукти или медицинските изделия, въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи и конкретни мерки за гарантиране на правата и свободите на субекта на данните, по-специално опазването на професионална тайна;

й)

обработването е необходимо за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.

3.   Личните данни, посочени в параграф 1, могат да бъдат обработвани за целите, посочени в параграф 2, буква з), когато въпросните данни се обработват от или под ръководството на професионален работник, обвързан от задължението за професионална тайна по силата на правото на Съюза или правото на държавата членка или правилата, установени от националните компетентни органи или от друго лице, също обвързано от задължение за тайна по силата на правото на Съюза или правото на държавата членка или правилата, установени от националните компетентни органи.

4.   Държавите членки могат да запазят или да въведат допълнителни условия, включително и ограничения, по отношение на обработването на генетични данни, биометрични данни или данни за здравословното състояние.

Член 10

Обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения

Обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност, въз основа на член 6, параграф 1, се извършва само под контрола на официален орган или когато обработването е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни. Пълен регистър на присъдите по наказателни дела се поддържа само под контрола на официален орган.

Член 12

Прозрачна информация, комуникация и условия за упражняването на правата на субекта на данни

1.   Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства.

2.   Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните.

3.   Администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

4.   Ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.

5.   Информацията по членове 13 и 14 и всяка комуникация и действия по членове 15—22 и член 34 се предоставят безплатно. Когато исканията на субект на данни са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може или:

а)

да наложи разумна такса, като взема предвид административните разходи за предоставяне на информацията или комуникацията или предприемането на исканите действия, или

б)

да откаже да предприеме действия по искането.

Администраторът носи тежестта на доказване на явно неоснователния или прекомерен характер на искането.

6.   Без да се засягат разпоредбите на член 11, когато администраторът има основателни опасения във връзка със самоличността на физическото лице, което подава искане по членове 15—21, администраторът може да поиска предоставянето на допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните.

7.   Информацията, която трябва да се предостави на субектите на данни съгласно членове 13 и 14, може да бъде предоставена в комбинация със стандартизирани икони, чрез което по лесно видим, разбираем и ясно четим начин да се представи смислен преглед на планираното обработване. Ако иконите се представят в електронен вид, те трябва да бъдат машинночитаеми.

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 92 с цел определяне на информацията, която да бъде представена под формата на икони, и на процедурите за предоставяне на стандартизирани икони.

Раздел 2

Информация и достъп до лични данни

Член 23

Ограничения

1.   В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:

a)

националната сигурност;

б)

отбраната;

в)

обществената сигурност;

г)

предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност;

д)

други важни цели от широк обществен интерес за Съюза или за държава членка, и по-специално важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност;

е)

защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства;

ж)

предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;

з)

функция по наблюдението, проверката или регламентирането, свързана, дори само понякога, с упражняването на официални правомощия в случаите, посочени в букви а)—д) и ж);

и)

защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица;

й)

изпълнението по гражданскоправни искове.

2.   По-специално, всяка законодателна мярка, посочена в параграф 1, съдържа специални разпоредби най-малко, където е целесъобразно, по отношение на:

a)

целите на обработването или категориите обработване;

б)

категориите лични данни;

в)

обхвата на въведените ограничения;

г)

гаранциите за предотвратяване на злоупотреби или незаконен достъп или предаване;

д)

спецификацията на администратора или категориите администратори;

е)

периодите на съхранение и приложимите гаранции, като се вземат предвид естеството, обхватът и целите на обработването или категориите обработване;

ж)

рисковете за правата и свободите на субектите на данни; и

з)

правото на субектите на данни да бъдат информирани за ограничаването, освен ако това би било в разрез с целта на ограничаването.

ГЛАВА IV

Администратор и обработващ лични данни

Раздел 1

Общи задължения

Член 27

Представители на администратори и обработващи лични данни, които не са установени в Съюза

1.   В случаите когато се прилага член 3, параграф 2, администраторът или обработващият личните данни определя писмено представител в Съюза.

2.   Задължението, установено в параграф 1 от настоящия член, не се прилага за:

а)

обработване, което е спорадично, не включва мащабно обработване на специални категории данни по член 9, параграф 1, нито обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения, посочени в член 10, и няма вероятност да породи риск за правата и свободите на физическите лица, като се имат предвид естеството, контекстът, обхватът и целите на обработването; или

б)

публичен орган или структура.

3.   Представителят е установен в една от държавите членки, в която се намират субектите на данни, чиито лични данни се обработват във връзка с предлагането на стоки или услуги или чието поведение се наблюдава.

4.   Администраторът или обработващият лични данни предоставя на представителя мандат, съгласно който по-специално надзорните органи и субектите на данни могат освен или вместо към администратора или обработващия лични данни да се обръщат към представителя по всички въпроси, свързани с обработването, с цел да се гарантира спазване на настоящия регламент.

5.   Определянето на представител от администратора или обработващия лични данни не засяга правните действия, които биха могли да бъдат предприети срещу самия администратор или обработващ личните данни.

Член 30

Регистри на дейностите по обработване

1.   Всеки администратор и — когато това е приложимо — представител на администратор поддържа регистър на дейностите по обработване, за които отговоря. Този регистър съдържа цялата по-долу посочена информация:

a)

името и координатите за връзка на администратора и — когато това е приложимо — на всички съвместни администратори, на представителя на администратора и на длъжностното лице по защита на данните, ако има такива;

б)

целите на обработването;

в)

описание на категориите субекти на данни и на категориите лични данни;

г)

категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, включително получателите в трети държави или международни организации;

д)

когато е приложимо, предаването на лични данни на трета държава или международна организация, включително идентификацията на тази трета държава или международна организация, а в случай на предаване на данни, посочено в член 49, параграф 1, втора алинея, документация за подходящите гаранции;

е)

когато е възможно, предвидените срокове за изтриване на различните категории данни;

ж)

когато е възможно, общо описание на техническите и организационни мерки за сигурност, посочени в член 32, параграф 1.

2.   Всеки обработващ лични данни и — когато това е приложимо — представителят на обработващия лични данни поддържа регистър на всички категории дейности по обработването, извършени от името на администратор, в който се съдържат:

a)

името и координатите за връзка на обработващия или обработващите лични данни и на всеки администратор, от чието име действа обработващият лични данни и — когато това е приложимо —на представителя на администратора или обработващия лични данни и на длъжностното лице по защита на данните;

б)

категориите обработване, извършвано от името на всеки администратор;

в)

когато е приложимо, предаването на лични данни на трета държава или международна организация, включително идентификацията на тази трета държава или международна организация, а в случай на предаване на данни, посочено в член 49, параграф 1, втора алинея, документация за подходящите гаранции;

г)

когато е възможно, общо описание на техническите и организационни мерки за сигурност, посочени в член 32, параграф 1.

3.   Регистрите, посочени в параграфи 1 и 2, се поддържат в писмена форма, включително в електронен формат.

4.   При поискване, администраторът или обработващият лични данни и — когато това е приложимо — представителят на администратора или на обработващия личните данни, осигуряват достъп до регистъра на надзорния орган.

5.   Задълженията, посочени в параграфи 1 и 2, не се прилагат по отношение на предприятие или дружество с по-малко от 250 служители, освен ако има вероятност извършваното от тях обработване да породи риск за правата и свободите на субектите на данни, ако обработването не е спорадично или включва специални категории данни по член 9, параграф 1 или лични данни, свързани с присъди и нарушения, по член 10.

Член 33

Уведомяване на надзорния орган за нарушение на сигурността на личните данни

1.   В случай на нарушение на сигурността на личните данни администраторът, без ненужно забавяне и когато това е осъществимо — не по-късно от 72 часа след като е разбрал за него, уведомява за нарушението на сигурността на личните данни надзорния орган, компетентен в съответствие с член 55, освен ако не съществува вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи риск за правата и свободите на физическите лица. Уведомлението до надзорния орган съдържа причините за забавянето, когато не е подадено в срок от 72 часа.

2.   Обработващият лични данни уведомява администратора без ненужно забавяне, след като узнае за нарушаване на сигурността на лични данни.

3.   В уведомлението, посочено в параграф 1, се съдържа най-малко следното:

a)

описание на естеството на нарушението на сигурността на личните данни, включително, ако е възможно, категориите и приблизителният брой на засегнатите субекти на данни и категориите и приблизителното количество на засегнатите записи на лични данни;

б)

посочване на името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните или на друга точка за контакт, от която може да се получи повече информация;

в)

описание на евентуалните последици от нарушението на сигурността на личните данни;

г)

описание на предприетите или предложените от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни, включително по целесъобразност мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици.

4.   Когато и доколкото не е възможно информацията да се подаде едновременно, информацията може да се подаде поетапно без по-нататъшно ненужно забавяне.

5.   Администраторът документира всяко нарушение на сигурността на личните данни, включително фактите, свързани с нарушението на сигурността на личните данни, последиците от него и предприетите действия за справяне с него. Тази документация дава възможност на надзорния орган да провери дали е спазен настоящият член.

Член 35

Оценка на въздействието върху защитата на данните

1.   Когато съществува вероятност определен вид обработване, по-специално при което се използват нови технологии, и предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, преди да бъде извършено обработването, администраторът извършва оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на личните данни. В една оценка може да бъде разгледан набор от сходни операции по обработване, които представляват сходни високи рискове.

2.   При извършването на оценка на въздействието върху защитата на данните администраторът иска становището на длъжностното лице по защита на данните, когато такова е определено.

3.   Оценката на въздействието върху защитата на данните, посочена в параграф 1, се изисква по-специално в случай че:

a)

систематична и подробна оценка на личните аспекти по отношение на физически лица, която се базира на автоматично обработване, включително. профилиране, и служи за основа на решения, които имат правни последици за физическото лице или по подобен начин сериозно засягат физическото лице;

б)

мащабно обработване на специални категории данни, посочени в член 9, параграф 1 или на лични данни за присъди и нарушения по член 10; или

в)

систематично мащабно наблюдение на публично достъпна зона.

4.   Надзорният орган съставя и оповестява списък на видовете операции по обработване, за които се изисква оценка на въздействието върху защитата на данните съгласно параграф 1. Надзорният орган съобщава тези списъци на Комитета, посочен в член 68.

5.   Надзорният орган може също да състави и оповести списък на видовете операции по обработване, за които не се изисква оценка на въздействието върху защитата на данните. Надзорният орган съобщава тези списъци на Комитета.

6.   Преди приемането на списъците, посочени в параграфи 4 и 5, компетентният надзорен орган прилага посочения в член 63 механизъм за съгласуваност, ако тези списъци включват дейности за обработване, свързани с предлагането на стоки или услуги на субекти на данни или с наблюдението на тяхното поведение в няколко държави членки или могат съществено да засегнат свободното движение на лични данни в рамките на Съюза.

7.   Оценката съдържа най-малко:

a)

системен опис на предвидените операции по обработване и целите на обработването, включително, ако е приложимо, преследвания от администратора законен интерес;

б)

оценка на необходимостта и пропорционалността на операциите по обработване по отношение на целите;

в)

оценка на рисковете за правата и свободите на субектите на данни, посочени в параграф 1; и

г)

мерките, предвидени за справяне с рисковете, включително гаранциите, мерките за сигурност и механизмите за осигуряване на защитата на личните данни и за демонстриране на спазването на настоящия регламент, като се вземат предвид правата и законните интереси на субектите на данни и на други заинтересовани лица.

8.   При оценката на въздействието на операциите по обработване, извършвани от администраторите и обработващите лични данни, надлежно се отчита и спазването от тяхна страна на одобрените кодекси за поведение, посочени в член 340 особено за целите на оценката на въздействието върху защитата на данните.

9.   Когато е целесъобразно, администраторът се обръща към субектите на данните или техните представители за становище относно планираното обработване, без да се засяга защитата на търговските или обществените интереси или сигурността на операциите по обработване.

10.   Когато обработването съгласно член 6, параграф 1, буква в) или д) има правно основание в правото на Съюза или в правото на държавата членка, под чиято юрисдикция е администраторът, и това право регулира конкретната операция по обработване или набор от такива операции, и вече е извършена оценка на въздействието върху защитата на личните данни като част от общата оценка на въздействието в контекста на приемането на това правно основание, параграфи 1—7 не се прилагат, освен ако държавите членки не сметнат за необходимо да направят такава оценка преди започването на дейностите за обработване.

11.   При необходимост администраторът прави преглед, за да прецени дали обработването е в съответствие с оценката на въздействието върху защитата на данни, най-малкото когато има промяна в риска, с който са свързани операциите по обработване.

Член 37

Определяне на длъжностното лице по защита на данните

1.   Администраторът и обработващият лични данни определят длъжностно лице по защита на данните във всички случаи, когато:

a)

обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции;

б)

основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни; или

в)

основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специалните категории данни съгласно член 9 и на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по член 10.

2.   Група предприятия може да назначи едно длъжностно лице по защита на данните, при условие че от всяко предприятие има лесен достъп до длъжностно лице по защита на данните.

3.   Когато администраторът или обработващият лични данни е обществен орган или структура, едно длъжностно лице по защита на данните може да бъде назначено за няколко такива органа или структури, като се отчита организационната им структура и размер.

4.   В случаи, различни от посочените в параграф 1, администраторът или обработващият лични данни или сдружения и други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да определят — или ако това се иска от правото на Съюза или право на държава членка определят — длъжностно лице по защита на данните. Длъжностното лице по защита на данните може да действа в полза на такива сдружения и други структури, представляващи администратори или обработващи лични данни.

5.   Длъжностното лице по защита на данните се определя въз основа на неговите професионални качества, и по-специално въз основа на експертните му познания в областта на законодателството и практиките в областта на защитата на данните и способността му да изпълнява задачите, посочени в член 39.

6.   Длъжностното лице по защита на данните може да бъде член на персонала на администратора или на обработващия лични данни или да изпълнява задачите въз основа на договор за услуги.

7.   Администраторът или обработващият лични данни публикува данните за контакт с длъжностното лице по защита на данните и ги съобщава на надзорния орган.

Член 40

Кодекси за поведение

1.   Държавите членки, надзорните органи, Комитетът и Комисията насърчават изготвянето на кодекси за поведение, които имат за цел да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни сектори и конкретните нужди на микропредприятията, малките и средните предприятия.

2.   Сдруженията и други структури, представляващи категории администратори или обработващи лични данни, могат да изготвят кодекси за поведение или да изменят или допълват такива кодекси с цел да бъде уточнено прилагането на настоящия регламент, като по отношение на:

a)

добросъвестното и прозрачно обработване;

б)

законните интереси, преследвани от администраторите в конкретни аспекти;

в)

събирането на лични данни;

г)

псевдонимизацията на лични данни;

д)

информирането на обществеността и на субектите на данни;

е)

упражняването на правата на субектите на данни;

ж)

информирането и закрилата на децата и начина за получаване на съгласие от носещите родителска отговорност за детето;

з)

мерките и процедурите, посочени в членове 24 и 25, и мерките за осигуряване на посочената в член 32 сигурност на обработването;

и)

уведомяването на надзорните органи за нарушения на сигурността на личните данни и съобщаването за такива нарушения на сигурността на личните данни на субектите на данни;

й)

предаването на лични данни на трети държави или международни организации; или

к)

извънсъдебните производства и другите процедури за разрешаване на спорове между администраторите и субектите на данни по отношение на обработването, без да се засягат правата на субектите на данни съгласно членове 77 и 79.

3.   Освен спазването на настоящия регламент от администратора или обработващия лични данни, към които се прилага настоящият регламент, кодекси за поведение, одобрени съгласно параграф 5 от настоящия член и общовалидни съгласно параграф 9 от настоящия член, могат също така да се прилагат към администратори или обработващи лични данни, непопадащи в обхвата на настоящия регламент съгласно член 3, с цел да се осигурят подходящи гаранции в рамките на предаването на лични данни на трети държави или международни организации съгласно условията, посочени в член 46, параграф 2, буква д). Тези администратори или обработващи лични данни поемат задължителни ангажименти с изпълнителна сила, чрез договорни или други инструменти със задължителен характер, да прилагат тези подходящи гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

4.   Кодексът за поведение, посочен в параграф 2 от настоящия член съдържа механизми, които позволяват на посочения в член 41, параграф 1 орган да извършва задължителното наблюдение на спазването на неговите разпоредби от администраторите или обработващите лични данни, които приемат да го прилагат, без да се засягат задълженията и правомощията на надзорните органи, компетентни по силата на член 55 или 56.

5.   Сдруженията и другите структури, посочени в параграф 2 от настоящия член, които възнамеряват да изготвят кодекс за поведение или да изменят или допълнят съществуващ кодекс, представят проекта на кодекс, негово изменение или допълнение на надзорния орган, който е компетентен съгласно член 55 Надзорният орган дава становище дали проектът за кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент и одобрява този проект на кодекс, негово изменение или допълнение, ако установи, че той осигурява достатъчно подходящи гаранции.

6.   Когато проектът на кодекс, негово изменение или допълнение е одобрено в съответствие с параграф 5 и когато съответният кодекс за поведение няма отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган регистрира и публикува кодекса.

7.   Ако проект на кодекс за поведение има отношение към дейности по обработване в няколко държави членки, надзорният орган, който е компетентен съгласно член 55, преди одобряването на проекта на кодекс, негово изменение или допълнение, го представя, по посочената в член 63 процедура, на Комитета, който дава становище дали проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент, или, в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член, осигуряват подходящи гаранции.

8.   Ако посоченото в параграф 7 становище потвърди, че проектът на кодекс, негово изменение или допълнение съответстват на настоящия регламент или, в случаите, посочени в параграф 3, осигуряват подходящи гаранции, Комитетът представя становището си на Комисията.

9.   Комисията може чрез актове за изпълнение да реши дали одобрения кодек за поведение, негово изменение или допълнение, който ѝ е представен по силата на параграф 8 от настоящия член, е общовалиден в рамките на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

10.   Комисията осигурява подходяща публичност на одобрените кодекси, за които е решено, че са общовалидни в съответствие с параграф 9.

11.   Комитетът събира всички одобрени кодекси за поведение, техните изменения и допълнения в регистър и ги прави обществено достъпни чрез всички подходящи средства.

Член 45

Предаване на данни въз основа на решение относно адекватното ниво на защита

1.   Предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да има, ако Комисията реши, че тази трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или въпросната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита. За такова предаване не се изисква специално разрешение.

2.   При оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита по-специално следните елементи:

a)

върховенството на закона, спазването на правата на човека и основните свободи, съответното законодателство — както общо, така и секторно, включително в областта на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, а също и прилагането на такова законодателство, правилата за защита на данните, професионалните правила и мерките за сигурност, включително правилата за последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация, които се спазват в тази държава или международна организация, съдебната практика, както и действителните и приложими права на субектите на данни и ефективната административна и съдебна защита за субектите на данни, чиито лични данни се предават;

б)

наличието и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи във въпросната трета държава или на които се подчинява дадена международна организация, отговорни за осигуряване и прилагане на правилата за защита на данните, включително адекватни правомощия за прилагане, за подпомагане и консултиране на субектите на данни при упражняването на техните права и осъществяване на сътрудничество с надзорните органи на държавите членки; и

в)

международните ангажименти, които съответната трета държава или международна организация е поела, или други задължения, произтичащи от правно обвързващи конвенции или инструменти, както и от участието ѝ в многостранни или регионални системи, по-конкретно по отношение на защитата на личните данни.

3.   След оценка на адекватността на нивото на защита Комисията може чрез акт за изпълнение да реши, че дадена трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или дадена международна организация осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член. В акта за изпълнение се предвижда механизъм за периодичен преглед най-малко веднъж на четири години, при който се отчитат всички имащи отношение промени в третата държава или международната организация. В акта за изпълнение се уточнява неговото териториално и секторно приложение и, ако е приложимо, се посочват надзорният орган или органи, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

4.   Комисията осъществява постоянно наблюдение на развитието в трети държави и международни организации, което би могло да повлияе на действието на решенията, приети съгласно параграф 3 от настоящия член, и на решенията, приети въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО.

5.   Ако е налице съответната информация, по-специално след прегледа по параграф 3 от настоящия член, Комисията решава, че дадена трета държава, територия, или един или повече конкретни сектори в трета държава, или дадена международна организация е престанала да осигурява адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от настоящия член, при което Комисията в необходимата степен отменя, изменя или спира прилагането на решението по параграф 3 от настоящия член чрез акт за изпълнение без обратна сила. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

При надлежно обосновани императивни причини по спешност Комисията незабавно приема приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата, посочена в член 93, параграф 3.

6.   Комисията започва консултации с третата държава или международната организация с цел да коригира положението, довело до решението, взето по силата на параграф 5.

7.   Решението по параграф 5 от настоящия член не засяга предаването на лични данни на третата държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или на въпросната международна организация съгласно членове 46—49.

8.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своя уебсайт списък на трети държави, територии и конкретни сектори в трета държава и международни организации, за които е решила, че осигуряват или че вече не осигуряват адекватно ниво на защита.

9.   Решенията, приети от Комисията въз основа на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени с решение на Комисията, прието в съответствие с параграфи 3 или 5 от настоящия член.

Член 46

Предаване на данни с подходящи гаранции

1.   При липса на решение съгласно член 45, параграф 3, администраторът или обработващият лични данни може да предава лични данни на трета държава или международна организация само ако е предвидил подходящи гаранции и при условие че са налице приложими права на субектите на данни и ефективни правни средства за защита.

2.   Подходящите гаранции, посочени в параграф 1, могат да бъдат предвидени, без да се изисква специално разрешение от надзорния орган, посредством:

a)

инструмент със задължителен характер и с изпълнителна сила между публичните органи или структури;

б)

задължителни фирмени правила в съответствие с член 47;

в)

стандартни клаузи за защита на данните, приети от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2;

г)

стандартни клаузи за защита на данните, приети от надзорен орган и одобрени от Комисията съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2;

д)

одобрен кодекс за поведение съгласно член 40, заедно със задължителни ангажименти с изпълнителна сила на администратора или обработващия лични данни в третата държава да прилагат подходящите гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни; или

е)

одобрен механизъм за сертифициране съгласно член 42, заедно със задължителни и изпълними ангажименти на администратора или обработващия лични данни в третата държава да прилагат подходящите гаранции, включително по отношение на правата на субектите на данни.

3.   При условие че компетентният надзорен орган е дал разрешение, подходящите гаранции, посочени в параграф 1, могат да бъдат предвидени по-специално и посредством:

a)

договорни клаузи между администратора или обработващия лични данни и администратора, обработващия лични данни или получателя на личните данни в третата държава или международната организация; или

б)

разпоредби, които да се включват в административните договорености между публичните органи или структури, съдържащи действителни и приложими права на субектите на данни.

4.   Надзорният орган прилага механизма за съгласуваност по член 63 в случаите, посочени в параграф 3 от настоящия член.

5.   Разрешенията, издадени от държава членка или надзорен орган въз основа на член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО, остават валидни, докато не бъдат изменени, заменени или отменени, ако е необходимо, от надзорния орган. Решенията, приети от Комисията въз основа на член 26, параграф 4 от Директива 95/46/ЕО, остават в сила, докато не бъдат изменени, заменени или отменени, ако е необходимо, с решение на Комисията, прието в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

Член 47

Задължителни фирмени правила

1.   Компетентният надзорен орган одобрява задължителни фирмени правила в съответствие с механизма за съгласуваност, определен в член 63, ако те:

a)

са със задължителен характер, прилагат се спрямо и се привеждат в изпълнение от всеки съответен член на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, включително техните служители;

б)

изрично предоставят на субектите на данни приложими права по отношение на обработването на техните лични данни; и

в)

изпълняват изискванията, установени в параграф 2.

2.   В посочените в параграф 1 задължителни фирмени правила се уточнява най-малко следното:

a)

структурата и координатите за връзка на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и на всеки техен член;

б)

предаването или съвкупността от предавания на данни, включително категориите лични данни, видът на обработването и неговите цели, видът на засегнатите субекти на данни, и се посочва въпросната трета държава или държави;

в)

тяхното правно обвързващо естество както на вътрешно, така и на външно равнище;

г)

прилагането на общите принципи за защита на данните, по-специално ограничението на целите, свеждането на данните до минимум, ограничените периоди на съхранение, качеството на данните, защитата на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, правното основание за обработването, обработването на специални категории лични данни, мерките за гарантиране сигурността на данните, както и изискванията по отношение на последващото предаване на данни на образувания, които не са обвързани от задължителните фирмени правила;

д)

правата на субектите на данни по отношение на обработването и средствата за упражняване на тези права, включително правото на субекта на данни да не бъде обект на решения, основани единствено на автоматизирано обработване, включително профилиране в съответствие с член 22, правото на подаване на жалба до компетентния надзорен орган и до компетентните съдилища на държавите членки в съответствие с член 79, както и правото на съдебна защита, и когато е приложимо — на обезщетение за нарушаване на задължителните фирмени правила;

е)

поемането от администратора или обработващия лични данни, установен на територията на държава членка, на отговорност за всяко нарушение на задължителните фирмени правила от който и да е член на съответната група, който не е установен в Съюза; администраторът или обработващият лични данни е изцяло или частично освободен от такава отговорност само ако докаже, че този член не носи отговорност за събитието, довело до причиняването на вреда;

ж)

начинът, по който информацията относно задължителните фирмени правила, по-специално относно разпоредбите, посочени в букви г), д) и е) от настоящия параграф, се предоставя на субектите на данни в допълнение към информацията по членове 13 и 14;

з)

задачите на всяко длъжностно лице за защита на данните, определено в съответствие с член 37, или всяко друго лице или образувание, натоварено да наблюдава спазването на задължителните фирмени правила в рамките на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, както и да наблюдава обучението и разглеждането на жалбите;

и)

процедурите по отношение на жалбите;

й)

механизмите в рамките на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност за осигуряване на проверка на спазването на задължителните фирмени правила. Тези механизми включват одити на защитата на данните и методи за осигуряване на коригиращи действия за защита на правата на субекта на данни. Резултатите от тази проверка следва да се съобщават на лицето или образуванието, посочено в буква з), и на управителния съвет на контролиращото предприятие на групата предприятия или на групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, и следва при поискване да се предоставят на компетентния надзорен орган;

к)

механизмите за докладване и записване на промени в правилата и докладването на надзорния орган за тези промени;

л)

механизмът за сътрудничество с надзорния орган с цел осигуряване на спазването на правилата от всеки член на групата предприятия или на групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, по-специално чрез предоставяне на надзорния орган на резултатите от проверките на мерките, посочени в буква й);

м)

механизмите за докладване на компетентния надзорен орган за всякакви правни изисквания, приложими към член на групата предприятия или групата дружества, участващи в съвместна стопанска дейност, в трета държава, които е вероятно да доведат до значими неблагоприятни последици за гаранциите, предоставяни от задължителните фирмени правила; както и

н)

подходящото обучение за защита на данните за персонала, който постоянно или редовно има достъп до лични данни.

3.   Комисията може да определя формáта и процедурите за обмена на информация между администраторите, обработващите лични данни и надзорните органи относно задължителните фирмени правила по смисъла на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

Член 48

Предаване или разкриване на данни, което не е разрешено от правото на Съюза

Всяко решение на съд или трибунал и всяко решение на административен орган на трета държава, с което от администратор или обработващ лични данни се изисква да предаде или разкрие лични данни, могат да бъдат признати или да подлежат на изпълнение по какъвто и да било начин само ако се основават на международно споразумение, като договор за правна взаимопомощ, което е в сила между третата държава, отправила искането, и Съюза или негова държава членка, без да се засягат другите основания за предаване на данни съгласно настоящата глава.

Член 49

Дерогации в особени случаи

1.   При липса на решение относно адекватното ниво на защита съгласно член 45, параграф 3 или на подходящи гаранции съгласно член 46, включително задължителни фирмени правила, предаване или съвкупност от предавания на лични данни на трета държава или международна организация се извършва само при едно от следните условия:

a)

субектът на данните изрично е дал съгласието си за предлаганото предаване на данни, след като е бил информиран за свързаните с предаването възможни рискове за субекта на данните поради липсата на решение относно адекватното ниво на защита и на подходящи гаранции;

б)

предаването е необходимо за изпълнението на договор между субекта на данните и администратора или за изпълнението на преддоговорни мерки, взети по искане на субекта на данните;

в)

предаването е необходимо за сключването или изпълнението на договор, сключен в интерес на субекта на данните между администратора и друго физическо или юридическо лице;

г)

предаването е необходимо поради важни причини от обществен интерес;

д)

предаването е необходимо за установяването, упражняването или защитата на правни претенции;

е)

предаването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на други лица, когато субектът на данните е физически или юридически неспособен да даде своето съгласие;

ж)

предаването се извършва от регистър, която съгласно правото на Съюза или правото на държавите членки е предназначена да предоставя информация на обществеността и е достъпна за справка от обществеността по принцип или от всяко лице, което може да докаже, че има законен интерес за това, но само доколкото условията за справка, установени в правото на Съюза или правото на държавите членки, са изпълнени в конкретния случай.

Когато предаването не може да се основава на разпоредба на членове 45 или 46, включително разпоредби относно задължителни фирмени правила, и не е приложима нито една от дерогациите в особени случаи, посочени в първата алинея на настоящия параграф, предаването на данни на трета държава или международна организация може да се извършва само ако предаването не е повторяемо, засяга само ограничен брой субекти на данни, необходимо е за целите на неоспоримите законни интереси, преследвани от администратора, над които не стоят интересите или правата и свободите на субекта на данни и администраторът е оценил всички обстоятелства, свързани с предаването на данните, и въз основа на тази оценка е предоставил подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни. Администраторът уведомява надзорния орган за предаването на данни. В допълнение към предоставянето на информацията, посочена в членове 13 и 14, администраторът информира субекта на данни за предаването, както и за преследваните неоспоримите законни интереси.

2.   Предаването съгласно параграф 1, първа алинея, буква ж) не трябва да включва всички лични данни или всички категории лични данни, съдържащи се в регистъра. Когато регистърът е предназначен за справка от лица, които имат законен интерес, предаването се извършва единствено по искане на тези лица или ако те са получателите.

3.   Параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) и параграф 1, втора алинея не се прилагат за дейности, извършвани от публичните органи при упражняването на техните публични правомощия.

4.   Общественият интерес, посочен в параграф 1, първа алинея, буква г) се признава в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.

5.   При липсата на решение относно адекватното ниво на защита, правото на Съюза или правото на държава членка може, по важни причини от обществен интерес, изрично да определи ограничения за предаването на специални категории данни на трета държава или международна организация. Държавите членки съобщават тези разпоредби на Комисията.

6.   Администраторът или обработващият лични данни документира оценката, както и подходящите гаранции по параграф 1, втора алинея от настоящия член в регистрите, посочени в член 30.

Член 55

Компетентност

1.   Всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, възложени му в съответствие с настоящия регламент, на територията на своята собствена държава членка.

2.   Когато обработването се извършва от публични органи или частни организации на основание член 6, параграф 1, буква в) или д), компетентен е надзорният орган на съответната държава членка. В тези случаи член 56 не се прилага.

3.   Надзорните органи не са компетентни да осъществяват надзор на дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

Член 58

Правомощия

1.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия за разследване:

a)

да разпорежда на администратора и на обработващия лични данни и, когато е приложимо — на представителя на администратора или на обработващия лични данни, да предоставят всяка информация, която той поиска за изпълнението на своите задачи;

б)

да провежда разследвания под формата на одити във връзка със защитата на данните;

в)

да извършва преглед на сертификатите, издадени в съответствие с член 42, параграф 7;

г)

да уведомява администратора или обработващия лични данни за предполагаемо нарушение на настоящия регламент;

д)

да получава от администратора и обработващия лични данни достъп до всички лични данни и до цялата информация, от която се нуждае за изпълнението на своите задачи;

е)

да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка.

2.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу корективни правомощия:

a)

да отправя предупреждения до администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на настоящия регламент;

б)

да отправя официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент;

в)

да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент;

г)

да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок;

д)

да разпорежда на администратора да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни;

е)

да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;

ж)

да разпорежда коригирането, или изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно член 17, параграф 2 и член 19;

з)

да отнема сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат, издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или вече не се спазват;

и)

да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;

й)

да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация;

3.   Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия да дава разрешения и становища:

a)

да дава становища на администратора в съответствие с процедурата по предварителна консултация, посочена в член 36;

б)

да издава по собствена инициатива или при поискване становища до националния парламент, правителството на държавата членка или, в съответствие с правото на държавата членка — до други институции и органи, както и до обществеността по всякакви въпроси, свързани със защитата на лични данни;

в)

да дава разрешение за обработването, посочено в член 36, параграф 5, ако съгласно правото на държавата членка се изисква такова предварително разрешение;

г)

да дава становища и да одобрява проекти на кодекси за поведение съгласно член 40, параграф 5;

д)

да акредитира сертифициращи органи съгласно член 43;

е)

да издава сертификати и да одобрява критериите за сертифициране в съответствие с член 42, параграф 5;

ж)

да приема стандартните клаузи за защита на данните, посочени в член 28, параграф 8 и в член 46, параграф 2, буква г);

з)

да дава разрешение за договорните клаузи, посочени в член 46, параграф 3, буква а);

и)

да дава разрешение за административните договорености, посочени в член 46, параграф 3, буква б);

й)

да одобрява задължителните фирмени правила съгласно член 47.

4.   Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата.

5.   Всяка държава членка урежда със закон нейният надзорен орган да има правомощието да довежда нарушенията на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и по целесъобразност да инициира или по друг начин да участва в съдебни производства, с цел осигуряване на изпълнението на настоящия регламент.

6.   Всяка държава членка може да урежда със закон нейният надзорен орган да има допълнителни правомощия освен посочените в параграфи 1, 2 и 3. Упражняването на тези правомощия не нарушава ефективното действие на глава VII.

Член 61

Взаимопомощ

1.   Надзорните органи си предоставят взаимно значима информация и помощ, за да изпълняват и прилагат настоящия регламент по съгласуван начин, и въвеждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта обхваща по-специално искания за информация и мерки за надзор, например искания за предоставяне на предварителни разрешения или провеждане на предварителни консултации, проверки и разследвания.

2.   Всеки надзорен орган предприема всички подходящи мерки, които са необходими, за да се отговори на искането на друг надзорен орган без ненужно забавяне и не по-късно от един месец след получаване на искането. Такива мерки могат да включват, по-специално, предаване на значима информация относно хода на дадено разследване.

3.   Исканията за помощ съдържат цялата необходима информация, включително целта на искането и причините за него. Обменената информация се използва единствено за целите, за които е поискана.

4.   Надзорен орган, до който е отправено искане, няма право да откаже да го изпълни, освен ако:

a)

не е компетентен относно предмета на искането или мерките, които се изисква да изпълни; или

б)

удовлетворяването на искането би било в нарушение на настоящия регламент или правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо надзорния орган, до който е отправено искането.

5.   Надзорният орган, до който е отправено искането, информира искащия надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка на предприетите мерки в отговор на искането. Надзорният орган, до който е отправено искането, излага мотивите си в случай на отказ да изпълни искането по силата на параграф 4.

6.   Надзорните органи, до които са отправени искания, по правило предоставят информацията, поискана от други надзорни органи, по електронен път, като използват стандартизиран формат.

7.   Надзорните органи, до които са отправени искания, не събират такси за действията, които са предприели в отговор на искане за взаимопомощ. Надзорните органи могат да постигнат съгласие с други надзорни органи относно правила за предоставяне на обезщетение един на друг за конкретни разходи, свързани с предоставянето на взаимопомощ при извънредни обстоятелства.

8.   Когато в рамките на един месец от получаване на искането на друг надзорен орган надзорният орган не предостави информацията, посочена в параграф 5 от настоящия член, искащият надзорен орган може да приеме временна мярка на територията на своята държава членка в съответствие с член 55, параграф 1. В този случай се счита, че са необходими спешни действия съгласно член 66, параграф 1, което изисква спешно решение със задължителен характер от страна на Комитета в съответствие с член 66, параграф 2.

9.   Комисията може посредством актове за изпълнение да определи формата и процедурите за взаимопомощ по настоящия член, както и договореностите за обмена на информация по електронен път между надзорните органи и между надзорните органи и Комитета, и по-специално стандартизирания формат, посочен в параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 93, параграф 2.

Член 70

Задачи на Комитета

1.   Комитетът осигурява съгласуваното прилагане на настоящия регламент. За тази цел Комитетът по своя собствена инициатива или, ако е целесъобразно, по искане на Комисията, по-специално:

a)

наблюдава и гарантира правилното прилагане на настоящия регламент в случаите, предвидени в членове 64 и 65, без да се засягат задачите на националните надзорни органи;

б)

консултира Комисията по всеки въпрос, свързан със защитата на личните данни в Съюза, включително относно всяко предложено изменение на настоящия регламент;

в)

консултира Комисията относно формàта и процедурите за обмен на информация между администраторите, обработващите лични данни и надзорните органи за задължителните фирмени правила;

г)

издава насоки, препоръки и най-добри практики относно процедурите за изтриване на връзки, копия или преписи на лични данни от обществено достъпни съобщителни услуги, както е посочено в член 17, параграф 2;

д)

разглежда по своя собствена инициатива, по искане на някой от своите членове или по искане на Комисията всеки въпрос, който се отнася до прилагането на настоящия регламент, и издава насоки, препоръки и най-добри практики с цел насърчаване на съгласуваното прилагане на настоящия регламент;

е)

издава насоки, препоръки и най-добри практики в съответствие с буква д) от настоящия параграф за допълнително уточняване на критериите и условията във връзка с решенията, основани на профилиране на данни съгласно член 22, параграф 2;

ж)

издава насоки, препоръки и най-добри практики в съответствие с буква д) от настоящия параграф за установяване на нарушения на сигурността на данните и определяне на ненужното забавяне по член 33, параграфи 1 и 2, както и за определяне на конкретните обстоятелства, при които от администратора или обработващия лични данни се изисква да уведомяват за нарушението на сигурността на личните данни;

з)

издава насоки, препоръки и най-добри практики в съответствие с буква д) от настоящия параграф по отношение на обстоятелствата, при които нарушение на сигурността на личните данни има вероятност да доведе до висок риск за правата и свободите на физическите лица, посочени в член 34, параграф 1;

и)

издава насоки, препоръки и най-добри практики в съответствие с буква д) от настоящия параграф за целите на допълнително уточняване на критериите и изискванията за предаване на лични данни въз основа на задължителни фирмени правила, които се спазват от администраторите, и задължителни фирмени правила, които се спазват от обработващите лични данни, както и на необходимите допълнителни изисквания за осигуряване на защита на личните данни на съответните субекти на данни, посочени в член 47;

й)

издава насоки, препоръки и най-добри практики в съответствие с буква д) от настоящия параграф за целите на допълнително уточняване на критериите и изискванията за предаване на лични данни въз основа на член 49, параграф 1;

к)

изготвя насоки за надзорните органи относно прилагането на мерките, посочени в член 58, параграфи 1, 2 и 3, и определянето на размера на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно член 83;

л)

извършва преглед на практическото прилагане на насоките, препоръките и най-добрите практики, посочени в букви д) и е);

м)

издава насоки, препоръки и най-добри практики в съответствие с буква д) от настоящия параграф за установяване на общи процедури за подаване на сигнали от физически лица за нарушения на настоящия регламент съгласно член 54, параграф 2;

н)

насърчава изготвянето на кодекси на поведение и установяването на механизми за сертифициране за защита на данните и печати и маркировки за защита на данните съгласно членове 40 и 42;

о)

извършва акредитацията на сертифициращи органи и периодичния ѝ преглед съгласно член 43 и поддържа публичен регистър на акредитираните органи съгласно член 43, параграф 6 и на акредитираните администратори и обработващи лични данни, установени в трети държави, съгласно член 42, параграф 7;

п)

уточнява изискванията, посочени в член 43, параграф 3, с оглед на акредитацията на сертифициращи органи съгласно член 42;

р)

предоставя на Комисията становище относно изискванията за сертифициране, посочени в член 43, параграф 8;

с)

предоставя на Комисията становище относно иконите, посочени в член 12, параграф 7;

т)

предоставя на Комисията становище за оценка на адекватността на нивото на защита на данните в трета държава или международна организация, включително за оценка на това дали третата държава, територията или един или повече конкретни сектори в рамките на тази трета държава, или международната организация, са престанали да осигуряват адекватно ниво на защита. За тази цел Комисията предоставя на Комитета цялата необходима документация, включително кореспонденцията с правителството на третата държава, по отношение на тази трета държава, територия или конкретен сектор или с международната организация;

у)

дава становища по проекти за решения на надзорните органи по силата на механизма за съгласуваност, посочен в член 64, параграф 1, по въпроси, изпратени съгласно член 64, параграф 2 и приема решения със задължителен характер съгласно член 65, включително по въпроси, разглеждани съгласно член 66;

ф)

насърчава сътрудничеството и ефективния двустранен и многостранен обмен на информация и добрите практики между надзорните органи;

х)

насърчава общите програми за обучение и улеснява обмена на персонал между надзорните органи и — когато това е целесъобразно —с надзорните органи на трети държави или международни организации;

ц)

насърчава обмена на знания и документация относно законодателството и практиките в областта на защитата на данни с надзорните органи по защита на данните в цял свят;

ч)

дава становища по кодексите за поведение, съставяни на равнището на Съюза в съответствие с член 40, параграф 9; и

ш)

поддържа обществено достъпен електронен регистър на решенията, взети от надзорните органи и съдилищата по въпроси, разглеждани в рамките на механизма за съгласуваност.

2.   Когато Комисията поиска съвет от Комитета, тя може да посочи срок, като се взема предвид спешността на въпроса.

3.   Комитетът изпраща своите становища, насоки, препоръки и най-добри практики на Комисията и на комитета, посочен в член 93, и ги прави обществено достояние.

4.   Комитетът се консултира по целесъобразност със заинтересованите страни и им предоставя възможност да направят коментари в рамките на разумен срок. Без да се засягат разпоредбите на член 76, Комитетът оповестява публично резултатите от процедурата на консултации.

Член 77

Право на подаване на жалба до надзорен орган

1.   Без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него,нарушава разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Надзорният орган, до когото е подадена жалбата, информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата и за резултата от нея, включително за възможността за съдебна защита съгласно член 78.

Член 78

Право на ефективна съдебна защита срещу надзорен орган

1.   Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган.

2.   Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея.

3.   Производствата срещу надзорен орган се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган.

4.   Когато се образува производство срещу решението на надзорен орган, което е било предхождано от становище или решение на Комитета в съответствие с механизма за съгласуваност, надзорният орган предава това становище или решение на съда.

Член 79

Право на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни

1.   Без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент.

2.   Производствата срещу даден администратор или обработващ лични данни се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване. Като алтернативен вариант такива производства могат да се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която субектът на данните има обичайно местопребиваване, освен ако администраторът или обработващият лични данни е публичен орган на държава членка, действащ в изпълнение на публичните си правомощия.

Член 81

Прекратяване на производството

1.   Когато компетентен съд на държава членка има информация, че производство, засягащо същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ лични данни, е висящо пред съд на друга държава членка, той установява контакт със съда в другата държава членка, за да потвърди наличието на такова производство.

2.   Когато производство, засягащо същия въпрос по отношение на обработване от същия администратор или обработващ личните данни е висящо пред съд на друга държава членка, всеки компетентен съд, освен първия сезиран съд, може да преустанови производството, което води.

3.   Когато тези производства са висящи пред първоинстанционни съдилища, всеки съд, освен първия сезиран съд, може също да се откаже от компетентност по молба на една от страните, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване.

Член 82

Право на обезщетение и отговорност за причинени вреди

1.   Всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди.

2.   Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава настоящия регламент. Обработващият лични данни носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, само когато не е изпълнил задълженията по настоящия регламент, конкретно насочени към обработващите лични данни, или когато е действал извън законосъобразните указания на администратора или в противоречие с тях.

3.   Администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата.

4.   Когато в една и съща операция по обработване участват повече от един администратор или обработващ лични данни или участват и администратор, и обработващ лични данни, и когато те са отговорни по параграфи 2 и 3 за вреда, причинена от обработването, всеки администратор или обработващ лични данни носи отговорност за цялата вреда, за да се гарантира действително обезщетение на субекта на данни.

5.   Когато администратор или обработващ лични данни е изплатил съгласно параграф 4 пълното обезщетение за причинената вреда, той има право да поиска от другите администратори или обработващи лични данни, участвали в същата операция по обработване на лични данни, да му възстановят част от платеното обезщетение, съответстваща на тяхната част от отговорността за причинената вреда в съответствие с условията по параграф 2.

6.   Съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка, посочена в член 79, параграф 2.

Член 83

Общи условия за налагане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“

1.   Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а)—з) и й), или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат следните елементи:

a)

естеството, тежестта и продължителността на нарушението, като се взема предвид естеството, обхватът или целта на съответното обработване, както и броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда;

б)

дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност;

в)

действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни;

г)

степента на отговорност на администратора или обработващия лични данни като се вземат предвид технически и организационни мерки, въведени от тях в съответствие с членове 25 и 32;

д)

евентуални свързани предишни нарушения, извършени от администратора или обработващия лични данни;

е)

степента на сътрудничество с надзорния орган с цел отстраняване на нарушението и смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от него;

ж)

категориите лични данни, засегнати от нарушението;

з)

начина, по който нарушението е станало известно на надзорния орган, по-специално дали и до каква степен администраторът или обработващият лични данни е уведомил за нарушението;

и)

когато на засегнатия администратор или обработващ лични данни преди са налагани мерки, посочени в член 58, параграф 2, във връзка със същия предмет на обработването, дали посочените мерки са спазени;

й)

придържането към одобрени кодекси на поведение съгласно член 40 или одобрени механизми за сертифициране съгласно член 42; и

к)

всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, като пряко или косвено реализирани финансови ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението.

3.   Ако администратор или обработващ лични данни умишлено или по небрежност наруши няколко разпоредби на настоящия регламент при една и съща операция по обработване или при свързани операции, общият размер на административната глоба или имуществената санкция не може да надвишава сумата, определена за най-тежкото нарушение.

4.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 2 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)

задълженията на администратора и обработващия лични данни съгласно членове 8, 11, 25—39 и 42 и 43;

б)

задълженията на сертифициращия орган съгласно членове 42 и 43;

в)

задълженията на органа за наблюдение съгласно член 41, параграф 4.

5.   Нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока:

a)

основните принципи за обработване на лични данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9;

б)

правата на субектите на данни съгласно членове 12—22;

в)

предаването на лични данни на получател в трета държава или международна организация съгласно членове 44—49;

г)

всички задължения, произтичащи от правото на държавите членки, приети съгласно глава IX;

д)

неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1.

6.   Неспазването на разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2, подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.

7.   Без да се засягат корективните правомощия на надзорните органи съгласно член 58, параграф 2, всяка държава членка може да определя правила за това дали и до каква степен могат да бъдат налагани административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ на публични органи и структури, установени в тази държава членка.

8.   Упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член зависи от съответните процедурни гаранции в съответствие с правото на Съюза и правото на държавата членка, включително ефективна съдебна защита и справедлив съдебен процес.

9.   Когато в правната система на държавата членка не са предвидени административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, настоящият член може да се прилага по такъв начин, че глобата да се инициира от компетентния назорен орган и да се налага от компетентните национални съдилища, като в същото време се гарантира, че тези правни средства за защита са ефективни и имат ефект, равностоен на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“, налагани от надзорните органи. Във всички случаи наложените глоби или имуществени санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Посочените държави членки уведомяват Комисията за разпоредбите в правото си, които примат съгласно настоящия параграф, най-късно до 25 май 2018 г., и я уведомяват незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат.

Член 99

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Прилага се от 25 май 2018 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 27 април 2016 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

J.A. HENNIS-PLASSCHAERT


(1)  ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 90.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 127.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 12 март 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 8 април 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 14 април 2016 г.

(4)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(5)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (C(2003) 1422) (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(6)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(7)  Директива (EС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (вж. страница 89 от настоящия брой на Официален вестник).

(8)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(9)  Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(10)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(11)  Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(14)  Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90).

(15)  Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба, и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(17)  ОВ C 192, 30.6.2012 г., стр. 7.

(18)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(19)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(20)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(21)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).


whereas

dal 2004 diritto e informatica